Осмокласници 2025/2026 - тема 5 предваканционна

Да добавим кречетало и латерна...
На 50 път повтаряне си пусна пералня, сега започвам повтарянето да си я простре. За родители на тинейджъри трябва да се брои двоен трудов стаж.

Ee, нашият пък се къпе, за да изхвърли боклука 😀

Напред сте значи в развитието.

И да се плащат вредни!
Моята девойка го е ударила на лежерен живот. Прави само това, което ѝ харесва. Днес ѝ бях оставила съобщение да прибере изсъхналото пране и да простре другото. Прибирам се.... заварвам пълен леген. Омммммм.....

По въпроса за джобните - не давам определена сума на ден. Давам някакви пари, примерно 10 евро и когато ги изхарчи казва. Носи си вода и храна в кутия. Понякога компанията ядат след училище, но по време на часовете не обича да ходи да се реди на опашки за храна, та за това си носи. Не закусва сутрин вкъщи. Сега ще видим на новото място как ще е с храната наоколо, но пак ще си носи.

С брат ѝ живот си живеех, не разбрах, че отглеждам тийнейджър, ама сега и аз съм в групата на папагалите.

Не го броя положително, а поредния опит да отлага.  И за миенето на съдове(там се подбира половин час подходяща музика), и ако трябва да се отскочи до магазина..май само прането прибира след първото казване.

У нас положението, трябва да кажа. Ако каже...извършва се действието, ако не кажа - всичко е на хотелски начала ))) Чистят и двамата, пералня, сушилня, боклука изхвърлен...ама трябва да кажа. И хич не го спестявам да знаете...казвам. Плюс разходка на кучетата...ако помоля...извеждат ги, иначе никой зор си не дава. За джобните дава баща му 50 евро на седмица. Като гледам, все му остава. Къта си там в една кутия.
Лятото е лежерно, зор не си дава в нищо....ама да почива, скоро започва огъня отново.
А как не ми се почва учебната година.....Не заради набора, а просто заради идиотиите

И аз само повтарям, горе-долу ме отразява. Чисти с прахосмукачка, мие чинии, мете, но само когато се нажежи обстановката, и после търси едва ли не медал
 Иначе и аз не искам да почва джаза, пак ще се става в пет, изтръпвам като си помисля

Ще копирам един текст от ФБ, на който много се смях. Определено вместо "мъж" може да се смени с "деца"
На който му се чете го копирам....
"Мъжът ми се прибра от магазина с две торби и изражението на човек, който току-що е прекосил Алпите бос, носейки ранен другар на гръб.
Остави покупките върху плота, въздъхна тежко и застана  така  величествено, че да мога да огледам цялото му геройство. Не каза нищо. Само ме погледна.
Познавам този поглед. Това е погледът на мъж, който е изпълнил задача и сега чака церемонията по награждаването.
– Взех всичко – каза той.
– Добре.
Замълча.
Явно „добре“ не беше официалната реакция, предвидена в протокола.
– И кисело мляко взех.
– Видях.
– Точно онова, което каза.
– Чудесно.
Стои.
А аз прибирам хляба. Той продължава да стои до торбите с достойнството на национален герой, завърнал се от вражеска територия с пленен кашкавал по време на промоция.
– Имаше голяма опашка – добавя.
Ето го и разказът от фронта. Точно това исках.
– Така ли?
– Да. На едната каса не работеше терминалът.
Поглеждам го.
Очевидно не разбирам мащаба на преживяното.   
Човекът е бил в магазин, в който една каса не е приемала карти, а аз стоя тук и спокойно прибирам доматите, сякаш пред мен няма оцелял.
– Наложи се да чакам – казва той.
– Представям си.
– И нямаше от онова сирене.
– Виждам, че си взел друго.
– Да. Сам го избрах.
Сам е избрал сирене.
Не се е паникьосал. Не е звънял на кризисния щаб. Не е напуснал магазина, разтърсен от непредвидената липса на конкретен млечен продукт. Огледал е рафта, оценил е ситуацията и е взел решение.
Гледам го и започвам да разбирам, че вероятно очаква да кажа:
„Не знам как бихме оцелели без теб.“
Вместо това питам:
– Боклука изхвърли ли?
Лицето му се променя.
Току-що съм попитала носител на орден за храброст дали си е изчистил обувките.
– Не, сега се прибирам – казва той.
– Кофата е до вратата.
– Ще я изхвърля после.
– Добре.
Пак казах „добре“, но този път и двамата знаем, че не е добре.
Той започва да вади покупките демонстративно. Удря леко пакетите в плота, сякаш разтоварва хуманитарна помощ след природно бедствие.
– Аз поне ходих до магазина – казва.
Ето го.
Медалът не е пристигнал навреме и вече се подава официална жалба.
– Да – отговарям. – Защото аз сготвих, пуснах пералня, прострях, подредих кухнята и ти написах списъка.
– Аз не съм казал, че не си направила нищо.
– Но държиш да отбележим, че си отишъл до магазина.
– Просто можеш да кажеш едно „благодаря“.
Тук жените обикновено изглеждаме неблагодарни .
Мъжът е донесъл храна за собственото си семейство и ние не сме организирали шествие. Не сме се наредили пред входа с цветя. Не сме викнали съседите да ръкопляскат, докато той изважда тоалетната хартия от торбата.
Не че не сме благодарни.
Просто, господа, бъркате играта.
Не сте на фронта. Връщате се от магазина.
А в торбата няма спасено дете, секретни документи или последната останала храна на континента. Има яйца, минерална вода и едно авокадо, което е толкова твърдо и най - вероятно сте си помислили, че  някой ден може да ви потрябва  като строителен материал.
Мъжът ми продължава да ме гледа.
– Какво? – пита.
– Нищо. Чудя се къде да закача портрета ти.
– Много си саркастична.
– Не, сериозно. Все пак си открил сирене без чужда помощ.
Той поклаща глава и отива да си събуе обувките. По начина, по който затваря вратата, разбирам, че по новините току - що  са обявили:
 " Церемонията по награждаВането е отменена поради липса на уважение към героя."
След десет минути се връща.
Боклукът още стои до вратата.
– Ще го изхвърлиш ли? – питам.
– След малко.
– Защо след малко?
– Седнах вече.
Ето тук мъжката логика достига висша инженерна мисъл.
Човекът е бил навън. Минал е на половин метър от контейнера. Прибрал се е. Видял е торбата до вратата. Но не я е взел, защото мисията му е била „магазин“. А боклукът е отделна мисия, за която трябва да му се обадят от американското правителство. Все пак не можеш да смесваш две военни операции без разрешение от командването.
– Ти като излезе, защо не го взе? – продължавам да му тествам нервната система.
 Не ми отговаря.
– Беше пред вратата,  не знаех, че е за изхвърляне.
– Какво мислеше, че прави там?
– Не съм се замислял.
Разбира се, че не се е замислял. Мъжът може да пресметне колко конски сили има кола, която никога няма да купим, но торба с боклук пред входната врата не му дава достатъчно информация.
– Добре – казвам аз. – Изхвърли я сега.
– Ще я изхвърля, няма нужда да ми напомняш постоянно.
Поглеждам часовника. Напомнила съм му веднъж.
Но при мъжете времето работи различно. Едно напомняне от жена се размножава във въздуха и достига до тях като продължителен картечен изстрел.
След половин час торбата още е там.
Той гледа по ютуб как се правят покриви от автомобилни гуми..
Аз минавам покрай торбата с боклука шест пъти. Нарочно не я вземам. Това е въпрос на принцип. Ако я изхвърля, ще спечеля чист вход, но ще загубя войната.
Накрая той става, взема торбата и излиза.
Връща се след три минути.
Отново онзи поглед.
Изправя се в хола и чака.
– Изхвърли ли я? – питам.
– Да.
– Благодаря.
Казвам го спокойно, но явно недостатъчно тържествено.
– Поне това можеше да кажеш веднага.
– Ти преди малко се върна.
– Имам предвид по принцип.
– Какво искаш да направя? Да ти връча грамота?
– Не, но е хубаво човек да бъде оценен.
Тук вече в мен се събужда научният интерес.
Защо един напълно зрял мъж очаква специално признание, защото е изхвърлил собствените си отпадъци? И изведнъж си го представям преди трийсет хиляди години.
В главата си имам инсталирани четири приложения на  Netfliks  на еволюцията
Влиза в пещерата, целият в кал и кръв, влачейки убит елен. Племето става на крака. Жените го гледат с възхищение. Децата тичат около него. Старейшината го тупа по рамото. Тази вечер всички ще ядат благодарение на неговата смелост, сила и способност да не бъде изяден по пътя. Аз седя и се гордея с мъжа си.
Тогава е било напълно логично да чака аплодисменти.
Връщал се е от място, на което мамутът е можел да му прекрати абонамента му за живот и секс.
Днес се връща от супермаркета.
Най-голямата опасност е някоя немска бабичка да го удари с проходилката си пред щанда с промоциите.
Но древната система в главата му вероятно още работи.
„Изпълних задача. Донесох ресурси. Къде е племето? Защо никой не пее?“
Племето през това време е сготвило, измило банята, сменило чаршафите и се опитва да разбере защо от шестте неща в списъка липсват точно двете, заради които е бил изпратен.
– Забравил си кафето –подхеурлвм аз.
Той замръзва.
– Не беше в списъка.
Показвам му списъка.
Кафето е третото нещо. Подчертано е.
Той го гледа, после ме гледа.
– Не съм го видял.
– Разбирам.
– Можеше да ми го напишеш с главни букви.
– И на немски.
– На телефона не се вижда добре.
– Изпратих ти снимка на листа.
– Ами тогава листът е бил дребен.
Ето как медалът внезапно се превръща в съдебно дело срещу организатора на мисията.
– Значи си изпълнил задачата, но не точно задачата?
– Взех почти всичко.
– И чакаш признание?
– Не чакам признание.
Казва го с лице на човек, който от четирийсет минути чака признанието си пред офис на Econt.
– Добре – казвам. – Няма да ти давам медал.
– Никой не е искал медал.
– Мога да ти дам значка.
– Подиграваш ми се.
– Не. На нея ще пише: „Самостоятелно избра сирене и оцеля на опашка.“
Той се засмива въпреки себе си, но бързо се стяга.
А вечерта решава да измие чиниите.
Не защото са много. Не защото аз съм уморена. А защото явно иска да направи втори опит за награда.
Чувам го как ги подрежда в мивката. Пуска водата силно. Мъжете никога не вършат домашна работа без звуково оформление. Водата трябва да тече с поне 200 конски сили. Ако не се чува от съседния квартал, няма доказателства, че се е случила.
След малко влиза в хола.
– Измих чиниите.
– Видях.
– И тигана.
– Благодаря.
– Изчистих и плота.
Поглеждам към кухнята.
На плота има локва вода, гъбата лежи върху дъската за рязане, а мократа кърпа е сгъната върху хляба.
Но човекът е изчистил плота.
Не трябва да издребняваме след историческо събитие."

В началото на 9 клас изискват ли се отново някакви бележки от личния лекар?

Мисля всяка година се изискват здравнопрофилактични карти.

Писах в другата тема - дъщерята извади миналия месец въпросната карта. Наистина, чу се, че отпадали, ставали електронни и т.н., но я пратих при ЛЛ, докато няма опашки и издаде, както минали години.

И аз другата седмица мисля да мина през ЛЛ за талон 5 и 6. Те хубаво са електронни, но за да ми впише тегло, ръст, гръдна обиколка и не знам какво друго има, трябва да си ги измери на място.

+мери кръвно налягане

Ние сме определили  да ходим утре при ЛЛ с девойката, защото искаме да го зъчетаем с още нещо. Миналия месец даже я попитах кога да отидем, за да не чакаме на опашка и тя каза август, когато решим.
И аз мислех, че са отпаднали здравнопрофилактичните карти, но вчера ходих до мола да взема поръчка от Озон с подарък за рожден ден и случайно видях, че в Оrange момичетата редяха големи количества от тези карти, което ме подсети да взема.
Нищо не сме пазарували още за училище освен, че поръчахме нови тениски и суитчери с лого на гимназията.
Хич не и се започва училище на девойката, защото ще трябва да става рано. Единственото, което е правила ваканцията е, че ходи на уроци по английски, за да си попълни пропуските, който има. Христоматията само я подмята. Рисуването не го броим, то си е хоби.

Минахме през ЛЛ, здравно-профилактичната карта вече се изпраща електронно до училището както са и бележките за отсъствия по здравословни причини.
Само ученическа карта трябва да купим за училище, друго има натрупано през годините, а и вече може сам да си пазарува.
Дрехите и обувките не ги броя като неща за училище, че по 3 пъти в годината се сменят.