Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

  • 24 134
  • 751
# 735
До края на годината също няма начин да наложи отсъствие въобще. И без това вече сме навлезли в детайли, които не са точно тяхна работа, а ако започна да обяснявам защо няма да стане до края на годината, детайлите стават още по-интимни.

Това поне според мен до известна степен променя нещата. Не знам дали няма да е по-добре да си търсиш нова работа. Дисциплинарно е много трудно да те уволнят, но ако решат да те съкратят срещу обезщетение, нищо не можеш да направиш. А ти си писала, че фирмата е международна и със сигурност имат бюджет за това. Разбира се мениджърката е опитала да мине първо по-най лесния начин и със сигурност ако успее, ще я похвалят отгоре. Но ако не стане така, ще ти платят и ще те махнат. До края на годината са 4 пълни месеца, след като така и така не може да има развитие по инвитро процедурата, може междувременно да ти тече изпитателния срок на новото място.
Виж целия пост
# 736
Важно е дали имаш ново предложение за работа. Ако не, пускай обяви и ходи по интервюта. Решат ли да се отърват от теб, ще намерят начин. По-добре се подсигури с нова работа. Действай си, но имай предвид, че ще имаш половин година изпитателен срок, в който нямаш гаранция и могат да те махнат без причина по всяко време. Ако бях на теб, нямаше да споделям за инвитрото, докато не дойде моментът, в който КТ ти дава закрила.
Виж целия пост
# 737
В случая най-важно е зачеването, а за него трябва да си спокойна, доволна, щастлива и психически неразклатена (защото, колкото и да мислиш, че не успяват да те трогнат, това не е така).
Аз мисля съм го споменавала и друг път. Така си стоях на предната работа, защото се надявах, че “ей, сега ще забременя” и какво ще правя после в нова фирма с изпитателен срок. И така си я кретах, и се ядосвах и нищо не ставаше. Като смених работата, след 10 месеца там на спокойствие, разбрах че съм бременна. Просто си казах “майната им”. Можеше още 2/3/5 години да не забременея, трябва да ги търпя ли? Годините и при мен вървяха, а да имаме дете беше по-важно от работа, майчинство, пари. Да, дете с пари се гледа, ама все щяхме да се оправим. Притеснявах се и дали ще искат да се върна, защото… колко са видели от мен за тия месеци? Макар, че работих до края на бременността си. Но всичко беше наред и се върнах. Сега се замислям за второто, защото годините ми не спират да вървят напред. Вече след още една бременност не знам дали ще ме чакат с такава радост, но в крайна сметка семейството е най-важно.
Виж целия пост
# 738
Хората масово излизат в болничен, ако видят, че нещата отиват на уволнение. В този период не могат да ги пипнат. Някои диагнози предполагат доста дълъг такъв, примерно неврологичен проблем, може да се проточи и шест месеца. Междувременно си действат по “приоритетите”, да ползвам лексиката на мениджърката.
Виж целия пост
# 739
В болничен, ако е бременна. И да намери фалшива диагноза, която ще й даде 6 месеца болничен, ако до тогава не забременее, ще трябва да се върне и тогава ще я “напуснат” по бързата процедура.
Виж целия пост
# 740
Ако инвитрото е на пауза до края на годината, аз бих започнала търсене на нова работа и евентуално смяна, без да се замисля. Този работодател явно не е читав, отсега прави проблеми, кой знае какво още ще измисли по време на бременността, после докато е малко детето, и в крайна сметка ще трябва човек или да седи и да се ядосва, или по-късно все пак да търси работа, само че с малко дете в картинката.
Виж целия пост
# 741
Затова казвам, че го правят, ако е напълно сигурно, че това е краят. Шест месеца в болничен, за да си търсят работа, после и на борсата, ако не се получат нещата в този период.

Нарциса, ти попита ли я тази 🐑 какви според нея са ти приоритетите, предвид че няма забележки към качеството ти на работа? Явно професионализмът ти е с висок приоритет. То е ясно какво цели, но ми е интересно какво би отговорила.
Виж целия пост
# 742
Хората масово излизат в болничен, ако видят, че нещата отиват на уволнение. В този период не могат да ги пипнат. Някои диагнози предполагат доста дълъг такъв, примерно неврологичен проблем, може да се проточи и шест месеца. Междувременно си действат по “приоритетите”, да ползвам лексиката на мениджърката.

Не всеки има познати, които могат да осигурят такъв болничен. Не съм запозната с инвитро процедурата, но е логично да си има етапи, които не могат да се отлагат във времето. На Нарциса може да и връчат заповед за съкращение още утре, може и след няколко месеца, тя няма как да знае. Има опасност да се окаже на такава стъпка от процеса, че да няма вече физическо време да направи 6 месеца в нова фирма. Освен това на ново място отпуските по време на изпитателния срок са табу, а явно се налагат такива, ако можеше болнични, тя едва ли щеше да си хаби дните. Затова я съветвам да изпревари събитията и да използва тези четири месеца. Всички имаме достойнство и на никой не му е приятно да изглежда, че са го сплашили или не си знае правата и просто свива платната и бяга, но понякога се налага.
Виж целия пост
# 743
Не бих си тръгнала сама без обезщетение, ако решението да напусна не е мое.
Виж целия пост
# 744
Ами нека ѝ връчат, обаче ще ѝ дължат 3 работни заплати. И после може да си взима дълго време обезщетения от Бюро по труда. Но има и друго нещо - за жена планираща майчинство е добре да има възможно най-висок осигурителен доход 1-2 години назад.
Виж целия пост
# 745
При съкращение, не ти дължат нищо, освен обезщетение за неизползван отпуск, ако не спазят предизвестие и една заплата по чл.222, но пък може да отиде на борсата, ако има право.
Както някой каза, спокойствието е много важно в този период, а инвитрото може да се проточи.
Виж целия пост
# 746
А какво става, ако забременее, докато е на борсата? И дори и да получава майчинство, няма ли да е пак по-ниска сума, отколкото би получавала като служител, както и обезщетението е по-ниско от заплатата, понеже си има максимален праг? Защото тук не става въпрос за опити, които с мъжа и могат да отложат малко, инвитро процедурата вече е започнала и трябва да продължи, независимо дали тя към момента има работа или не. Щом нещата са стигнали до HR и има назначени нови колеги, всичко е въпрос само на време в тази фирма. Изобщо, ужасна ситуация ... Disappointed
Виж целия пост
# 747
Е, какво да става? Ще си гледа майчинството и това е. В крайна сметка това ще ѝ е приоритет. Не знам на какъв етап е процедурата, но в крайна сметка работата не трябва да е токсично място.
Виж целия пост
# 748
Дори утре да си подам предизвестието, мога да не стъпя на работа до края му, начини има разнообразни - болничен мога да взема, отпуската ми седи и съм сигурна, че ще приемат охотно да си я взема цялата, вместо да ми я плащат. Ако изобщо става дума за това, не е въпросът за ‘пускането’ и според мен тя го знае. Повече взе да ме тревожи да не завърти още някаква интрига, ако не си пренаредя приоритетите, тоест не си подам молбата в кратки срокове.
Нещо друго ми хрумна. Тази да не гласи свой човек за твоята длъжност? Освен нея имаше ли друг на срещата?
Моя колежка преди години беше принудена да напусне и после се оказа, че на нейно място идва близка приятелка на ЧР. Дори и да не беше нагласено, как да не си го помисли човек. А нашата ходеше да се оплаква баш на ЧР за всички неразбории, които виждаше.
Виж целия пост
# 749
Не може да излезе в майчинство, ако е на борсата.

Те тия приятелски настроените са най-гадни, със софт скилс. Не знаеш как ще те извъртят. Една такава имах, тя за нищо не е виновна, еди-кой си какво бил казал, пък втори, пък трети. Лъже те в очите, от нея нищо не зависело. Та близка си имаше работа с нея. Тя лично много я харесвала, обаче еди-кой си имал друго мнение за нея, казал нещо до, пък втори, пък трети, мотаха я месеци и накрая изкараха, че всички си били свършили работата безупречно, просто близката един вид лъжкиня и измамница и ѝ се чудят на акъла как може да е толкова нагла. Не с тези думи, ама в този смисъл. Прегледахме законите, наредбите, правилниците, сроковете, уведомихме ги любезно, че там и там са в нарушение, иначе много ги харесваме и уважаваме, обаче сме принудени отт обстоятелствата, не зависи просто от нас, да си потърсим правата чрез жалба до Административния съд. Веднага се оказа, че не е в грешка и не е измамница, само да не подава жалба.

Та така. Според мен не се хващай на устни приказки. Не пиши писма, имейли с предварителни оправдания. Чакай да стреля първа, писмено. Пък дали ще си търсиш друга работа и пр., това си го решавай отделно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия