Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

Много трудно. Най-много някоя санитарна длъжност. Има глад, но не е толкова елементарно. Инвестиция в образование, след това инвестиция в езикови курсове, взимане на изпити, кандидатствания чрез посредници, в общи линии въобще не е кратък и лесен процес дори и за хора завършили медицина.

Принципно никога не е късно, но се искат много усилия. Подготовка за кандидатстване, къде ще ви приемат, няколко години учене, след това вероятно и малко стаж тук ще трябва да натрупате, след това търсене на възможности за имиграция, уреждане на документи и т.н. Аз го виждам като поне едни 7-8 г. само за да стартирате. А ти грижила ли си се примерно за възрастен, лежащ роднина? Изобщо имаш ли афинитет към грижите и тази професия, за да инвестираш толкова много? Навън в повечето случаи се започва като болногледачка и после евентуално, ако успееш да се изтеглиш към някоя болница.

За медицински сестри е напълно възможно, имам много познати, които записаха над 30 и всички с голямо желание,  реализираха се много добре. Едната даже беше на 39, завърши на 43. Но не е лесно от финансова гледна точка, защото се учи редовно, има задължителни стажове и няма как в същото време да работиш на пълен работен ден.

Трудна работа след 25-6 години да се учи, особено специалност редовно обучение, освен ако нямаш кой да те издържа и го правиш от желание за знания....или пък от скука.

Тук вероятно не е такава ситуацията. За сестра няма да те вземат в Европа без съответното образование И стаж, възможно е за гледачка или санитарка.
Имам позната, беше сестра тук и замина преди повече от 20 години за Италия. Да, живее горе-долу прилично, ама не е прокопсала. Там и гледачките имат предимство, ако са сестри.

Не, че е невъзможно ученето на по-късна възраст, доста хора го доказват, ама е доста по-трудно - човек е забравил как да учи, евентуално има работа, семейство, деца... Не е като на 20 г. да трябва  само за това да станеш сутрин, да отидеш на лекции и накрая да изкараш изпита. Но пък предимството е, че "гледаш" като зрял човек, който знае какво иска и си следваш целите.

Пандора, и така ,и иначе.
Ти си отговорен човек, мислиш няколко стъпки напред и действаш. Голяма част от тези хора, които спрягаме в темата, живеят ден за ден и не мислят за утре. За голяма част от тях най-важното е да прецакат системата.
За човека, който дадох като пример - там болката беше, че започнала заедно с колежката, колежката повишена а тя-не. Ред сълзи, ред сополи, заедно почнали. Да ама повишената колежка работи за 3-ма, дава всичко от себе си да си свърши работата качествено и в срок, а напусналата колежка през ден се оправдава, че е много заета в университета и затова не може да си свърши работата. Като погледнеш и свършеното - мазаляк. Ама що така, що иначе, според нея - тя най-много работи от всички, ама пък според мен и Тийм лидера, изобщо не е баш тъй.
Накрая поиска незабавна индексация на заплатата, аз, естествено, отказах и тя напусна.

ПИП-овете - там е друга бира. За да се докара човек до такова нещо, яко е пресолил манджата, 100 пъти поне му е обяснявано, че трябва да се стегне и тоя процес е отнел повече от година. Много е тегаво, защото дори и по време на такова нещо, такива хора не се трогват, ама никак. И накрая какво - не стига, че го търпя повече от година, не стига, че съм с вързани ръце, не мога да направя на практика нищо, освен да не му индексирам заплатата, и по време на ПИП-а не попива и качеството е нула, че и 4 заплати да вземе - ми не е ОК. Да, най-лесно е, ама често има повече от един човек, който е със спорен пърформанс, той е следващият - светъл пример с 4 заплати, така или иначе искат да го махат и поне да не е капо. Разчува се и става лавинообразно.
В същото време, читав човек, претоварен заради ей такива хора, трупа, трупа и си тръгва, отработвайки си предизвестието и не вземайки нищо. Ми не е честно в моите очи!

Точно, получава се все едно мързеливите и некадърните ги награждават. И го има моментът с прецакването на системата, аз съм го чувала лично с ушите си от двама.

Лудата калинка беше казала на мениджъра "аз така и така си тръгвам, по- добре ми уговори хубав пакет, че иначе още неща ще сътворя". Друг си каза "аз ще изчакам да ме махнат, защото от от тая компания трябва да взема нещо"

Да не говорим, че в зависимост от заплатата 6 брутни заплати са ти 7-8 нетни и примерно равни на 10 броя на борса. Ако се намърдат на други място за по- кратко време, това да пари кеш. Халаал да са им.

Да не говорим, че хора на високи длъжности няма да ги сложат на ПИП.

Аз мога да разбера, че нови хора се назначават на по-високи заплати и че има такава закономерност. Но да напусне даден човек от екипа, който е вършил всичко както си му е реда и на който заплатата не му е мърдала изобщо за примерно 2 години и на негово място да токласат нов, уж голям специалист на сигурно двойно и тройно по-висока заплата, който за всичко да идва да пита мен, че и да му върша половината работа - това не го разбирам, наистина.

И аз не го разбирам, но е факт.

Дори в предишната ми работа бяха сложили колежка да обучава нов служител, който беше с почти двойна заплата. Случайно се разбра..... А колежката беше от доста години и пред пенсия и явно смятаха, че няма да мрънка за заплата.

За мен е порочният кръг на корпорациите. Започва като стартъп, инвестира се в хора, инвестира се в развитие, придобивки, всеки кадър е важен, защото е въпрос на оцеляване, после фирмата уляга и започва да действа като всички останали - безцелно наемане, когато дори не е нужно, ненаемане, когато е нужно, вярване, че всеки е заменим, докато не дойде момент, в който не тръгне вълна от напускане на всички, които са крепили процесите и т.н. Нямам обяснение.

какво е "ПИП"? простете невежеството ми, но не ми идва нищо на ум

Performance Improvement Plan

В корпорациите върви джуниъризация също така. Не е важно какво може, важното е, че ще изпълнява всичко с готовност без да задава въпроси.
Търсят се млади хора и на тях се дават по-големите заплати според мен. Не просто на новите. На тях, защото им трябват хора, които да прегърнат идеята за АI заместване в много дейности. Съвсем младите хора въобще не го обмислят толкова, кефят се на изкуствения интелект и това заместване на човека в ред дейности. Някак все още имат младежкия наивитет, който ги кара да си вярват, че тях това няма да ги засегне. Груба грешка разбира се. Те са необходими временно.

Благодаря Ви на всички за мненията! Да, знам, че ми е много късно да се обуча за лекар, да съм мислила на времето! Още съжалявам за това, че записах Стопанско управление.

И на здравен мениджмънт съм навита, ако ще ме вкара в някоя клиника, въпреки, че вероятно ще върша по-скучната работа, но предполагам и там в един кабинет ще сме няколко човека, а не цял огромен етаж от край до край с монитори и компютри?

Аз всъщност съм работила в много голяма международна фармацевтична компания, уви само в счетоводен отдел. Сега работя в здравното осигуряване с договори и полици.

Отворена съм към всичко - клинична психология, парамедицина, дори да уча за остеопат или хомеопат.

Във Франция много посещават психолози и остеопати, хомеопати не чак толкова. И трите често се поемат от допълнителното им здравно осигуряване дори и виждам колко взимат на сеанс. Хем помагат на хората, хем работната им среда е по-приятна (за мен) от опън спейс офис - собствен или споделен кабинет. На английски все си е офис май, но аз правя разлика между кабинет за 1 до 4 човека и огромен хамбар опън спейс. Чувството, че ще съм полезна за обществото повече е огромен мотиватор, но и от егоистични подбуди мисля, че медицината би била по-добър избор за мен. Не искам да прекарам живота си в опън спейс офис, с редовете с бюрца и компютри и мокетите. Не знам хората как търпят това с години, аз 8-9 години вече в такава среда едвам издържам и пак много изкарах.

На интервю за работа само като видя типичните офис мокети и опън спейс етажа и се отказвам сама, затова и толкова години не напускам настоящата работа. Не си струва за друга подобна, но все такива ме търсят. Много по-спокойно се чувствам в клинична и дори болнична среда - носилки, хора с маски, бели престилки, стетоскопи...

Здравен мениджмънт има смисъл да записваш само, ако вече или ще управляваш нещо, а не си някакъв обикновен изпълнител, от когото не зависи нищо.