Дано да не доживея деня, в който ще седна на една маса с жена и ще я оставя да си плати сметката

  • 1 000
  • 68
# 60
Такова значение на тва плащане мисля тук го видях най - вече и като че ли в по - ново време се набляга повече. Имал съм няколко по- сериозни връзки и няколко дългогодишни приятелки, най-добра приятелка също, дори не помня това да е ставало на въпрос или обект на внимание. Иначе давал съм пари за автобус, тостери съм купувал, като са намали пари съм плащал аз, да не говорим изобщо да ходенето с колата ми. Ама такива изхвърляния като изложената теза в тая тема ми идват на комплекси и липса на внимание
Виж целия пост
# 61
Прави кофти впечатление наистина, но…
Аз винаги вадя портфейла и предлагам да си разделим сметката, винаги са ми отказвали, но веднъж един взе, че се съгласи. Той всъщност изобщо не беше стиснат, после ми пращаше бижута и цветя.
Случвало ми се е един загубеняк да ми плати едно кафе и един фреш и да ми го изтъква после. Тъй че въпросът не е просто да знаеш, че “така трябва”, ама с триста зора да платиш сметката и после да ти се пише някъде в досието. Въпросът е да ти идва отвътре.
Виж целия пост
# 62
Когато хората се обичат и уважават всичко се получава естествено. Никой не се чувства купен или продаден. Тези търговии са за професиите.
Конкретно за тази част имах предвид за купен "каквато и да ми е тя", т.е. не за гаджета, а може и по някакви служебни въпроси или за нещо друго да е срещата.
Има много случаи, в които приемането на почерпка се тълкува по грешен начин. Затова е добре човек ясно да поставя границата.
Виж целия пост
# 63
Зависи от жената и зависи от ситуацията. Ако жената е успешна в живота това да я почерпиш няма стойност за нея. Така че ще иска поне веднъж на 3-4 срещи и тя да плаща. Еманципираните са така. Ако ти си на 40, а тя е на 25 е нормално всеки път ти да плащаш сметките. Но чак пък така да генерализираш!
 За мен плащането на сметката не трябва да се използва като предтекст все едно тя ти дължи нещо, за дето си почерпил.
Виж целия пост
# 64
Rf22, тия неща, които пишеш, ми приличат на някакви спомени от ученическите/ранните студентски години. Разбира се, че тогава няма чак такова значение, всички бяхме скъсани и плаща, който може. Ама представи си на 27-8-30-40 години да не можеш/не искаш да покриеш сметката на някоя жена, която си поканил на среща? Малко е невъзпитано, да не говоря за романтика.
Виж целия пост
# 65
Ми аз бях около 25, момичетата колкото мен или по- малки, но пак над 20. Не сме били скъсани, особено аз. Да добавя и на колкото първи срещи съм ходил с делене на сметката, имам само един отказ след първата среща, говорим за поне 10-15 такива. За тва чак ми е странно тва всичкото.
Виж целия пост
# 66
Ох, ох...
Времената се изродиха.
В семейства се делят сметки и се крият пари, вие ми говорите за периода на свалките.
Всеки път се втрещявам когато семейство с деца си поделят сметките при пазаруване в супермаркета.
И за тях това си е напълно нормално.
Виж целия пост
# 67
Не е въпрос на пари, нито на доходи. Приятно ми е да съм с теб. Как да го изразя? Зависи от ситуацията и какво е подходящо да направя. Тъпата сметка е просто един от най-лесните начини. Правя го за мен, аз искам да върна жеста, да кажа едно благодаря не само с думи. Това не е инвестиция във втора среща, нито е показност. Просто е най-смотания начин да кажа - ценя момента с теб. С жена, с която има нула шанс за нещо повече от тоя конкретен обяд или вечеря е същото. Внимание към the power of now. Сметката не е път към гащите ѝ, връщане на жест е.
Виж целия пост
# 68
Абсолютно.
Въпрос на жест е.
Ако ми се кокошинчи един мъж за вечеря и бутилка вино, ай мерси.
Щом докарах скръндзав мъж да ми дава картата си и да бюджетирам всичко аз, значи всеки си е намерил комфорта. Беше, де, то и това не помага в любовта. И мъжете дето дават пари ги напускат жените.
Но въпросът е принципен.
Мъжът трябва да проявява грижа, щедрост, жест. Да чака да оре наравно с жена си.... има ги, ок, но .... мъже ли са.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия