Съществуват вече теми, свързани с въпросите, които терзаят и мен, но все пак реших да създам нова такава.
Бременна съм в края на 6-ти месец от човек, когото смятах за сродната си душа. Не съм вярвала, че може да съществува такава връзка между двама души, каквато имаше между нас. И двамата имаме по едно голямо дете от предишен брак, решихме да имаме и общо такова, като мислехме, че както го създадохме с безкрайна любов, така и ще го отглеждаме. Преди да го срещна, както и в началото след като започнахме да излизаме, не съм си помисляла, че отново ще искам да имам дете.
След като забременях нещата много се промениха. Аз станах много по-чувствителна на теми, на които и преди бях, но не в такава степен. Той пък съответно показа една страна от характера си, която не бях виждала, защото преди това не я беше проявявал. Пълна липса на разбиране, упрек към мен във всяка ситуация, в която проявя емоция или слабост, студено отношение, сърдене, спиране на комуникация с мен за часове, понякога дори за дни. Няколко пъти му обясних, че хормоните ми влияят, че макар да опитвам, понякога не мога да се контролирам. Насреща получавах отговор, че съм възрастен човек, който, независимо от хормоните, трябва да се контролира. Не говорим за някакви грандиозни проблеми или забележки от моя страна, а за неща, които са елементарни, казани с основание.
В последните три месеца плача почти всеки ден, заради неговото демонстративно поведение, с което, както много пъти съм му казвала, ми показва, че трябва да си мълча, за да ме обича.
Обмислям дали да остана с него или да си тръгна и не знам как да постъпя.
Разкъсвам се, защото от една страна искам детето ни да има семейство, а от друга вече нямам сили за всичко това, което се случва между нас.
