Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Има и мъже си подържат домовете много добре.
Но не са много.
Всичко се корени във възпитанието и начина на отглеждане.

Ами призванието е дарба, качество, наклонност за дадена дейност или професия. Та в този ред на мисли си е точно така - домакинстването си е признание. Не на всеки му идва от вътре да я върши тая дейност с лекота, желание и да е умел и сръчен. Вършим я, защото се налага, защото е част от ежедневието, но не всички я вършим с желание или пък сме умели. Да, домакинстването може да се научиш, но има голяма разлика при жени, които точно такава дарба имат.
Познавах една жена, която ходеше да чисти по домовете. Споделяла ми е, че още от малка си е мечтаела да чисти и прави това с огромно удоволствие. Беше се подбрала клиенти - лекари, адвокати, хора с професии, които нямат време или не искат да домакинстват. Някои от нещата, които прави е да пазарува продуктите за миене, къпане, прелива ги в купени от нея контейнери така, че поставени в банята да има оптически завършен вид, а не различни шишета с цветни форми и етикети. Просто пример какво може да ти идва отвътре.
Имам позната, която не работи на пълен работен ден, а по няколко часа и то не всеки ден. Има три деца. Всеки ден чисти, готви, оправя и въпреки това домакинството и изглежда така, все една нищо не е правила. Просто не и идва отвътре да сложи една покривка или тишлайфер, да подреди нещата по друг начин, да сложи други възглавници на дивана, под трапезната маса имат офисна подложка като плексиглас. Нещата, които готви са домашни и здравословни, но безвкусни, защото хич не може на един прост доматен сос да задуши лук и да добави ароматни подправки, входното ѝ антре е с обувки навсякъде, а имат помещение за обувки и дрехи точно до входа. Веднъж и помагах преди едно парти да оправим малко. После ме пита как и откъде съм се научила да подреждам. Ами учила съм се от майка ми, но ми идва отвътре да оставя на закачалката кафявата чанта и да прибера синята за да остане хем подредено, хем хармонично.
Не знам какъв е контекста на казаното, но е вярно и лично аз не го приемам нито като оправдание, нито като някакво изтъкване. Просто е факт.

Въобще не бих предпочела майка ми да е домакиня. Помня какъв огнедишащ дракон беше уикендите: написа ли домашните, какви са ти оценките, с кого излизаш, къде, кога ще се върнеш? Щеше да е ад

По-скоро е свързано с очакваното вродено чувство на жените към красота и естетика, за това може би някои хора го обрисуват като "призвание", но, да това звучи много архаично и направо нелепо.

Вкъщи аз подреждам и преливам в естетически приятни бутилки, настоях за платнени салфетки, които и гладя, и разни други неща от сорта, но през ум дори не ми беше минало да го нарека призвание.

И при мен така. Много по-добре се разбирах с баща ми, а и той готвеше по-вкусно, ако можех да избирам, щях да предпочета той да е домакинът. Но тогава манталитетът беше друг и беше немислимо мъж да си остане вкъщи.

Ама е! Защото призванието е дарба, която не може да научиш. Човек може да изгледа хиляди хакове за това как да чисти, готви и подрежда. Може да се научи да го прави ефективно, но ако не му идва отвътре е заучено умение. Призванието е дарбата, която ти идва отвътре.
Така както моя мъж готви аз никога не мога. Той приви рецептите на око, по усет. Аз правя всичко по рецептата, старая се и пак не се получава.

Моят пък дълги години беше хоум офис, после си нае офис в съседния вход и пак идваше често да свърши някоя работа на спокойствие от вкъщи. Беше супер

Най-добрите чистачи, които съм наемала са мъже. Идват 5-6 здрави момчета и наистина след тях всичко блести, всичко. Имат си система и като си тръгнат са ти измили и фурната, и прозорците, и баните, и всичко. Това е механична работа и е физически доста тежка. Синът ми чисти у нас вместо фитнес, че имаме повечко площ. Не, че и на него му е призвание, но поне е разбрал, че е физически натоварващо доста.

На мен баща ми беше така. И само мърмореше, че правя това и онова не както трябва. Издивях, когато се пенсионира, бях ученичка в горните класове. Добре, че после започна работа пак, та рахатясах.
Ама не му беше призвание домакинството, никак даже. Основно майка ми го въртеше.

Туй "призвание" за мен си е чист слугинаж.
И мога да работя на 2 места, но удоволствие от този слугинаж не изпитвам. А да го нарека призвание съвсем.
Всеки мъж може да чисти, готви, пазарува, пере и простира.
Сега, няма как да отрека, че някои жени страдат от вроден мързел и не искат да работят и наричат призвание стоенето в къщи.
Няма как нещо, което работещи хора да вършат между другото, защото е обичайно да се издига до чак такива висини.
Призвание да изчистиш тоалетната! Честно ли?

Е, нали мъжът ти готви и ти чисти, значи не го счита за женско призвание.

По-скоро е "призвание" на всеки здрав, прав възрастен човек, който няма прислуга.
Едната племенничка на мъжа ми живее с гаджето си в Дания (той е датчанин), и двамата работят, след работа се редуват кой да сготви и да изчисти. Едната вечер е тя, другата е той.

Всеки може да я върши тая работа, чистене и готвене. Който казва, че не може, значи не иска. Това да ти е призванието значи нищо друго не става от теб. Домакинската работа е загуба на време, както казва ММ, ама защото обичаме да ядем вкусна храна и да ни е чисто, се запрятаме и я вършим. По неволя, както се казва.
Моите баби са работили, майка ми е работила, аз работя. Не харесвам жени, които ги мързи да работят и са се нарекли домакини. Чистачка не бих си взела. Имам принцип да не давам пари за неща, които мога да върша сама.

Съгласна съм. ММ, като ерген, беше наел едно младо арабче. Не съм виждала по-добре изгладени ризи от тези, които той гладеше.