Трудно решение

Нищо не се разбира. Дай подробности за да получиш адекватни съвети.

Хормоните са, не задълбавай в това. Ангажирай си ръцете и съзнанието с други неща, не се вдълбавай в него и неговото отношение, защото постоянно ще "намираш кусури".
П.с. аз всеки месец, преди цикъл, обмислям раздяла

Е кое не разбирате, след като е забременяла отношението му се е променило към по-лошо. И тя сега се чуди дали да си ходи, защото не издържа.

Явно е контролиращ тип. Да си мълчиш, за да те обича... Никой не може да ти даде адекватен съвет. Явно ти си по- емоционална, а той не е. Досега би трябвало да си го разбрала. И аз имам връзка с такъв мъж и дори и да можех, не бих му родила дете. Такива мъже са егоисти и с годините стават по- големи. Или го търпиш такъв, какъвто си го харесала, защото не вярвам,че и преди е бил по- емпатичен, или продължи сама. Трудно решение наистина.

Благодаря за отговора!
Опитвам се да внушавам сама на себе си, че в това е причината, като по този начин си давам време, докато реша какво да правя, но все повече започвам да мисля, че проблемът не е в мен. Знам, че хормоните влияят, виждам го, лошото е, че той го отрича, казва, че това няма общо и съм длъжна да се контролирам.
Ако бях видяла тази му страна по-рано, и аз нямаше да искам да имаме общо дете.
Относно подробностите - като цяло дребни неща, но говорят много за него. Основните неща, които провокират конфликт винаги - поведението на дъщеря му, това, че той работи всеки ден от 8 до 20 - 21 часа, без почивен ден. Няма никакво време за мен, за нас, а когато му го кажа, казва, че той се чувства добре на работа и ако искам внимание не е той човекът, да си търся друг.
Другото е, че живеем в двустаен апартамент с дъщеря му, която ползва спалнята, а ние с него спим в хола. В момента и кучето на дъщеря му спи при нас, като коментирах с него, че след раждането на бебето ще е добре да изместим кучето в спалнята, поне временно, защото се притеснявам да са в една стая с бебето. Кучето е доста диво, лае, прави поразии, пуска много косми. Вместо да получа разбиране обаче, аз получавам упрек - половината свят живеели в една стая бебе и куче, само на мен ми било проблем. Дъщеря му - доста разглезено дете, невъзпитано, на което той не прави забележка за нищо, не изисква нищо от нея. Всеки ден като се прибера след работа заварвам вкъщи кочина, пълно с чинии за миене по плота, в нейната стая, храна, която не е прибрана в хладилника, трохи, мръсни салфетки, празни опаковки. Когато му кажа, че това не е хубаво и е редно поне да събира всичко в мивката, съответно боклуците в коша, отново аз съм виновна, била съм мрънкала, не искал да й прави забележка, защото щяла да се разсърди и да стане скандал. Общо взето ето такива дребни неща, но в случая проблемът е неговото отношение към нещата, които ме тревожат.
Не казвам, че съм перфектна - не съм, а и опитвам доста пъти да си премълча, но понякога не издържам.

Имам въпрос – това, че плачеш всеки ден, пред него ли го правиш? Заради плача ли те съветва да се контролираш повече?
Ако да, имай предвид, че мъжете не обичат жените им да плачат. Приемат го като обвинение и манипулиране. Може това да е причината за влошаването на отношенията ви.
Ако наистина плачеш непрекъснато пред него (или не криеш следите от плача, все едно е), опитай наистина да спреш да го правиш и виж дали няма да има положителна промяна. Не само за мъжете, и за много жени това е емоционално изнудване. И не само отказват да се поддадат, но и често се озлобяват.

А при него...хормоните ли са? След като си позволява да се държи така с бременна жена, представям си - иначе. Според мен просто си е показал истинската същност. Прецени си дали можеш да го изтърпяваш такъв редовно.

Успокой се първо, станалото станало, на път е ново човече. Дори да не са хормоните, а  кардинални различия в характерите ви не е времето за раздяла сега. Да се роди бебето живо и здраво, да се възстановиш физически , огледай си финансовата ситуация, социална, жилищна с две деца и тогава решавай.
Не предприемай необмислени действия в момента, за които може и много да съжаляваш.

В началото беше пред него, после разбрах, че го приема по този начин и започнах да го правя без да ме вижда. Докато говорим или спорим - не плача, плача след това, когато излезе за работа, или влизам в банята, докато се успокоя.

Но той така или иначе знае?
Не знам за какво толкова се разправяте и карате всеки ден, но помисли дали си струва. Това се отразява и на бебето. Опитай се да гледаш по-спокойно на нещата, не се поддавай на провокации, ако има такива, или ти не го провокирай, след като знаеш какъв ще е резултатът.
Карай го по-леко и се наслаждавай на бременността си. Имаш вече дете, знаеш какво те чака...
Лека бременност и успешно раждане ти пожелавам! Това е най-важното, битовизмите не са.

Благодаря Ви!

Спри да шеташ и да оправяш след дъщеря му. Ти си бременна и почивай повече. Той да има грижата.
Къде е твоето дете?
Работата му след забременяването ли стана толкова интензивна? Преди това кога намираше време за теб?

Къде живее твоето дете?

Съжалявам, ако звуча грубо, но той не е показал изненадваща нова страна от себе си след забременяването. Всичко, което описваш като проблем, си е било такова и преди - работното време до 21 часа без почивен ден, разглезената дъщеря, на която не се правят забележки, малкото жилище и липсата на място. Със сигурност неговата реакция е прекалена, но все пак е нормално да е подразнен, след като преди тези неща не са ти правили впечатление и си се съгласила да имате дете, а сега изведнъж плачеш всеки ден. Не ми звучиш като сметкаджийка, мисля, че просто си била с розовите очила.  Но от негова гледна точка излиза, че ти още от началото не си харесала условията, които той предлага - начинът му на живот, битовизми и домакинство, взаимоотношения с предишното му семейство и т.н., но си си мълчала. В момента, в който вече не си просто приятелка, а си бременна, предявяваш претенции всичко да се промени коренно и използваш сълзите като оръжие. Отстрани погледнато наистина изглежда като добре пресметната манипулация от твоя страна.