29.06 - 05.07 - Седмокласници 2025/2026 - Обратно броене до класирането

  • 59 368
  • 1 169
# 1 110
На мои близки приятели и двете деца тренират фигурно пързаляне от 4 годишни. След 7 клас станаха частни ученички, защото не смогват със спорт, тренировки, лагери, участия и двете са с прекрасен успех.
Едната на 13 се премести в чужбина, учи дистанционно и взима изпити с отличен.
Всичко е възможно. Тук като че ли майките са по-взискатени от децата.

Успех на всички. Ние ще сме 10 клас, но се вълнувам с вас.
Виж целия пост
# 1 111
Момичето, което назад  цитирах като национална  шампионка по лека атлетика  след  НЕГ,  завърши после медицина  в  Германия.  Там се влиза  с  успех  от  дипломата над  5,92.  А тя  е  по  старата  системата и  тази  диплома  е обхващала успеха й  от  девети  до  12 клас  вкл.  +    оценките  от  двете матури.  Отсъствала ли е ,  отсъствала  е несъмнено, когато  и колкото се е налагало.  Успяла ли е, успяла  е. Зависи си от дете , от  мотивацията му, от това какъв  е треньорът, от  училището  също  много  зависи,  понеже   не навсякъде  ще са  склонни да  допуснат такива отсъствия,  от  родителите  също,  понеже  те  могат да са и  препъни-камък по избрания  път с две дини под мишница,  и огромна подкрепа. Случаи  разни.
Виж целия пост
# 1 112
Здравейте, има ли някой мнение за Строителния в Пловдив и по точно за специалност “Парково строителство” за момиче става въпрос. Просто тази специалност си е харесала.
 Благодаря, предварително!
Виж целия пост
# 1 113
Разбира се, че може да се съвместяват. Въпросът е на каква цена и кой е склонен да я плати!
За родителите е по-лесно, но децата дали се питат... Понякога това никак не им се отразява добре.
Виж целия пост
# 1 114
Толкова е трудно да се даде съвет за чуждо дете. При някои деца влезли в елитна гимназия с повече учене просто едно от двете неща отпада в един момент, или спортът или ученето - минават на индивидуален план. В голяма спортна школа с всекидневни тренировки на състезателите, която ръководи ММ, има гимназисти от всички топ гимназии, и той казва, че най-трудно е на децата от НЕГ, 164то, 73то и АК. От математическите има доста по-рядко деца в отборите.
Виж целия пост
# 1 115
Разбира се, че може да се съвместяват. Въпросът е на каква цена и кой е склонен да я плати!
За родителите е по-лесно, но децата дали се питат... Понякога това никак не им се отразява добре.

Обикновено това е по желание на децата, не на родителите. Родителите биха искали детето да си гледа само ученето.
Виж целия пост
# 1 116
Да, имах предвид и за ученето. Че с близки познати имахме случаи, в които майката избира неща, които детето не иска да учи. Съответно и конкретни училища.
Виж целия пост
# 1 117
Разбира се, че може да се съвместяват. Въпросът е на каква цена и кой е склонен да я плати!
За родителите е по-лесно, но децата дали се питат... Понякога това никак не им се отразява добре.
Обикновено това е по желание на децата, не на родителите. Родителите биха искали детето да си гледа само ученето.
Обикновено тези, които достигат до високо ниво на спорта, започват много рано, доста преди да могат да осъзнаят каквото и да е желание за спорт.
В спорта, който тренираше дъщерята, се започва на 3-4 годишна възраст. Кое дете на 3 ще каже, че иска да спортува? До момента, в който стигнеш 7 клас, вече си инвестирал толкова в тренировки, развитие, време, дори си изградил емоционална връзка с треньора, съотборниците. Вече сте семейство.
На този етап решението да прекъснеш спорта е до голяма степен толкова трудно, че се избира по-лесният вариант - да продължиш и да съчетаваш някак всичко.
Моята дъщеря трябваше да спре със спорта заради проблеми с гръбначния стълб и не искаше. Беше склонна да се натиска до последно, а след това да й правят операция на гръбнака.
Не една и две от топ гимнастичките ни са с гръбначни операции след като приключат със спортната си кариера.
Това нито е здравословно, нито показва особено здрава психика и трезва преценка. Иначе да, лесно е после да се оправдаем като родители: "То детето искаше". Но точно решението да прекъснеш спорта е емоционално, а не рационално.

И да допълня - точно защото обикновено родителите предпочитат учението, то често изборът е: "Можеш да продължиш със спорта, но това не трябва да е за сметка на учението". Което си е един вид психологически натиск.
Виж целия пост
# 1 118
Лично познавам две деца, които съвместяват учене и допълнителни занимания - спорт, танци и т.н. и се справят повече от отлично. И слава Богу, че, ако всички бяха мързели като моя, щях да съм много нещастна.
Виж целия пост
# 1 119
Синът ми е със спорт, който не изисква толко присъствие в залата. Започна със спорта още преди 1 клас. Умело ги комбинираше с ученето 12 години и то имаше и доста свободно време. Беше част от национален отбор стигна и до най-високото стъпалце на Световно и Европейско първенство.Отсъстваше за състезания в чужбина. Успя да завърши гимназията с отличен, взе и ДСД изпита и даже втори език учеше извън училище и куп други обучения. Всичко по негово желание и без наши амбиции. Имаше време и за излизания и за приятели. Всички е въпрос на организация, желание и много дисциплина.
Благодарение на спорта беше приет в чужди университети.
Около нас има още много примери. Наше близко дете е Световен шампион и изкара с отличен кандидат-студентските изпити и влезе в Медицински университет.
Много зависи какъв е спортът. Момичетата с художествена гимнастика са по 5 часа, 7 дни в седмицата и там е примерно много сложно.
Виж целия пост
# 1 120
Зад много от успелите деца стоят мега амбициозни родители. Някои от тях, не постигнали собствените си мечти, ги проектират върху децата. После, децата можели. Могат, но на каква цена? Искат ли децата да я платят тази цена или не искат да разочароват родителите си? Колко от тях тръгват по психолози, че даже и по психиатри на 20+ години? Това масата не го вижда.
Виж целия пост
# 1 121
Не говоря за здравословни проблеми от спорт. Мое близко дете държи да тренира гимнастика и като гимназистка. Справя се отлично в училище и казва, че е най-щастлива в залата. Как да го спреш?   
По-полека с психиатрите.....
Виж целия пост
# 1 122
То  затова  си родител,  да усетиш  кое  от  нещата,   на които си го  записал в  детските  години  е неговото...  Разбира се, че на  4-5  годинки  детето не  знае,  че  му харесва  даден  спорт, че  да  драпа  самО да го  запишат точно на  този.  Записано е и  ходи,  разбира се още  съвсем любителски.  Ходи обаче в  даден  момент и на  пеене  или  на рисуване, или  на танци, на театралана  школа, на роботика ..Неусетно вече не е на  4-5  и  ясно  показва  с  какво иска  да  продължи и  какво не  му харесва,  вече се вижда  и къде  има  талант/дадености.. Родителят е  важната  фигура - от този момент нататък да не напъва  в посока, нежелана  от  детето. Личният  му  интерес/приоритет в  този  времеви период се  избистря на  фона  на няколко  различни  занимания и  всичко  друго  отпада.  Ходенето на избраното  вече е  с кеф,   по лично  желание, покачването на нивото  с преориентиране  към  по-подходящо за целта място ,искането да не  пропуснеш  тренировка  също,  готоваността да  организираш  така  другите  си задължения, че  да не се налага  да пострада това, което  ти носи  такова  удовлетворение и  успехи  вече......
Виж целия пост
# 1 123
Ами децата, които аз посочих като примери, има собствени амбиции, не са родителски. Когато човек има желание за нещо, намира начин, това не става заради чужда амбиция. Ако нямаш желание, намираш оправдания. Посочих моя син като пример за оправданието.
Виж целия пост
# 1 124
Аз това за здравословните проблеми го дадох като пример за това колко е трудно решението да спреш спорта, след едно определено време.
Иначе разбирам защо се прокламира тезата: "То детето иска". В психиката на човек е дълбоко заложено да избягва когнитивния дисонанс, а ако кажем: "Аз искам" показва, че мислим за себе си, а не за детето.
Но реалността е, че ние ги записваме на спорт, ние ги пращаме да тренират часове, дни, години наред.
От един момент е толкова трудно и емоционално натоварващо решението да спреш, че е по-лесно да продължиш и да жонглираш с всички задължения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия