Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

И от двата пола съм виждала следното :
Мъже и жени във връзки като увехнали.
Мъже и жени сами - също увехнали
Мъже и жени в дългосрочни здравословни отношения/сами в добро цветущо състояние.

Някои хора не могат да понесат самотата. Други могат. И това учение, че сам човек е половин е просто вредно, както и "сам човек най-добре". Всичко си зависи от личностните качества и развитие и кой как се чувства, примери много.

На мен това учение "жена сама не е хубаво" ми причини излишен тормоз години наред и минах през токсични връзки с твърде голямо търпение. С някои можех да си спестя филма и последиците върху здравето ми, освен загубеното време.
Изпадането в крайности не е здравословно.

Особено на тази възраст, човек може да влезе във връзка само и единствено, ако има желание за връзка и се влюби.
Да се метне във връзка, само и само да е във връзка, тъй като "хората" са казали, че само така е стойностен човек - това не трябва дори да си го помисля.

Майка ми е от тия дето гледат на мен все едно съм саката защото не съм във връзка, като тръгнах да се развеждам ме натискаше да си хващам любовници и аз в даден момент поддадох и тръгнах да си търся - е такива мъже срещнах, че добре, че съм жива днес.

Не слушайте никой, особено някакви дето са виждали двама мъже на кръст и говорят наизуст. Мъжете са различни в различните точки на света, учат ги по различен начин, народо психологията е друга, пълно е с психопати и извратеняци, мнозинството не са супер интелигентни и впечатляващи.

Докато не си готова да излезеш и да създадеш връзка в която да се обичате, изобщо не се занимавай.

Ако имаш някакви други приоритети - свърши си ги първо тях, че като се появи мъжа в живота ти, жената все започва да се върти около него, захвърля си плановете, хобитата, приятелите и идеите и започва да гравитира около него. Съобразява се с него. Вече я няма тая свобода на самостоятелното мислене и съществуване. Има “чакай да питам Гошо, дали имаме нещо планувано”

Тези които постоянно ви дуднат, че сама жена не било ОК, искат да ви мачкат самочувствието и да се самоизтъкват колко по-добре са те в живота. Това са комплексари хора. Имала съм такива приятелки. А съм имала много повече приятелки, които са в ТЪПИ отношения и с тъга гледат, колко ми е лесно да си хвана парцалите и да се закарам където ми душа сака, без да се консултирам с никой…
Много повече съм чувала - “ ех да можех и аз така но съм вързана с децата…” или “ мъжа ми ми се нацупи че съм отишла на тенис след работа , а не гледам децата ( мъжа и безработен) “ или “ мъжа ми ми се подиграва за книгите които пиша и ми казва че са излишни” и тн и тн. ИЗОБЩО НЕ ЩА ДА СлУШАМ ОПЛАКВАНИЯ. Вие сте се набутали сами в тая ситуация от зор да не сте сами.

Винаги ми е било интересно защо обвързани предимно жени с такава злоба коментират необвързаните такива.
Такива коментари съм чувала и наистина се опитват да ги обрисуват като половин хора ,самотни и нещастни а в същото време съвсем ясно виждат, че са щастливи, независими, свободни и живеят така както искат.
Голям процент от днешните необвързани,за жените говоря са такива по свой избор и по-голямата част от тях стига да искат много бързо могат да се сдобият с партньор но работата е там,че не искат да си причиняват подобен дискомфорт.

Човек е склонен да отрича това, което не може да има или няма.
Обикновено отрицанието идва от търсене на валидации на собствения избор или страх – иска им се, но не им стиска.
Разни разнообразни.

Доста странно Мен всички щастливо омъжени пък ме уверяваха, че трябва да си остана сама и да си "гледам живота". В никакъв случай пак мъж! Защото то не си струвало, било направо ужасно Пък те самите - с мъжа си навсякъде.

Със сигурност има причини за такива коментари. Аз се досещам поне за няколко такива.
Едната е маниакалното търсене на внимание. Не твърдя, че им липсва такова в  "идеалното" им семейство с най-добрия мъж на Земята, но явно не ги задоволява. Търсят още, и още внимание.
Че то успеха на социалните мрежи точно на това се дължи.

Много точен коментар. Дали някой ще е по-щастлив сам или във връзка е много относително. Според мен има и голямо значение дали връзката/самотата е избор. Ако желаеш връзка, но не ти се получава, както и ако си във връзка, само за да не си сам, е много по-различно, отколкото ако си установил, че сам си по-щастлив, или ако си с човека, с когото си искал да бъдеш.

Точно така, както да вижда в другите, това което познава.
Ма, това в Америка ли? Айй, а искахме да ги настигнем американците. Не, мерси!

Не се е обвързала. Пробвала го е няколко месеца. Видяла го е колко струва и си е била камшика. Той и затова е произвел този пост - от опит.

Бих искал да се запозная със жена, която пере кирливите гащи на приятелите си.

Предварително питам, на всичките ли приятели?
Защото подобна жена няма как да няма много, много приятели

Чуби е права в известен смисъл, но както каза и Чили - всичко е до човек.
В подкрепа на мнението на Чуби ще дам пример със себе си.
Нито съм мърла, нито съм с отблъскваща външност, сама си отгледах детето, детето ми е много добре възпитано, скъсала съм се да правя подобрения на дома ни (днес приключих поредния ремонт, който ми излезе майка си и баща си), пред вратата ми няма върволица от любовници (имаше само един няколкогодишен след като шкартирах БНД, но прецених да приключа отношения), разбрана съм, сърцато участвам в общите дейности колкото и неприятни да са, никакви проблеми не създавам, категорично не се натрапвам и все пак........имам чувството, че почти всички съседи ме избягват. Поздравяват ме с половин уста от зор заман - виждам как си помагат взаимно, но аз съм изключена от комуната. Все едно не съществувам.........
Една приятелка като се разведе - същата работа. Пълна изолация от микрообщността и тя се чувстваше много гадно. Привлекателна, работлива, дейна, интелигентна - пълна изолация.
Докато дъщеря ми беше мъничка, забелязвах че по площадките е избягвана и това много ми тежеше. Точно по това време в мен вече започна да се оформя решение, че с БНД няма да го бъде и години го дъвках с майка си. Е, много ме заболя когато майка ми ми каза "Той, че е злокачествен тумор - така е. А ти, като го напуснеш, какво друго ще предложиш на детето освен самотата си?". Е.ати, все едно ме прокле.......
Както и да е - дъщерята порасна и си има приятели. Затова и ударно ремонтирам дома при всеки удобен повод - искам да не се срамува от дома си.
А пък аз.......е тази учебна година наистина ще тръгна на някакви танци наблизо за да се социализирам
Но, да знаете, Чуби е права в известен смисъл - самотният живот е като покров, който кара социума да те избягва.
Имам чувството, че понякога хората се дразнят и от това, че човек се е научил да се справя сам........де да знам.

Къде живееш, Нефрит?
Това ми се струва, че е по-скоро твой предразсъдък.
Или живееш в Калофер или Пирдоп.
Правете разлика между сам и самотен.
Сам може да е всеки и пак да е щастлив, ако е в мир със себе си и ок в кожата си.
Самотници много.
И по двойки, и по сами, и по всякак.
А за мнението на другите слабо трябва да ти пука. Особено, ако се чувстваш добре.

Боже, аз откак съм сама и ме избягват ми е чудесно! Разчистих си място за нови запознанства, дори с хора във връзки (имам презвид жени де).
Аман от предразсъдъци в това общество!
Нефрит, няма какво да ти тежи от мнението на такива хора! Само лошо за детенцето ти, че така го избягват. Грозно е!

Няма да давам примери, че ще запаля.

Е па, столичанка съм
Не знам - може и така да ми се струва.