Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

За кое точно преигравам?
Че самотата те изяжда с времето?
Или, че много хора след развод и раздяла не намират никой до себе си и в отчаянието си са готови на всичко да се докопат до някой по-така ставащ?

Chuby, вярвам, че няма разведени в обкръжението ти, но му е трудно да повярвам, че сред съучениците на децата ти, децата на разведени не съществуват или са единични бройки. Само да те попитам как гледаш на неженени родители, които са се разделили, но не са се развели, понеже не са женени. Или понеже при тях няма развод, няма проблем.

Реалността е, че 60% от децата в България и Франция се раждат извън брак и 50% от браковете се разпадат. В САЩ и ОК също гонят 50%.

Чудя се как дете, което е част от смазващото мнозинство ще е подигравано.

Едва ли някой подиграва децата на Мадона заради това, че майка им се развела N брой пъти и родила без да е женена. Описваш разведената съседка като "женица", от което си представям някоя смачкана лелка. Ми, повечето смачкани лелки, които познавам са женени.

Най-добрата ми приятелка в София е разведена и след това родила без брак. Висока е към 1.80м, с направени гърди и доста красива и чупеше вратове. Има завидна кариера, имоти. Наскоро посети Афганистан и Иран и ми показа тамошната природа и хора. Нея я сваляха много мъже, но от 15г не съм я видяла с мъж, освен като е с БНД и детето. Никой не би я описал като "женица". Владее перфектно 4 езика и е живяла из Европа. Винаги ми е интересно с нея и на мъжа ми също. А мъжете, които и се слагаха в парка се слагаха и на мене, знаейки, че съм женена. Слагаха се и на други жени и където мине номера.

Nephrite, евала, че не отчуждава детето от бащата при положение, че е отровен. Явно си се получила от опита на майка ти. Моите баба и дядо даже оставиха баща ми да живее у тях, само и само да имам баща до себе си. Сега съм им благодарна. С баща си не съм особено близка, обаче. Може би непрекъснатото му натрапване от майка му и другата баба ме отдалечиха. Идея е ти да излизаш от апартамента като дойде. Така хем се вижда с детето, хем не ти е на главата, а и ще имаш време да излизаш. Ще ти олекне с времето. Прегръщам те.

Невенче звучиш като разведен мъж да ти кажа, но ще ти отговоря да ти олекне

Чуби е реално мъжки профил нали? Че чета отгоре отгоре. 
Понеже съм израснала в малък град и живях през комунизма,  но не помня чак така да са дамгосвали разведените.  Та, мисля си, Чуби през 1960 ли са се случвали тези неща или в горно нанадолнище през 1975? От статистическа гледна точка ми е интересно 😉

Вероятно има и такива разведени, дето не ги дамгосват семейните, особено ако са им рода, ама още си ги дамгосват.
Пък по комунизма си беше страшно да си разведен направо, като се почнеше от родата дето си скубеше косите като улава.
Не одобрявам да се седи в отровен брак, но някой е хубаво да говори и за другата страна на нещата.
Некрасивите.

В първи клас бяхме 25 деца и родителите на 3 бяха разведени. Не си спомням да е имало подигравки. Вярно, че действието се развиваше в центъра на София. Чуби, къде ги виждаш тези дамгосвания? То някои жени се страхуват и от вдовици да не им онмъкнат мъжа.....

Виждам ги, защото ги знам. Познавам системата отвътре така да се каже. Никой няма да отиде и да ви прасне в лицето вече с - ууууу, парясница/парясник. Но си има начини, по-изтънчени и жестоки да ви игнорират.
Пиша го и заради Нефрит, да не се чувства все едно живее на Луната. Не е единствената изолирана разведена жена.

Де този късмет да ме игнорират и да ми отпаднат разни нежелани ангажименти. Аз съм домошарка и предпочитам спокойствието вкъщи, а то все трябва да се ходи някъде.

Не знам, Чуби. Като те чета си мисля, че трябва да се молиш Богу горещо да не вземе твоя мъж утре да забърше някоя разведена шафрантия и да те паряса, че направо не те виждам как ще понесеш новото си положение на самотна, прилепчива и с травмирано дете майка. Всъщност, знам - тогава ще обърнеш плочата и ще венцехвалебстваш свободния си живот на щастливо разведена. Семейните  ще ги намираш за скучни и нещастни, а децата им разглезени и свръх обгрижвани.

БМ/БНД е грък.
Житейската философия на неговото семейство е "Нашето си е наше. Колкото до вашето......мило, кротко и любезно ще ви изработим за да стане също наше, напълно безплатно. А след това ще ни плащате наем за да го ползвате".
Разбира се, че не го каня - ща не ща му позволявам да идва и го изтърпявам. За да може детето поне в известен смисъл да има нещо като семейна среда с двама все пак обичащи я родители.
Е, неговата любов е малко като в притчата за Цар Соломон, жените и бебето.
Като цяло, виждам че на нея ѝ тежи, че няма нормално семейство, но много повече ѝ тежи напрежението в мен, когато той е тук. Тя също иска той да си има своя бърлога някъде наблизо - и тя не го иска вкъщи.
Да, милиони пъти предпочита да е само с мен и да е спокойно, но..........като я чуя как се залива от смях на шегите му, като ги видя пльоснати един до друг хилещи се на някаква комедия от 80-те, или пък гледат документален филм той ѝ обяснява кое как - аз това не съм го имала.
Знаете ли, Чуби е права, но по отношение на една определена категория хора. Такива, които поначало са със смачкана психика още от деца. Като мен и приятелката, за която споменах. Смачканите деца ставаме неуверени възрастни. Може да сме много успешни в живота, да колекционираме постижения, но дълбоко в себе си оставаме децата, които не са били обичани. Вероятно доста от вас тук не са такива - нормални хора сте си, просто не са се случили нещата. Затова и гледате на света по различен начин и добре, че ви има за да си коригират себевъзприемането такива като нас.
Както и да е.......надявам се, че ще намеря решение.
ПП: Иначе е грижовен - не мога да отрека. Тя е от един месец при него. Ухапало я сутринта  някакво насекомо, започнала да чувства дискомфорт и той - веднага я завел в болница. Пълни изследвания, прегледи.

Учих 70-те и 80-те. И майка ми разведена,със семейни приятели в изобилие, и съученици с разведени родители. Нито тогава,нито сега някой е проявявал отношение по темата. Чак се чудя Чуби къде живее.

Е, добре де. Нека си идва тоя грък, нека си общуват. Пък и тя да ходи на почивки в Гърция.
Но ти се абстрахирай и си живей живота. Той е един вид роднина. Но ти си свободна жена и не пречи да си намериш някой. Ако гаджето се вълнува, че си под един покрив с бившия, просто отиваш да спиш при него, когато БНД ви е удостоил с присъствие.

ОМГ че кой те знае каква си
Аз докато не казах на госпожата в градината по някакъв повод, никой не знаеше, че не живеем с баща му вече. А това беше две години след раздялата ни.
Хората,.който знаят, са ми близки и са били в течение на нещата и ме подкрепят. Няма да забравя съседката от първия етаж /рускиня на 80г/ като разбра, ми честити толкова радостно, че само дето не ме разцелува. А, мъже като разберат.... примерно съседи, майстори, колеги, стари познати, опашка имам. Никъде и никога не ми се е случвало някой да ме заклеймява. Та те половината деца и повече са с разведени родители или втори бракове. WTF

Пп. Ма как ще нощува бившия у вас бре. хотели няма ли у вашия град?!? WTF отново.

WTF... В случая се казва "гамОто кЕрато".
На гръцки българка звучи много противно. Но пък имат хубава музика.

Аз с доста тези не съм съгласна последните страници.

Като начало изключително несъгласна с тезата, че всички са психари и трябва да чакам децата да станат големи и самостоятелни, преди да допусна мисълта за втори брак и задължително втория ми съпруг ще бъде перверзник, който ще сънува полюции с дъщеря ми.
Напротив, в личните ми примери има достатъчно щастливи и успешни втори бракове с малки деца от двата пола, които са имали късмета да израснат в щастливо и хармонично семейство и да бъдат обичани и подкрепяни.

Просто смятам, че е доста по-отговорно решението за следващ брак /сериозна връзка, когато имаш деца и е редно да въведеш нов човек в живота им чак след като сте сигурни в преценката си и сте си дали достатъчно време за проверка.