Ревност

По женски, по мъжки, все тая. Излизат две бивши гаджета на вечеря и забавления. Ми не е приятно. Настоящия освен и той да излезе с компания да се повесели още повече не е известна динамиката и уговорките между BCN и И ли беше. Казва," приятелката ми". Тя даже и грам не го обсъжда и  пита и не чувства неудобство по нощите да излиза с бивша. Това по "женски" нямаше да мине при мен. Щях да бъда наранена. Ама не точно ревност, а обида. Да речем на млади години и по бохемски начин на живот би могло да мине , но ако не бъркам BCN е на възраст, в която такива номерца не минават лесно. Филтрирай си приятелките, за да не си ходиш все наранен. Или просто излез и ти!
И друго ми направи впечатление, приятелката е разказвала за страстта в бившата си връзка. Аз такива неща ,на човек с който искам нещо по - сериозно да имам не разказвам.  Сори ,малко кофти ми изглежда, същото като мъж да разказва на настояща колко чувства и тн е имал към бивша.
Все пак take it easy!

Правя си дневни срещи за по бира/кафе с бившия – все пак сме И приятели. Но вечерно не бих излязла с него, защото това предразполага към интимност.
Не би ми било приятно нито аз да го причиня, нито на мен.
Ревност няма как да няма поне минимална – това е психопатско. Ако си близък/интимен с 1 човек и в любовни отношения, не може грам да не ти пука как взаимодейства в сексуален контекст с други хора.
//
А ако искаш да си тренди – инициирай тройка. Но се опасявам, че няма да се почувстваш добре в тази конфигурация с бивша.

Не съм била в такава ситуация. Ако приятелката ти има нужда от нова / стара тръпка, няма как да я спреш.
Просто и ти си вече в кюпа: не си бил ревнив, защото не е имало повод. Ето сега има.

Единствено родителите ми не са ме пускали някъде. След 18 насам. и изобщо в изречение с възрастни хора, "пускане" и "допускане" не ми звучат логично.

BigCityNights това, че нещо те е жегнало, не те прави ревнив. За мен е нормално, след като знаеш историята на страстта в конкретика, да се чувстваш по начина, по който се чувстваш.
Спокойствието, с което дамата те уведомява, пък по-скоро ме навежда на мисълта, че нямаш причини за притеснение (но това си го знаеш мисля).

Като гледам как я описва нашия колега, май не е баш ревност, а му се иска тройка

Малко съм консервативна, та и аз да питам - загаджил си жена, чиято най-сериозна връзка е била с друга жена? Ако правилно съм разбрала, ревността ти е сред по-маловажните проблеми.

Мисля, че си в това състояние, защото се конкурираш с жена, а не с мъж. Чувството ти е неизвестно и непонятно и не знаеш с какво си имаш работа. Хем е жена като приятелката ти, хем са имали връзка и знаеш, че това е по-различно от някой бивш мъж. Пък може и да си подразнен на друго ниво - някаква си да има повече топки от някои мъже.
В такава ситуация не съм била - мъж с който съм в отношения да излезе с бившия си мъж. Не знам как се справя човек с ревността.

Аморе, искай и ти среща с гърления глас, пък каквото водка покаже!

От любопитство - кои са немаловажните проблеми в случая?

Първата мисъл, която ми мина по казуса беше като на Di Soleil. Сигурно си имаш самочувствието какво предлагаш като мъж и обичайно не се тревожиш, но жената ти се явява друг тип конкуренция.

От друга страна, наистина защо знаеш чак толкова подробности, описания... да не би пък да е прекалила с хвалбите и затова да те тормози?

Да, със сигурност го има това с мъжкото самочувствие и страха от конкуренция.

Не, не е прекалила с хвалбите. Ние говорим открито за минало, настояще и бъдеще. Онази ми се струва способна да се превърне в емоционален терорист. Или поне така си въобразявам.

Аз винаги ревнувам от бивши. Малко, много, бая. Уж се сдържам, ама не винаги. Където е текло, пак може да потече.

Към хомосексуалните отношения се отнасям като към несъществуващи такива. Не принадлежат на моя свят. Не се интересувам, не изказвам мнение, единственото на което държа е да не ми бъдат натрапвани.
По конкретната ситуация на съфорумника не мога да коментирам - тя е от другия свят, неинтересуващият ме.

За хетеро ревността имам обаче мнение. Подобно автора грам не съм ревнив. Това обаче се приема двулично от женския пол. От една страна жената иска да е съвременна, модерна, разкрепостена (идейно). Ревността е атавистично чувство свързано с притежателността. Консервативно, с неизказана (понякога изказана) препратка към подчиненост. Тук наричат ревнивия мъж - първобитен. Жената не иска първобитен, пещерен, мъж.
От друга страна ревността показва една изключителност на мъжките чувства към конкретната жена, а това я ласкае невероятно силно.
Жената възприема липсата на ревност у мъжа като безразличие, тоест смята, че той не прави разлика между нея и останалите жени. Това я обижда повече от средна по ниво на емоционалност, ревност.

Автора, ако иска, да обясни дали и неговата ревност се дължи на проявеното чувство за пренебрегнатост на "приятелката" му.
На нея ѝ е омръзнало да е "приятелка", иска нещо повече, иска изключителност в отношенията, затова е решила да предизвика ревността му. А защо чрез демонстриране на отношения със същия пол? Според мен малко я е страх, че ако го предизвика с мъж, ревността на автора може да се отприщи опасно. Все пак състезателното, конкурентното начало у мъжа е най-силно спрямо други мъже, и там може да доведе до ексцесии. Малко мъже се състезават съc жени на емоционалния фронт.

Аз никога не съм приемала израза "да си останем приятели" буквално а по скоро като се видим случайно да си кажем едно здрасти и винаги правя всичко възможно да не се засичам с бивши,избягвам общо познати,места и пр..И не защото сме се разделили с лошо ,просто защото правя разлика между двата вида отношение,както се казва не спя с приятелите си,както и обратното човек с който имам дългогодишно приятелство да ми стане гадже както познавам такива.
При мен няма шанс да се случи.
Та по темата няма шанс да се срещна с бивш,имаше преди доста време един решил,че щом сме се разделили с добро може да ми се обажда да сме излезели да хапнем ,да ама не отказах твърдо.
А за ревността нормално е човек като е във връзка да мисли и за чувствата на другия,и познавайки партньора си би следвало да знае какво може да провокира ревност и съмнения някакви.

Съгласен съм, че има жени, които приемат липсата на ревност като безразличие. Попадал съм на такива. Мога да разбера тази гледна точка.

Не се чувствам пренебрегнат от гаджето ми. Не ми е хрумвало дори. И не намирам, че въпросната вечеря е проява на демонстрация. Вярвам, че в случая две жени ще вечерят приятелски. Ако има демонстрация, то това ще е демонстрация именно на доказателството, че бившите не са непременно хора, които зачеркваш с червения химикал завинаги.

Ако беше нещо друго аз нямаше да бъда информиран, нали? И въпреки това натрапчивото усещане за страх не ме напуска. Все още не мога да го рационализирам.