Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

  • 68 859
  • 2 578
# 2 415
Според мен така ти се струва, натоварена си с предразсъдък.
Супер е, че си така дейна и оправна. Радвам се на такива хора.
Виж целия пост
# 2 416
И като сама, и като не сама, моите съседи са се отнасяли добре с мен, включително помагали с дребни повреди, когато не е имало кой. Но това е просто късмет, на какви хора ще попаднеш. Както и в офиса. Какви ще се случат колегите - добър или лош късмет.
А съм правила и гафове. Имаше едни баба и дядо до мен. Услужиха ми веднъж с нещо и аз им благодарих, като им занесох чиния с пастички. Но те в тоя момент някак странно ме гледаха. Като споделих с майка ми, тя: "Е, нормално... те са диабетици..." Леле...
Виж целия пост
# 2 417
Доста странно Simple Smile Мен всички щастливо омъжени пък ме уверяваха, че трябва да си остана сама и да си "гледам живота". В никакъв случай пак мъж! Защото то не си струвало, било направо ужасно Simple Smile Пък те самите - с мъжа си навсякъде.
Аз съм щастливо женена и съветвам прясно разведените ми приятелки с малки деца да не скачат в нова връзка и да не водят мъже, чужди за децата им, в къщи. Също ги съветвам да си гледат живота. Предлагам си услугите като детегледачка ако искат да излизат вечер или през уикендите.

Едно е да живееш щастливо с мъж, който е БНД, а друго да причиниш чужд мъж на детето, което няма къде другаде да отиде. Аз самата не бих допуснала мъж, различен от БНД или близък роднина (дядо, вуйчо или чичо на децата) да съжителства с тях. Доказано е, че не е в полза на децата, особено ако са момчета.

Обичам си приятелките и искам децата им да са спокойни, успешни и щастливи. Затова и ги съветвам да направят това, което са те посъветвали тебе.

Според тебе един мъж кое тяло би харесал повече - моето 50 годишно или това на 16 годишната ми дъщеря? Разбираш защо не бих допуснала в дома и да се моткат чужди чичковци.

Има си хотели за тази работа.
Виж целия пост
# 2 418
Съветвам никой да не следва чужди съвети и да се придържа към себе си.
Така ще е най-добре за всички.
Виж целия пост
# 2 419
Мнението на Невена Виролан..........с 5 ръце го подкрепям. Затова и си налягам парцалите.
Но, да се върна на становището на Чуби: оправна или не, да - чувствам се самотна.
Засега бутам покрай детето, поради което нямам време и възможности.
Но, наистина някой ден се надявам да не съм сама Simple Smile Да срещна сродна душа или както там го наричат Simple Smile
Освен, ако БМ/БНД внезапно не се очовечи, не удари чело и не каже "Абе Нефрит, батко........абе бива си те! Къде ми е била акълата?!? Ма, верно съм бил много загубен!'' и не отгледаме некакви внучета заедно Simple Smile Покрай екскурзийки и глезотии Simple Smile
Виж целия пост
# 2 420
Нефрит, мисли позитивно, разбира се, че ще срещнеш сродната душа, ама докато я срещнеш не се затваряй в самосъжаление. Въобще не вярвам, че някой те избягва, това е филм само в твоята глава.
Купи си гривна от черешов кварц и си я носи всеки ден.
Тези, които не срещат любов, са тези които не искат. Имат си разни техни блокажи, но ти щом искаш, бъди отворена към света. Децата порастват в един миг и всяко си има негов живот.
Виж целия пост
# 2 421
Ха-ха....е па, баш Телец съм си Simple Smile
За черешовия кварц ми е думата Simple Smile
Ама, той май е изкуствено придобит.
Аз си събирам сребърни обеци с английско закопчаване и скъпоценни или полускъпоценни камъни.
Имам рубини, син и жълт сапфир, изумруд (любимите ми) и аквамарин.
Планирах да си купя топази, но ще обърна внимание на кварца - не съм сигурна, че ще ми отива. По-скоро пръстен, въпреки че не нося.
Виж целия пост
# 2 422
Може и розов кварц, ако черешовия не ти харесва. За емоционално изцеление.
Виж целия пост
# 2 423
Незнам, може би в БГ да избягват разведените, тук е Америка избягват женените жени. Не мога да си представя, че съсед ще ме отсвири ако имам нужда от помощ където и да е по света. Трябва да ди пълен румпел да откажеш.
Имам чувството, че нефрит наистина си е навила на пръста думите на майка и (бабешка клетва прогнядала). Очисти се от това и не го мисли.
Виж целия пост
# 2 424
Аз също виждам различно отношение като двойка и като сингъл. За мен е напълно нормално едно семейство да си търси друго семейство за събиране, екскурзия и т.н. Тоест мъжът да си има компания, жената и децата също. Аз също така съм правела преди. Няма как да вземеш сама жена с деца, защото на мъжа ще му е скучно сам.
Но за съседи, роднини и т.н. не виждам разлика, а и няма логика да избягват, поне според мен.

Нов мъж при децата ... хмммм, май не мога да си го представя на този етап. А, пък съм и с момичета... Да не се заричам, но не бих го направила.
Но е вярно колко психо и 🤐 подобни има, че направо се плаша понякога.
За БНД знам, че много съжалява, още ме обича и иска да поправим "счупеното", но е толкова емоционално незрял човек, толкова безотговорен и толкова неадекватен, че с този си акъл никога не бих се хванала с него.
Виж целия пост
# 2 425
Аз също съм усещала дискриминация. Най-драстично беше от една учителка. Детето ми ходеше на занималня и едно от децата и бутнало нарочно шапката на земята, а моето дето го блъснало в гърдите след размяна на реплики. Въпросната учителка се "нахвърли" буквално словесно върху мен, че бащата на другото дете бил бесен, защото било претърпяло операция на сърцето. Но това не знаехме нито аз, нито детето ми. Та, докато упрекваше пред мен детето ми каза нещо от рода "Ами дете на разведени, какво да очакваш?" За съжаление  някъде все още битува мисленето, че децата на разведени са проблемни деца. Имах и приятелки, които спряха да общуват с мен, защото преди все излизахме семейно, но това само ми показа, че не сме били толкова близки, за колкото ги смятах. А аз съзнателно не искам връзка, /несъзнателно не знам/докато не си отговоря на въпроса "Защо ми е мъж, след като се справям и така с всичко?"
Виж целия пост
# 2 426
Хм, поне 25% от съучениците ми в елитна софийска гимназия бяха деца на разведени родители, като двама живееха с бабите си, без родител наоколо. Не съм чула да са имали проблем. Не съм имала проблем никога от това, че родителите ми са били разведени, нито в София в средата на 1980-те, нито в провинцията през 1970-те.

Допреди 10г излизах по градинките в София с децата ми. Имаше много самотни майки и не са се оплаквали от различно отношение. С едната се сприятелихме. Е, не излизах много с нея когато излизах с мъжа ми поради езикова бариера. Не излизахме често заедно с децата, защото нейните бяха бебета,  а моите в училищна възраст. Вечер често излизахме двете, без децата. Половината майки около нас (в София) не живеят с бащата.

Аз пък не обичам да излизаме със семейства. Докато мъжете си говорят, трябва да говоря с жените, които често не ми допадат. Предпочитам да си излизам с приятелки, а мъжът ми да си излиза сам с неговите приятели.

За помощта - винаги бих помогнала на самотна майка, защото от такава съм отгледана. Смаяна съм, че съседи отбягват такива жени.

Nephrite, ще срещнеш сродна душа. Детето ти като порасне, ще се радва да си имаш гадже. Тогава ще имаш повече свободно време. Успех и щастие ти желая.
Виж целия пост
# 2 427
Имам приятели с които постоянно съм излизала въпреки, че са в двойка, а аз съм единичка,  жените да ме канили постоянно защото искат някой да им прави компания, а имам познати, които не са ме канили да излизам когато са заедно, защото нямам мъж с който да запозная мъжа и, тоест не се вписвам в тяхната картинка. Аз нямам никакъв проблем, хората да си избират правилната компания, това си е в реда на нещата. Имам приятелки с деца, и бездетни приятелки, имам развеждащи се и женени, имам такива които търсят мъже и такива които не търсят - с всяка правя различни неща ( примерно излизаме с тези с децата когато аз съм с децата, а тези без, когато и аз съм без, така никой не се чувства неудобно) .  Абсолютно никого не дискриминирам, стига на знам, че човека е свестен и добронамерен,  а ако е пък и интересен, тогава е бонус. Забелязала съм, че ако аз съм спечена, и отсрещната страна е спечена, ако аз започна да “ухажвам”, много бързо се отварят и се сприятеляваме. Има адски много самотни жени които са в отношения, и такива които минават през разводи и са в блатото на раздялата където не знаеш пт къде да започнеш, мислят си, че са единствени, никой не знае за какво става дума, че ще бъдат стигматизирани защото да напуснали мъжа си или защото са отхвърлени… Тези се хващат за мен като удавници за сламка, и само искат да ги извеждам и да има намирам мъже. Това ми е като скрито призвание - да свестявам жени в криза и те да искат мъже от мен.
Виж целия пост
# 2 428
Е па, столичанка съм Simple Smile
Не знам - може и така да ми се струва.

Да ти дам ли едно много елементарно обяснение защо?
Страх ги е. Че ще отмъкнеш някой отчаян и заблуден съпруг.
Мен след раздялата ми с БП, лека полека ме отлъчиха кумците ни. Хора дето ни се молиха да им ставаме кумове. Тя сама се изпусна с няколко прокраднали се фрази. И на мен ми стана ясно, че ТЯ не иска да се виждаме. Като се омъжих изведнъж пак прояви интерес. Много смешно.
Виж целия пост
# 2 429
Аз не съм усещала май такива неща, но не съм и следяла кой какво мисли, прави - съседи, познати и т.н. Не ме е и интересувало. Излизах си и с приятели, където всички си бяха по двойки, освен мен. Може би единствения случай, в който усетих преднамереност от други хора, беше когато учителките в ДГ бяха дали на малкото дете следното стихче за тържество: "За ръка на мама, за ръка на тати..." и трябваше да показва как се държи, а знаеха за развода. Обаче аз направо им се присмях, че малко е неподходящо и те FlushedFlushedFlushed

При мен огромните хитове дойдоха от "приятелки", две така се изложиха, че ми е за урок за цял живот какви чудесии са възможни...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия