Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

Пробвай се, щом имаш желание, но тези, които описваш, не са медицински специалности. Здравен мениджмънт - ако баща ти/мъжът ти притежава мед.център, иначе не виждам как ще стане да управляваш болница. За обикновена административна длъжност не ти е нужен, но ще си просто една рецепционистка.

kapchikova, пожелавам ти успех. От това, което описваш, мисля, че ще се чувстваш по-добре, ако смениш или поне направиш опита.

За корпоративната среда частично те разбирам, защото има много снобария, его и лустро там, което си е голям фалш, но рибките в аквариума се имат за златни, докато не им източат водата В професиите извън оупън спейсовете и луксозните сгради, това не се усеща толкова. При учител, здравен работник или собственик на магазинче няма ПИП-ове, диксусии за оптимизация на процеси, втори и пети шанс и не знам си какъв друг корпоративен шит

О, за учителите изобщо не е вярно, че няма оптимизации. 2/3 от работата най-малко е рапортуване как са процесите и слушане на конско какво да оптимизират.

Заплащането в болниците е ниско и неудовлетворяващо, имай го впредвид.

За мен тези оплаквания и критики за "опенспейса" са глезотии. Особено в настоящия момент. Ако не можеш да изтърпиш елементарни неудобства, то си слаб човек. В живота има къде по-сложни предизвикателства от шума, досадата да слушаш и виждаш разни кифли и кроасани, и да им търпиш глупостите.... Фалш и интриги, и лустро, снобария сигурно има ако не навсякъде то на много места. Не е патент само на корпорациите.
Човек по принцип трябва да си направи план как иска да му протече професионалния живот и да обмисли как да го постигне. Ако си учил за едно нещо, писне ти и тръгнеш в съвсем друга посока губиш години обучение, и разходи, и труд, реално пропилени години. Синът на моя позната беше приет английска филология. Прехвърли се след време в История. После Философия. Започнал работа в доста известна фирма, пак не му харесало.
Последно решил че иска да се занимава с велосипеди, и работеше в сервиз. Да, може би е щастлив, но защо пропиля всички тези години...
По-правилно е да надграждаш, да разширяваш знанията и като обем и като сложност. Сега има курсове, сертификати, обучения, безкрайна информация. И още по-добре е ако добавиш и втора специалност в релация с първата. И то без да е задължително второто висше.  Така вече ще си двойно по-ценен.
Стрелата уцелва целта ако се движи праволинейно, а не ако криволичи в различни посоки.

Най-добре е да се надгражда, наистина, но и при кариерен завой не мисля, че другият опит е точно изгубен. На мен учителските похвати са ми много полезни когато трябва да работя с разни киселяци или скатавки на корпоративно ниво. Също и когато трябва да провеждам обучения на колеги или да ги оценявам.

Мнението на Фри за мен е твърде ограничаващо и вероятно е валидно за някои сфери. Практиката често показва, че планът, който си си направил на 20 е нищо повече от план. Случват се и други неща в живота, в кариерата, в икономиката ако щеш - както виждаме инфлация, отпадащи длъжности, ИИ, иновации и т.н. Приоритети се променят, различни типове работа сменяш, понякога попадаш на дадено място заради обстоятелствата и се оказва, че е много повече твоето от това, което си правил преди. Ако всички мислеха толкова много в рамката, нямаше да има предприемачи, а и в глобален план погледнато хората, които имат най-големите успехи почти никога не са мислили праволинейно

kapchikova, според мен - демонизираш корпорациите (да, в голяма степен има какво лошо да се каже за тях) и твърде много идеализираш бъдещето, което очакваш.
Не искам да те засегна, в никакъв случай, но няколко неща, които е хубаво да осмислиш:
Винаги когато работиш с хора, то риск от интриги, клюки, киселящина има. Дали ще си в опън спейс или в кабинет с 2 кисели лелки, пак може да ти бъдат скъсани всички нерви.
Дори и да изкараш някакво образование, на 35+ младши специалист, винаги, абсолютно винаги ще си в сянката на младите, които са поели своя път от университета и са избрали такова развитие за себе си.
Да оглавиш медицински център ще можеш само ако е твой.
Сега - да кажем и няколко думи за медиците. Имай предвид, че в общия случай това са доста ниско заплатени хора, които са призвани да правят това. Те също доста често са много ядосани на системата, хуморът им е много особен и на моменти вулгарен, но те са си те и това е начинът им да се борят с многото стрес, свързан със спасяването на животи. Ти, като административен служител, ще си също доста ниско заплатена. Да, парите не са всичко, ама заради единия мокет, дали си струва? Тема за размисъл.
И още нещо - ако ти бъде даден шанс, което ще е много трудно на 35+, ще се очаква от теб да не мрънкаш и да си благодарна до гроб. Ако изобщо ти бъде даден, нали, защото често ще бъдеш етикетирана - гледай я пък тази, на дърти години решила Х да става и винаги, абсолютно винаги, ще ти се налага да правиш много компромиси. Да, може да звучи пораженчески, но това е реалността, за съжаление.

Иначе - от сърце ти желая успех!

Аз бих добавила и нещо друго за размисъл - работила ли си директно с хора/клиент и то в сектор, в който има всякакви клиенти. Работата с хора е едно от най-трудните и натоварващи неща, на някои им идва отвътре, но ти се изказваш доста негативно за опен спейс, колеги и т.н. и то в една силно регулирана и ограничена среда, където поведението на персонала до голяма степен е контролирано, което няма да бъде така в сектора, към който си се насочила.

Аз искам да добавя, че учителските и медицинските колективи в повечето случаи са силно токсични, управляват се със стари похвати и често нелогични процеси. Клюките, злобата и връзкарството могат да добият неподозирани размери, видяно и живяно лично от мен и родителите ми. Съгласна съм със Слънчезара, че постът ти звучи повече захаросана идея и представа, отколкото като план с цели, аз лично не ти усещам мотивацията и ми се струва, че подценяваш доста неща.

+1
Сещам се за историята за Стив Джобс и класът по калиграфия, който той посещава.

Може би има смисъл да опиташ за медицинска сестра, но тук изобщо не знам как би могло да се реализира това начинание. Редовно обучение, не може да се отсъства за щяло и нещяло, учене сериозно, през това време как ще работиш и ще учиш? Едно е на 20 да те издържат вашите, но друго е на 35?

И като хипотетично завършиш ще намериш работа, добре, но дали ще те удовлетворява? В частните болници взимат повече пари, работа много. Не е лесно всеки ден да гледаш болката на хората, да работиш с всякакви хора, къде възпитани, къде не. Изцяло женски колективи, които често са змиярници.
Много емпатия е нужна, за да бъдеш медицински работник, не е просто да завършиш някаква специалност.
Иначе ако искаш да си рецепционистка в медицински център, можеш и без да учиш медицинска специалност. Обаче взимат малко пари, имат отговорност - работят с лични данни и пари, а с какви хора общуват, сама можеш да видиш като отидеш на лекар или в лаборатория.

Трудна е преквалификацията на 35+, не казвам, че човек не бива да опита, но да има реалистични очаквания.

Също като Сави, смятам, че има една стерилна среда в корпорациите, която поне не позволява служителите да се държат безобразно един към друг и поне привидно да спазват нормално поведение. В много други среди не е така!

Капчикова, според мен, провери опциите за парамедик. Мисля, че това е най-бързо постижимо.

О, намират начини хората да учат и на 30, и с деца. Едната от моите познати работеше почасово като маникюристка и като чистачка на входове, докато учеше редовно. И беше разведена, с две деца, не съм ги видяла да са тръгнали окъсани или необгрижени. Други две бяха семейни с по едно детенце и мъжете в семейството поемаха всички сметки през този период. Някои ги финансираха и родителите им да учат, пък те си изкарваха, колкото за джобни. Но всички са като мен в провинцията, където хората са свикнали да карат и с по-малко пари. Вече всеки си преценява дали този вариант е подходящ за него.

това е много добър вариант. Моя близка започна работа в болница след това обучение на възраст 40+. В чужбина, обаче.
Сподели, че това ѝ е най-хубавата работа досега.