С какво ви дразнят свекървите? - 174

Този казус с гледането от самото начало беше представен с недомлъвки. Освен това, ако не беше уточнено, се остава с впечатление, че бабата и дядото са нарекли снахата неблагодарна, а при изричен въпрос се изясни, че не са те. Потребителката не е длъжна да се обяснява, но ако така, с недомлъвки комуникира, нищо чудно да е имало недоразумение от самото начало. Един мисли едно, друг друго и ето ти проблем. Затова при уговорки се казват нещата ясно и точно, излагат се претенциите, за да няма после не разбрали.

В случая за месец все ще се намери решение за детето, ако авторката няма желание да ходи в другия град, да вземе таткото отпуск, ако не стига-платена детегледачка, колкото и скъпо да е, все пак за месец.

Човек обикновено НЕ СЕ уговаря с роднини и близки чрез договор, чиито условия са непроменими. Даже и договорите се променят с анекси. Но не и в бг-мамма...

Дори таткото има 20 дена отпуск най-вероятно, като се съчветае с отпуска на майката, детето ще е отгледано.

Доколкото разбрах, репликата е казана от майката на авторката, което прави цялото оплакване в темата за свекървите не на място.

Аз признавам, че за мен такъв жест - местене в друг град, в квартира под наем, за повече от година - е изключително голям, и нито бих го поискала от някого (майка или свекърва), нито бих се радвала от мен да го поискат. И както каза някой по-горе - всеки има право на отпуск, не виждам нищо лошо хората да искат да се  приберат за месец-два вкъщи, абсолютно без значение дали е море, планина, или село вдън гори Тилилейски - това си е техния дом, техния живот и среда.
Като цяло, това явно са много самоотвержени родители, и да - дължи им се известна благодарност и разбиране.

Така и трябва да бъде.
Човек не всичко може да предвиди, особено чувствата. Свекърите са обещали, дошли са и това е голям жест. Защо не допуснете, че ги е хванала носталгия по техния дом, град, живот....
А дали ще те хване носталгия, няма как да предвидиш, поне първия път.

Злодеида,
"диагнозата на мъжа ти е отговорен добряк. Цял живот това му е внушавано и вече е "дресиран".
С ума си разбира всичко, но продължава, защото вече са му го закодирали.

Добрата новина е, че има лечение. А с твоя помощ ще стане по-бързо.

Майка ми беше също отговорен добряк.
Брат й, снаха й и децата им просто злоупотребяваха с нея, а тя въвличаше и нас, все едно им бяхме безплатни слуги. Отделно цяла сурия нейни братовчеди, съседи, колеги и далечни познати.
Идват при нея най-нахално, търсят си безплатните услуги, тя зарязва всичко да помага. Но понеже получават лесно помощта, благодарност нулева. Последното най-много й тежеше.

Опита се и мен така да възпита, обаче греда - по характер приличам много на нейната свекърва и почнах съпротивата. Но като се преумори или няма време, всичко лягаше на нас (семейството), на чуждите не им пукаше.

Как й помогнах:
1. Много говорене - да осъзнае, че я използват и че не е длъжна.
2. Малко цупене от моя страна - в смисъл напомнях й приоритетите, питах я кой е по-важен сульо-пульо или семейството й. 
3. И 2-3 директни скандала с най-големите нахалнички. На първите 2 аз лично бях помогнала, а те нагли и неблагодарни. Третият път просто ме вбеси нахалството на далечна позната.

Зло, не се колебай и действай.
На мястото на ТМ в момента за номера с бълхите, бих се разсърдила и майка си, и на сестра си. И директно ще им обясня къде е проблемът.

Най-добре е човек изобщо да не разчита на роднини за услуги или помощ. Защото твърде често това, което уж е направено с добро желание, после се превръща в повод за упреци, условия или конфликти. Разбира се, има изключения – всичко зависи от хората. Но в повечето случаи спокойствието излиза по-ценно.

Голямо спокойствие, ако се чудиш как да огрееш навсякъде. Накрая вероятно ще го отнесе съпругът/та.

Когато имаш възможността и ресурсите да се справяш сам, никой не може да ти поставя условия, да ти държи сметка или да ти напомня какво е направил за теб.

В общия случай не е нужно отношенията да са толкова полярни и хората си помагат взаимно, без да си мерят кой-колко е дал и взел...
Но, не е лошо да знаем как и кога да поставим граници, ако някой реши, че сме там само, за да му служим. 😏

Всяко лято децата, които ходят на градина или училище се нуждаят от отглеждане. В градините има сборни групи, не на всякъде може да посещават градина цяло лято, остава група за най-нуждаещите се. И част от семейното планиране е родителите да си направят сметка дали ще се редуват в отпуските, дали ще помага някой или ще ползват платена грижа.
Тук за един месец, егати и драмата, че искат да си отидат на морето. Не искам да разочаровам авторката, ама догодина може да има нужда отново лятото някой да жтглежда детето. И най-много ме кефят постове от типа помогнали за няколко часа, чудо голямо. Явно са от хора, които нямат идея какво е да ти трябва помощ за 1 час и да няма кой.

Малко дете не се гледа лесно. За мен лично винаги е било голяма помощ, когато бабите са ми гледали децата, независимо, че в 99% от случаите е било, за да работя.
Всяка година през август детските градини почиват, а от 1-ви до 3-ти клас учениците завършват в края на май, така че до 15.09. отново някой трябва да ги гледа.
Сестра ми с години водеше лятото нейните деца при майка ми или при свекърите ѝ, а те с мъжът ѝ идваха всяка петък вечер при тях. Планираха и две летни отпуски, така че все пак да имат време с децата.
Излишни драми за 2-3 седмици не е нужно да се правят по казуса на Кашмир.

Lady Brinne, съгласна съм на 100% с теб! А в казуса даже майката може да отиде там с детето, част от хората нямат хоум офис и е още по-трудно.

Добре де, и от миналата година да гледат детето, точно заради това, не можаха ли да кажат по-рано? А, ако е от скоро, тази промяна съвсем не е оправдана. Разбирам, че са помогнали, похвално е това, че сами са предложили, ама защото им хрумнало и трябва да стане на момента, цялото семейство да си прекроява плановете, не е ОК. Ако гледат детето от преди да направи 2 години и миналата година са  изкарали без да се опира до море, за тази, да бяха казали по-рано. А ако е от по-късно, не можаха ли в началото на уговорката да го вмъкнат в общия план? Толкова ли е трудно да кажат като хората на снахата "дайте да изкараме лятото или месец на морето, щом можеш да работиш отвсякъде". Ако са направили такъв план още в началото на годината, сега нямаше да има проблем според мен, а щеше да е планирано. На мен авторката ми звучи, да са го казали от днес за утре и то е по-скоро заявено, отколкото обсъдено и това я ядосва, не друго. Ако е така и мен би ме ядосало

E че защо да се ядосваш? Свършила е промоцията, приемаш, че няма кой да ти гледа детето, както ти желаеш и сменяш програмата. Не всичко в живота ни е по наша поръчка.

Май не знаем какво са казали въпросните свекъри, нито каква е била първоначалната сделка.