Как се справяте със стигмата " родител след 40 год."

Преди 30 е едно, на 20 е съвсем различно. Цели 7-8 години между това, когато хората се опознават, учат, развиват се. За мен лично 20, дори и 21-2 е рано за деца, оптимално е 25-35 г., но дори и след това не е проблем, въпросът е да няма усложнения.
И все пак животът е шарен, няма "правилно" и "грешно". Не виждам дори защо се коментира нещо подобно.....

За 20 аз не съм споменавала изобщо. Но пък редовно някой намесва възрастта около и малко над 20, сякаш това е единствената алтернатива на раждане към 40 и естествено следва силния аргумент, че това ти блокира кариера и друга реализация, различна от майка и съпруга. И точно затова написах моите примери с познати, родили първо дете малко под 30, т.е. късни 20, като преди това са успели да придобият желана специалност и степен (която после ще надграждат!), и започнали някаква реализация с тях.

Ама дори и около и малко над 20 нищо не блокира, да добавя.

Отново се чудя защо изобщо го коментираме. Всеки става родител, когато стане. Точка.   Дали е оптимално? Вероятно не, независимо от възрастта. Борим се с живота, кой както може и това е.

Ако трябва да даваме примери - имам позната, станала майка на 17 г., после успешно се дипломира в университет и си работи по специалността и друга, станала майка на 45+, гледа си децата и така.....

Аз съм от голям град и много малко от моите познати от тук са родили около 20.
Масово към 25-28 родиха първото си дете.Много и над 30.Такива около 20 от града познавам няколко.То хубаво да ражда млада жената от мед. гледна точка, но само това е предимството. На село като ги гледам жал ми става.И не стига това ,ами тъкмо да им просветне към 30-те и им правят по още едно.Да не бяга.Някои мъже даже са споделяли тази стратегия.
 Аз лично предпочитам към 30,не да не съм видяла нищо от живота и от бала директно сватба.И къде ще се живее,при свеки много ясно.

Напротив, не е само това предимството, има още поне няколко.
Първо и главно. По-дълго оставаш заедно с децата си - още никой не е направил хората да живеят масово до сто и нагоре. Но и до сто да живееха, същото важи.
2. Повече сили имаш до по-дълго. Дочакваш внуци и да, както на теб са ти помагали родители, така и ти можеш да помагаш. Най-нормалното нещо на света.
3. Повече време имаш за още деца - знам, че за мнозина имането на повече от едно дете не е ценност, но за мене е.
Сигурно има и още.

Твоите примери са по-скоро изключения. Моите - масовата реалност на образованите и реализирани жени, които вече са на 55+.

Магдена, сигурно е така .....и?
Ако имах дъщеря, нямаше да я посъветвам да ражда на 20, поради посочените от теб неща. От 20 до към 25-6 им е времето за се образоват, за общуват, да се развиват. Защо да бърза? Заради имагинерната вероятност за по-дълъг живот с детето си.....?!? Или за да има две-три-пет деца? (което не е изключение при родители над 30, че и 40 години...) Казвам си личното мнение, разбира се. Всеки си има глава на раменете.

Не знам във вашето обкръжение как е, но от моите познати, които станаха семейства на по 20 години +/- 1-2, само няколко (броят се на пръстите на едната ръка), все още са заедно, при това при всичките мъжът е с десетина години по-голям. Всички други са разведени и/или с втори семейства. Не, че е гаранция, че на "дърти" години няма да се разведеш, но хората са по-зрели и по-улегнали, имат друг мироглед, наясно са със себе си и са избрали някой, който вероятно им пасва повече.

Различно е да родиш на 27-8 и на 20-21. Раждането на 20 не означава, че никога няма да се образоваш и да работиш добра работа. Обаче студентския живот и безгрижието никога няма да се върнат. Ако изчакаш няколко години няма да престарееш, че да не ти е същата енергията. А на 18 аз лично бях в 11 клас и го намирам за крайно ранна възраст към днешно време да имаш деца. В ученическа възраст хич не го одобрявам!

Добре, обаче се напълни с 30-35-годишни момичета и момчета, които не са прокопсали кариерно, изживяват се като млади и зелени, хронично безработни, с модерни занимания като инфлуенсърство, учат търговия и пр., живеят при родителите, които ги издържат, ама то е уж временно, само докато успеят. И като чукнат 35-40, се сещат, че вече няма много шанс да срещнат принца или принцесата, нито да станат богати, и се съберат с първия себеподобен да родят някое бебче. То няма много разлика с тези, родили на 20-25. На 20, ако не гледаш много с кой се хващаш и не познаваш много бъдещия баща на детето си (макар че раждащите на 20, особено по малките населени места обикновено се събират с хора, които познават от деца), над 35 гледаш още по-малко, тъй като най-вероятно не си прекарал 15 години да го опознаваш, а си го срещнал наскоро, а пък вече се усещаш, че нямаш много време.

Ама хайде, да не говорим за уонаби ергенки и ергени, за съвсем средностатистически жени със съвсем средностатистически кариерен път да говорим. Ами, на мен от първата постоянна работа, до момента, докато излязох в майчинство, заплатата ми се увеличи над 10 пъти, за повече от 15 години, което е напълно типично като развитие на доходите за повечето хора в съответния времеви период. Добре, обаче и всякакви евентуални спестявания в банката, за черни дни, отпреди 15 години изглеждат абсолютно смешни. Ако със зверски усилия съм спестявала 30-50 лева от заплата в началото, сами преценете след 15 години (с лихвите от банката) какво може да се покрият с тия спестявания, ако закъсаш, ако останеш самотна майка с малко дете и трябва да разчиташ на тия спестявания. Защото и цените на всички са скочили поне 10 пъти, не само заплатите. От друга страна няма значение колко си работила преди това, ако я нямаш сигурността на закона за дете до 3 г. на същата работа, при повечето работодатели си малко нежелана опция спрямо жените без деца и неползвани майчинство. Даже и по-нежелана от 25-годишните майки с диплома, получена по време на майчинството, за да усвоят едни пари.

Лесно няма.
Явно авторката в в компания на млади майки и се комплексира или някакви клюкари говорят по нейн адрес и е разбрала и се е засегнала.
Ако говорим за стигма ,в България каквото и да направиш все ще те удумват. После ще почнат няма ли второ.
Любимо ми беше -хайде време ви е,направо подивявах. Някой ако има бебе-хайде ваш ред е,все едно щафвета предават.

Аз мисля, че това с хорското приказване е останало от едни отминали години, характерно за съседни държави.
Затова, една от задачите ми на родител, считам, че е да науча детето си, да не се влияе от разсъжденията и коментарите на леля Ганка и стринка Надка, а от това какво усеща,  че иска и че правилно за самия човек. Защото съседката може да обожава да яде раци и да ме пита как може да не ги ям, а аз да имам алергия и да не мога да ги помириша, за което не съм длъжна да я уведомявам, и изобщо не е зле народа да са научи да гледа в собствения си двор, а не какво има при съседите.

Аз все си мислех, че който ще ражда към 50 първо дете, просто не е срещнал навреме подходящия човек или пък се е борил с някакви репродуктивни затруднения. Ами не съм била права. Наскоро чух за моя наборка (45+), че започвала да се замисля за дете. С приятеля й били заедно от 10 години, та ето че и започнали да се замислят...

Сигурно много ще се изненадат, ако не стане от първия месец.

Абе, за него може и да няма проблеми, ама за жена на 45+  малко трудничко. Не, че не е възможно, но все по-млади жени влизат в (пред)менопауза. Пожелавам им успех на хората, де....