Изчезна 3 месеца преди сватбата ни и го открих 9 години по късно!

Абе да избяга оставяйки разреваната си жена в дъжда не е като хептен да не помни. Пак ще ви кажа, не омаловажавайте казуса само защото не можете дори да си представите какво е изпитала авторката. Такива неща се помнят до дълбока старост и не минават само щото някви непознати са казали кво толкова

Това е едно от най-разумните изказвания по темата!

rf22, ами да помни до дълбока старост, да го предаде на внуците си и те да помнят до дълбока старост.
Всички имаме по нещо, което ще ни човърка до дълбока старост.
Вероятно и ти си имаш казуси, които те мъчат, пък понякога, ако ти се даде шанс, разбираш, че за отсрещната страна, това съвсем не е така.
Имаш драма със....  с кого да го измислим - любима, шеф, съсед.... Терзаеш се, не спиш, спираш да се храниш или се тъпчеш със захар и боклуци. Повръща ти се от недодялани постъпки, а отсреща пълно нехайство, игнор и даже не са разбрали, че те дразнят и имате неразрешим, глобален, съсипващ те конфликт. Не си ли чувал "абе не му обръщай внимание, той си е такъв!"

На мен един ми писа 14 години след като се разделихме и когато си прочетох съобщението в месинджъра, два дни не можах да се сетя кой е. А после като навързах нещата, си спомних, че бяхме имали почти 2 години връзка и планирахме сватба, но не сме се сгодявали или давали капаро за ресторант, просто го обсъждахме.
Казвам и това на авторката, защото е напълно възможно човекът да я е забравил, а тя да се терзае излишно.
Аз например в тия 14 години бях имала много трудности и изпитания и не ми е било до никой.
Отстрани изглежда едно, но само ако си в обувките на конкретния човек, можеш да разбереш как живее, какви желания или проблеми има.
Така, че да пишеш и да се изясняваш, за мен е загуба на време.
Някой, който има лесен и осигурен живот може и да се сеща за стари любови и да ги преживява, но друг който живее в екшън 24/7 може да няма време да пусне пералнята, камо ли да мисли за стари връзки.
Не знаете кой с какви драми се бори и е напълно излишно да се връщате в миналото.

Предвид че я следва в СМ  е ясно, че знае коя е.
Особено пък след като я е видял и е избягал, това пък съвсем означава, че помни много добре.
Така че ако каже - "Ти коя беше", ще е с цел унижаване, а не защото не я помни.

9, 10, 14 години са страшно много време, за да влизаш и излизаш от екшън, да се случват много неща и да редуваш моменти на релакс с моменти, когато не ти е до никого. Едно отгледано дете.
Не казвам, че не помним, че паметта е изтрита. Особено моята е много детайлна, даже излишно. Служи ми за други неща.
А за такива излишни познанства, умишлено се правя на разсеяна. Като не съм си допаднала с някого - мъж, жена, все тая кой, какво ще ми се връща да ме подпитва. Естествено, че няма да му кажа истината, която не е нещо по-различно от "не те харесвам, пич!" или "душицо!". За какво ми е да обиждам хората. Надявам се друг да ги хареса и да ги иска в обкръжението си. Аз съм взела решение да приключим. Спестила съм си аргументите защо и какво. Няма нужда да наранявам с думи, нито да мисля меки и лесни за възприемане обяснения.
Мълчанието също е отговор.

Хич не е свестен този мъж. И помни, много добре помни всичко, защото аз доколкото разбрах той е изчезнал от всички - от нея, от семейството си, от приятелите, от Русе. Някъде авторката написа, че като изчезнал- брата изчаткал, майката починала, а бащата стигнал до деменция и е в старчески дом. ( авторката не ползва препинателни знаци). Не е ясно дали съвсем всички са били в неведение, но според авторката излиза, че повечето не са знаели какво се е случило.

Аз не искам да обидя авторката, но никой не си тръгва от хубавото. За да си тръгнеш от един човек, означава че връзката е била токсична за теб. Да: можеш да избягаш, без да кажеш и дума, можеш да смотолевиш нещо, може и да си искрен и да си кажеш от какво те боли, дори и с риск да се почувстваш уязвим, че си разкрил колко те е наранило поведението на другия. Но при всички случаи си има причина. Всеки човек иска да е щастлив, обичан, приет. Понякога правиш компромис с тези неща, но щом успееш да се откопчиш, гледаш да избягаш и повече никога да не се връщаш към това. И е много неприятно, човек с когото си бил нещастен, а той самият явно се е чувствал добре, да ти иска обяснения и да те връща в миналото. Всяка връзка има две страни, да кажем в тази връзка авторката се е чувствала добре, но мъжът не. Ми приеми го най-после. Бил е нещастен с теб. Не всеки иска да обяснява защо е бил нещастен...

Според авторката така излиза.
Ами може, може... Може да е бил подгонен. Да е искал да ги предпази, да не ги въвлича, ако ги търсят, те наистина да не знаят...
Ако има нещо крими в историята, след 9 години няма смисъл да дава информация какво е било. Може още да не се е разминало това, което е било. Пък ако има някаква основателна причина да напусне Русе, фактът, че спокойно се появява със снимки в най-клюкарската социална мрежа, където всеки може да го намери и разпознае, да се свърже с него, да му проследи местоположението, да му пише, значи не се е скрил особено много от всички!
Дали наистина е изчезнал от света и се е появил скоро след това, или авторката знае само тази версия, няма значение. Да си продължава живота напред, в чужбина. Каквито и обяснения да получи, няма да й свършат работа. Пък дори и "знам коя си, само за тебе мисля, още те обичам, хайде да се женим!"

Няма нужда да измисляш, имам такава история, която ме яде от двойно повече време, назад съм писал. При това далеч не е толкова драматична, а и като цяло вината е повече моя, аз продължих и оправих живота си, но при момичето май стана като при авторката.
Така че не коментирайте толкова категорично неща, в които не може да вникнете

Можем да вникнем, как да не можем! И в публичен форум не можеш да ограничиш коментиращите. Ще пишат всякакви - и вникващи, и невникващи, и на различни нива вникващи, и може би нито един на твоето ниво и с твоето старание.... И са добре дошли във форума, да знаеш!! Ако няма юзери, няма и форум. Ще заприлича на чат между двама-трима, ограничена вайбър група. Тук идеята е друга.
Измислих нарочно, за да е като пример, а не да вниквам конкретно в твоята лична история.
Не разбрахте ли, че не си падам и не виждам никакъв смисъл в обсъждане на личното. Нямам достатъчно информация и поглед върху конкретна история и няма как да имам. Не съм била и не съм го видяла. Съдя по преразказ от човек, когото не съм виждала. То и вие разполагате със същата информация, но се вглъбявате. Ваша си работа!
Щом съм дала измислени примери, значи съм имала нужда да го направя. И ти също не се включвай там, където не си успял да вникнеш, ок? Аз ще продължа с измислените примери, за да бягам от конкретната дълбочина на проблема, който си е твърде личен, за да ми е интересен на мене.

Авторката, всички я разбираме. Гадно е, грозно е, тежко е. Но, трябва да затвори тази страница, приключена е. И отговорите, ще са още по-грозни и цинични.

Е, нали това е проблема как да се затвори тази страница.

Има 3 варианта:
- постепенно, лека-полека
- изведнъж
- и нещо средно.
Както иска да я затваря. 9 години не я е затворила, пък ей я на - жива е. Може още 9 да откара така. Казва, има си живот в чужбина, семейство, занимания. Супер си й е! Може и да не я затваря, щом не й пречи на личния живот.

Ами помни тва е ясно по факта , че когато му пратих заявка в поверителният профил който едва открих понеже не е с неговото име с никнейм и не е с негова снимка и я прие но това да кажем , че е случайно,но след това го блокирах и започна да ме следва от друг негов акаунт когато и него блокирах започна да ме следва от трети в които си сподели и местоположението в Инстаграм понеже има тази опция и щом така изчезна само като ме видя дори без да си говорим явно  ме помни! Винаги за мен ще е може би тва може би онова понеже нямам обяснение,но колкото и основателна причина да имаш да изчезнеш не може ли да кажеш на годеницата си едно обяснение два реда поне не съм съгласна да го оправдая с "осонователни причини" не може да съсипеш живота на няколко човека ей така и да си необспокояван после и да си щракаш пръсти Мога смело да кажа , че моят мъж няма проблеми да го потърся за обясние напротив подкрепя ме аз към този човек нямам чувства мога да кажа, че преди го обичах ,но сега не и съм щастлива в връзката си просто искам обясние защо и какво стана тогава! Ами дали е свестен или не незнам предполагам, че не но не ме и вълнува жена му да се опрявя имаше една поговорка "Вълкът козината си мени нрава никога" ( донякъде съм благодарна, че така са се стекли обстоятелства преживях много,но с него кой знае какво ще е било ) Каквото сам си направиш и душманите ти няма да ти го направят и аз си го направих ако знаех какво ще преживея нямаше изобщо да се запозная с даденият човек и за съжаление не послушах майка ми бог да я прости която беше забелязала сттраности около този човек,но аз от любов не ги забелязах иначе успех му желая и тогава си спомням как във Стария ми профил във фейсбук имахме "страхотни снимки на които всичко изглеждаше наред " и хората пишеха колко бил добър нашият живот,но бих казала хора не вярвайте в социалните мрежи там всичко е заблуда ето и той качваше колко ме обича и не може без мен и тн ,но излезе истината и от тогава не вярвам в социалните мрежи! Щях да разбера ако съм го тормозила нещо контролирала или задушавала или нещо подобно но всичко беше наред и си нямам представа защо изчезна да беше казал късаме край не съм щастлив,но да приготвяш сватба да твърдиш че обичаш и натискаш за бърза сватба и после да изчезнеш ей така с общи мечти и тн и после аз да видя , че тези мечти ги е сбъднал без мен и без даде обяснение ако е бил нещастен защо че иска бърза и пищна сватба и церемония общо бъдеще и ще ти говори за любов?

Сигурно е свил в първата пряка (приемаме, че историята е реална) и се е обадил на жена си, че я чака там, защото някаква луда го тормози.