За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 118

Здравейте, бебчето ми е на почти 3м. Имаше доста колики, но мога да кажа, че от 2-3 седмици положението е спокойно, даже си мислех, че са отминали. От вчера през нощта обаче отново се появи дискомфорт в коремчето. През нощта беше по-неспокойна, свиваше се, чувах й как й къркорят червата. Изкарваше и газове доста. Днес през деня дискомфорта също е видим, не искаше и да яде много, цокваше по 40 мл едва едва. Сега при успиването също много се посвива, порева си, обикновено 22:00 вече спи, а сега все още не може да заспи.
Нормално ли е коликите да изчезнат и пак да се върнат?
През нощта каката ми се събуди с плач и болки в корема, повърна веднъж и не е имало повече проблем. Мина ми през ума, че може са са пипнали някое чревно вирусче, но бебето освен дискомфорта в корема и намаленото ядене днес, няма други проблеми. Спа си нормално през деня. Като е будна е весела. Дали може наистина да е вирусче и да го кара по подобен начин?

Може би трябва да му дадете нещо за газове, за да го успокои. Аз ползвам все още Nanibel
Момичета, дъщеря ми е на 4 месеца и десетина дни. Расте й един зъб горе (даже не знам дали е само един, че бая бяло и остро има на венеца), плюнчи се естествено, но това, което ме притеснява е, че от време на време си показва езичето. Обикновено, когато си събуди и протяга или се заблее някъде, много рядко го прави, когато си играе или "говори" на мен или играчките. Забелязали ли сте нещо подобно при вашите бебета? Една лекарка ме пита - Така ли си вади езика" и само тази фраза ме напрегна много. Вашите бебета правят ли го?

Йонси, може да е вирус, може и да са колики. Нормално е да се появяват и изчезват, след захранването може пак да се върнат. Наблюдавайте я и гледайте да не се обезводнява. Пробиотик давате ли й?

Не съм спирала, още от прибирането ни вкъщи сме на Омни биотик панда. Няма повръщане или диария.

Здравейте, обръщам се с майките, чиито бебета не харесват да стоят в количката си.

Синът ми скоро ще прави 8 месеца. В къщи е активен, пълзи, отваря шкафове, изправя се, прави малки стъпчици докато се държи. Не играе много седнал, рядко сяда. От почти 2 месеца насам едва изкарва 30 мин разходка с количката, често е само 10 мин и започва едно мрънкане, рев, гърчене, опитва да се завърти. За спи да не става и дума. Почваме да носим, поне да откара още малко навин и да се приберем горе долу посокойни всички.

При вас какви са били причините? Какво сте измисли като решение? Количката е от комбинираните, ако това има роля. Започвам да се чудя за триколка, дали ще е му хареса повече. В ергономична раница също не изкарва дълго.

Когато дъщеря ми проходи също отказа количката, купих триколка, изкара малко време и в нея, след това когато вече можеше да стои стабилно и да се държи(към годинка и 2-3 месеца) взехме от тротинетките на Globber, с родителски контрол.

foxxy.,​за триколка ми се струва малко раничко на тази възраст, но раницата е добър вариант за спасение, носете го в нея.
​Нашето вече е проходило, но докато сме с количката, трябва да сме в постоянно движение, спрем ли, веднага почва мрънкане.

Моето изобщо не харесваше количката от самото начало - на ръце искаше все. Решението беше да я носим на ръце. Като проходи всъщност, взе повече да толерира количката. Но това не е проблем според мен. Количките не са някакво важно умение или нещо такова, а и като се носи бебето на ръце, е по-добре за мускулите му отколкото в количката.

С две ръце препоръчвам hip carrier. Аз имам този на momcozy и е супер. Прави носенето на ръце много по-лесно и не е толкова ограничаващо като раницата

Изобщо не съм се занимавала да го нося. С времето се научи, че колкото и да мрънка няма да го нося на ръце. Взимах му любими играчки или книжки, да има нещо с което да се занимава с ръцете. Спирахме по площадките, да го полюлея или да прави опити да ходи, държейки се за някоя пейка или катерушка. И после пак в количката. Като проходи го държах за ръчичка, с другата ръка бутах количката и така се разхождахме докато се измори. После сам се качваше в нея.

Триколка му взех чак когато започна да спи по веднъж на ден. До тогава си бяхме все с количката и за дневните дремки често спеше в нея, а пък аз си се разхождах на спокойствие в парка. Много разтоварващо ми действаше.

Моето от новородено не обичаше количката. Първо в коша за новородено - искаше да се оглежда, но му печеше, но ако има сенник - му пречи да вижда и почваше допълнително да реве 🫠. В 90% от разходките бутах празна количка и си го носих на ръце, защото раницата пък му беше по-голямо изтезание и от количката. После в седалката за 6+ месеца беше по-добре, но при условие, че гледа напред, не обича да го бутат обърнат в обратна посока на движение (там ни е и драмата в колата 😑 иска да гледа и напред, но да речем, че там му сваляме облегалки и всичко, та вече вижда през задното стъкло и намаляха истериите).
В един момент към 9-я месец почна да плаче отново в количката, иска да е нон стоп в движение, не може да спреш, но и не иска да е с колан 😑 На 10 месеца му взехме триколка - там вече беше доволен, но се пробва да си върти кормилото сам и завива на другата посока, в края на 10-я месец (април) започна някакви първи стъпки и там му беше лимит на търпението, да го сложа в количката се огъва, рита, извива и слиза на земята. Сама ми е почти невъзможно да го сложа, другото е че много лесно се спарва в количката и се поти, горещо му е, имаме подложка на Jukki - и с нея е вода, а е само по тениска и шорти навън 😑 Сега е на годинка и иска само да бяга, не иска да е вързан, седнал, да го държиш, а иска просто да тича. Имаме количка, триколка, кола за бутане - голяма мъка е да седне, когато е на кеф, защото и да успея да го сложа изпада в истерия, после свиква, че ще седи и просто гледа лошо 😅 детето иска да обикаля свободно, да оглежда, да не е вързан. Та, най-много се криви, ако не може да се оглежда, ако му е горещо, ако е стегнат.

Ами мъкнете си го на ръце, като станат 10+ кг само на ръце няма да го влача😅😅
Не че не ми се е случвало ама да го нося на ръце ,,защото му било хубаво за мускулите”, е хайде няма нужда😅

Здравейте. Аз също съм от майките с драми за количката. С бебе на 40 дни, за пръв път излезнахме на разходка около 25тия ден, е такъв ад няма. До сега всеки ден пищи и се дере. Нито в количка иска, нито в кош за кола. Чудя се кога ще свикне. Упорито се мъча за половин час на ден, но за сега без успех😅. Не знам дали и коликите не допринасят допълнително, че са зверски.

Yellow girl, не бих се притеснявала. Моята пък много странно ръкомаха(ше), майка ми ми обърна внимание. Все още координацията им се развива и е нормално да правят някакви такива неособено естествени движения с части на тялото - от една страна се опознават, от друга се учат кое как работи и какво може да прави.

Foxxy., при нас е все на периоди с количката. Вземай любими играчки (аз ги закачам, защото иначе бързо отлитат) и виж къде му е по-интересно. Аз установих, че в патка бързо й доскучава, но големите улици с движение са й много любими. Също спираме за разнообразие по пейки и люлки. Много обича да я нося, а тя да бута количката, но това е безкрайно изморително Иначе от как е 7кг съм намалила всякакво носене - спрях да нося в ергономична раница, отучихме приспиването на ръце, а и носенето на ръце по време на разходка много по малко.

Дъщеря ми 3 седмици сложехме ли я в количката падаше страшно дране, прибирахме се тичешком😅 Аз не се отказах обаче, бях упорита, извеждах я всеки ден, оставях я и да си поплаче малко, ами свикна.