29.06 - 05.07 - Седмокласници 2025/2026 - Обратно броене до класирането

Задача 21 я решава вярно....за разлика от някои прехвалени математици.

Русалка ме изпревари. 😀

Бе какви ИИ ползвате, не знам ...ето елементарната безплатна версия на Джемини, която ми е вградена в телефона....за стотни от секундата написа това:

Задачата съдържа една малка уловка, свързана със свойствата на триъгълника. Нека я разгледаме стъпка по стъпка:
1. Анализ на страните
В равнобедрения триъгълник две от страните са равни (бедра), а третата е различна (основа). По условие страните се отнасят както 1:2, а по-малката страна е x   ext{ cm}.
Това означава, че възможните дължини на страните са или x, или 2x. Имаме два теоретични случая за трите страни:
Случай А: Страните са x, x и 2x (ако малката страна е бедро).
Случай Б: Страните са x, 2x и 2x (ако малката страна е основа).
2. Проверка за съществуване на триъгълник
За да съществува един триъгълник, трябва да е изпълнено неравенството на триъгълника: сборът на всеки две страни трябва да е строго по-голям от третата страна.
При Случай А (x, x, 2x): Сборът на двете по-малки страни е x + x = 2x. Тъй като 2x не е по-голямо от третата страна (2x), такъв триъгълник не може да съществува (той би се "сплескал" в права линия).
При Случай Б (x, 2x, 2x): Проверяваме неравенството: x + 2x = 3x > 2x. Условието е изпълнено.
Следователно единственият възможен триъгълник има страни: x, 2x и 2x.
3. Изразяване на периметъра (P)
Периметърът е сборът от трите страни на триъгълника:

:
​Периметърът на триъгълника, изразен чрез x, е 5x   ext{ cm}


Доп. Русалка и Динчо, писали сме едновременно....

Ей сега го питах за преразказ. Буквално за стотна от секундата го извади:
Можеш ли да направиш преразказ от името на Асен, като използваш речник на седмокласник.

Ето подробен преразказ от името на Асен, съобразен с изискванията за изпитен преразказ в 7. клас (трансформация в първо лице, единствено число, спазване на хронологията и неутрално-литературен стил, подходящ за ученик).
​Подробен преразказ от името на Асен
​Най-сетне нетърпеливо взех листа от квестора. Пред мен стояха двадесет и пет въпроса за Римската империя, за които се бях подготвял цяло лято. В горния десен ъгъл на листа имаше надпис „Империята“. Това годишно междуучилищно състезание беше най-престижното в целия град, но и безумно трудно. Въпросите бяха измислени от група професори по история и никой не можеше да участва просто така. Наградата наистина си заслужаваше – победителят получаваше безплатен лаптоп и двудневна екскурзия до Рим.
​Още от началото на шести клас мечтаех за тази победа. През деня стоях пред огледалото и си представях как ще се кача на подиума. Вечер, преди да заспя, щом затворех очи, пред мен изникваше величественият Колизеум. За разлика от повечето си съученици, аз не само мечтаех, а действах. През учебната година си направих списък с книги и когато дойде лятото, вместо да се радвам на ваканцията, започнах да уча. По цял ден стоях в библиотеката и четях. Научих всичко за императори, сенатори, битки, градове и реки. Когато започна учебната година, не мислех за нищо друго освен за втори октомври – деня на състезанието. На първи октомври вечерта се опитах да заспя, но вълнението ми беше толкова голямо, че очите ми се затвориха чак към три през нощта.
​Сега обаче бях концентриран и бързо избирах отговорите. Радостно чувство премина през цялото ми тяло – знаех отговорите на всички въпроси! Започнах бързо да преписвам буквите на вярната според мен класация на чистия лист, като от време на време поглеждах към големия часовник на стената. Бяха минали само двадесет минути, а до края на състезанието оставаше повече от час. Реших, че е време да стана и да предам работата си.
​Тъкмо щях да се изправя, когато чух едно момиче да пита: „Извинете, може ли да попитам нещо?“. Високото чернокосо момиче от съседната редица до мен стана рязко. При това движение листът с отговорите ѝ се изплъзна и падна на обувката ми. Наведох се да го вдигна и веднага ми направи впечатление, че на въпрос № 18 беше отбелязала отговор, различен от моя. Тя ми се усмихна, очевидно без да подозира, че сме конкуренти, взе си листа и несмело потърси въпроса в своя тестов вариант. Там беше отбелязан правилният отговор.
​Или пък не? В ума ми веднага се зароди съмнение. Забравих, че бях готов да предам листа си, и се съсредоточих изцяло върху този осемнадесети въпрос. Възможно ли бе да съм се сбъркал? Та аз бях прекарал цяло лято в подготовка! Защо изобщо бях погледнал в листа на това момиче? Времето течеше, а съмнението ме измъчваше все повече. Сякаш нещо беше заковало краката ми в тежки вериги и не ми позволяваше да се изправя. Започнах да си мисля, че може би тя наистина беше сбъркала, а аз бях извадил късмет, че бях видял нейния отговор.
​Когато оставаха само петнадесет минути до края на състезанието, най-накрая станах и предадох листа си. Отговорът ми на въпрос № 18 беше останал непроменен – бях запазил моя си първоначален вариант.
​Седмица по-късно официално обявиха победителя в „Империята“. Бях аз! Класирах се на първо място от триста деца! Бях се готвил толкова дълго и упорито и ето че бях успял. Почти усещах лавровия венец върху главата си. Колизеумът ме очакваше. Чувствах се невероятно – Император Асен!
​В деня на награждаването бяхме оповестени резултатите и всички участници имаха възможност да видят работите си. Тогава разбрах, че преднината ми пред втория е само половин точка. На второ място беше класирано същото високо момиче с черна коса. Настроението ми веднага се помрачи, защото разбрах кой беше сбъркал въпрос № 18 – аз бях сбъркал, а нейният отговор беше правилният.
​– Какво като е чужд отговор? – обади се едно момиче в тълпата до нас.
– Това не е ли преписване? – попитах аз, измъчван от съвестта си.
– Не си виновен, че листът падна – защити ме един момче.
– Би трябвало да съм втори – казах аз тихо.
– Ти беше най-подготвен – каза ми тогава самото чернокосо момиче. – Цяло лято учи. Не е ли честно ти да спечелиш?
– Аз честно ли спечелих? – попитах я аз.
– И нечестно да е, какво ти пука? Нали ще сложиш венеца? Нали ще отидеш до Рим? – извика някой от тълпата.
​В този момент в съзнанието ми изникна една мисъл, свързана с цитат от император Марк Аврелий: „Ако не е правилно – не го прави. Ако не е вярно – не го казвай“. Замислих се сериозно. Искаше ми се да чуя как момичето ще реагира на този цитат, но тя вече беше останала без глас от вълнение.
​Малко преди самото награждане влязох в стаята на организаторите. Видях билетите за Рим, погледнах лавровия венец и си поех дълбоко въздух. Направих това, което трябваше.
​Така тази година Рим беше посетен от едно високо чернокосо момиче. Първият подарък, който си купи там, беше лавров венец. За Асен.

Аз на лектора, който ми водеше лекции за AI в един курс, му показах как AI не може да реши вярно задачите от "Математика за всеки". Той не вярваше (той е един от пионерите в България що се отнася до AI - много от преди да съществува chatGPT е разработвал софтуер с AI). Но това беше преди година, сега може и да е задобрял.
Преди няколко месеца обаче "спорих" с едно AI, което твърдеше, че едно решение на дъщеря ми е грешно. Трябваше много подробно да обясня защо е вярно за да схване (то в началото и аз не мислех, че е вярно, докато дъщерята не ми го обясни).
Отделно в работата преди 2 месеца търсих решение на един много прост математически въпрос (редици от числа, които отговарят на определено условие) и такива глупости ми сътвориха няколко AI-та. Claude след около 2 часа обяснения, поправки и пояснения успя частично да ми свърши работа. Другите до последно твърдяха пълни глупости.

Априлски душ, благодаря , започвам малко да се успокоявам. Осъзнавам, че Немската си е чисто моя амбиция, а ако трябва да забрави математиката, тогава направо я убивам. Трудно ми е, но го осъзнавам. Може би тревогата ми идва оттам, че я спирам, и то за нещо, което обича, защото на мен ми се нрави друго. То хората са го казали: „Ако ѝ върви математиката, а биологията – не, запиши я на математика, а не на биология“... но... Вече допуснах да взема решение вместо нея веднъж, сега вече е голяма и ще се съобразя напълно с нея.

Най-много обичам малките уловки. По едно време гледах една задача за автобус, който преминава мост с  определена скорост и се питаше за колко време го преминава тоя мост. Уловката беше, че трябва да отчетеш като разстояние не само дължината на моста, но и дължината на автобуса. Колкото познати се пробваха с тази задача, никой не се сети за малката уловка, вкл. и аз.

Ха, ха, ха, Джемини е сбъркал на преразказа. Писал е, че Асен е оставил своя отговор, което не е вярно хи хи хи хи 🤣

Аз: Но това не е вярно, Асен не е оставил своя отговор, а е писал този на момичето. Освен това как тя няма да знае, че са конкуренти, като са заедно на изпита ха ха ха 😂

Gemini: Олеле, хвана ме! Прав/а си, тук направо сътворих нова история (май моята съвест се опита да изкара Асен по-голям светец, отколкото е в началото)! 😂
​Нека поправим грешките веднага и да погледнем текста с детективско око:
​1. Голямата грешка с отговора (Моят гаф)
​Абсолютно си вярно – в текста от изображението 1000003349.jpg ясно пише: „Подаде ми листа и несмелно потърси въпроса в своя. Беше отбелязал правилния отговор... Или пък не?“ и след това: „...а аз бях извадил късмет, че бях видял нейния отговор“. Накрая на изпита Асен всъщност променя своя отговор и преписва нейния, затова печели с половин точка преднина. Моя грешка, извинявай!
​2. За конкурентите (Логиката на разказвача)
​Тук си супер прав/а – забавно е как е представено в текста! Авторът е написал: „Усмихна се, очевидно това момиче нямаше да ми бъде конкуренция“ (или по-скоро Асен си мисли, че тя не му е конкуренция, защото е „сбъркала“ според неговите първоначални съмнения). Но реално на изпит с 300 души, където всеки се бори за лаптоп и екскурзия до Рим, абсолютно всички в стаята са си конкуренция на макс! 🎯
​Ето коригираната (и този път точна!) финална част на преразказа, където Асен си признава всичко, както си е по текст:
​Коригиран откъс (финал):
​Когато оставаха само петнадесет минути до края на състезанието, съмненията ме надвиха. Реших да рискувам и поправих моя отговор на въпрос № 18 с този, който бях видял от нейния лист. След това станах и предадох работата си.
​Седмица по-късно ме обявиха за победител! Бях на първо място, само с половин точка преднина пред втория – същото чернокосо момиче. Тогава ме гризна съвестта, защото разбрах, че всъщност тя е била правата, а аз бях преписал от нея...
​Накрая, пред залата за награждаване, си спомних думите на Марк Аврелий: „Ако не е правилно – не го прави“. Затова влязох при организаторите, отказах се от наградата и по този начин Рим беше посетен от нея. А тя ми донесе венец за това, че постъпих честно накрая.
​Благодаря за зоркото око – сега вече преразказът е готов за отлична оценка на изпита! Как ти се струва сега?

Освен това, може ли да има пряка реч в преразказа?

Не, трябва да се превърне в непряка. Изкуственият интелекет явно не се справя добре с преразказ.

При нас вече е оправена оценката по биология.
Не мога да не поздравя РУО за бързата реакция. Сега ако ни пуснат и една статистика, цена няма да имат.

Абсолютно, и това му е грешка. Казах му и се извини. Е, но това е много опростена, безплатна негова версия, но все пак, за част от секундата го генерира.

Аз почвам да се чудя ще има ли днес статистики..
Тези глупости, че не могат да ги експортират, могат да си ги спестят - щом могат да експортират към училищата статистики и да им ги пратят ще могат и за цялата страна. Отделно, че минали години явно не са имали такова "технологично ограничение" във времето.
Ако не излязат до края на деня ще започна да подозирам, че има някакъв по-голям гаф, който още не е хванат от родителите.

Не ми го хвали - и той не е махнал последната част за Рим, която Асен няма как да разказва.

То е ясно, че оправянето на гафа с олимпиадите е бил фокусът им днес. Но генерирането и публикуването на статистиката е въпрос на минути и отдавна трябваше да го направят.

Следващите му версии ще се научат да не се извиняват, за да могат да станат политици един ден и те да управляват, а не да разчитаме на несъвършени хора.