За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

Айде, днес ще създам хора, способни да плачат, защото двама герои най-накрая са се хванали за ръце след 12 епизода.
Да, в момента създавам фенките на корейските сериали.
Така, първият проблем с тия мацки е, че те са абсолютно несвързани с реалността. Те очакват, че първата им среща ще е с Изпълнителен директор – милиардер, висок 1м90, с квадратна челюст, мистериозна травма от детството и костюм по поръчка, който ще ги хване на забавен кадър през кръста, когато се спънат на тротоара. Затова, естествено, когато се върнат в къщи и заварят гаджето си по гащи на дивана, миришещо на дюнер и пот, докато играе на видеоигри, шокът е толкова голям, че те веднага избухват в сълзи пред Нетфликс.
Дали сюжетите са реалистични? Пешо, създавам изпълнителен директор-милиардер на 29 години, който се влюбва в служителка, лекарка-хирург, която се жени за войник и демон, който ходи с човек. И, разбира се, пътуващ във времето адвокат. Независимо от всичко това, най-недостоверното нещо в цялата история е, че всички имат перфектна кожа.
Обаче, по отношение на издръжливостта, насреща имаме чудовища. Сезоните са по 16 епизода от по час и 20 минути. Мацката започва сериала в петък вечер, не спи през целия уикенд, очите й са кървясали в  неделя в 5 сутринта, тъмните й кръгове стигат до коленете и оцелява ядейки инстантни нудъли директно върху капака на тенджерата, точно като героинята в 4ти епизод. Фенката е развила такава свръхзвукова скорост на четене на субтитри, че може да работи като писар в парижката Съдебна палата. Но е неспособна да отговори на СМС от собствената й майка отпреди 3 дни.
Ще създам и една странна реакция. Всеки път, когато някой от героите си приготвя рамьон, ще огладняват. Всеки път като вали, ще очакват обяснение в любов. И на всяка пешеходна пътека ще се оглеждат дали някой камион не се е засилил към тях.
Но най-гениалното ми хрумване ще е фрустрацията от бавното действие. Тия мацки ще са мазохисти. Ще са способни да изгледат 14-часа съдържание, да изтърпят дебилни недоразумения и адски любовни триъгълници. Всичко това, за да получат накрая една никаква целувчица насред пешеходна пътека в предпоследния епизод.
Ах, а аз исках да създам любителки на красиви културни истории, сладки и пренасящи те на друго място, за да могат да си отворят хоризонта и да се разтоварят вечер след работа. В крайна сметка създадох едни невротички, които викат „айгуууу“, когато изпуснат връзката си ключове и които се хранят почти изцяло със замразени токбоки и считат, че гаджетата им са страхливци, понеже не мога да спрат 30-тонен камион с голи ръце, за да спасят котенце.