ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 6

Не доумявам защо са казали същото и на дъщеря ми. След като се е записала на 13.07, а таксата е преведена на 10.07, тя вече има статут на студент. Не разбирам как в един университет това е възможно, а в друг не, при положение че вноските са за сметка на републиканския бюджет.
Иначе имаме срок до 25.08 да подадем декларацията и да внесем осигуровките за юли.
Ако ги съберем за няколко месеца, ще се начисли лихва за забавеното плащане [м.07] и ще трябва да преведем и нея.

Всеки университет решава самостоятелно дали да поема здравните осигуровки или не на новоприетите.
В СУ никога не са поемали здравни осигуровки през лятото. През лятото си се плащат от новоприетия студент, а унито започва да ги плаща от 1.10.

Прехвърлих темата от началото и, толкова е пъстра и зареждаща. Вярвам, че всеки ще попадне на точното за него място. Какви са очакванията на роднините, няма никакво значение!
Като обсъждахме със синът ми, какво иска да учи на въпросът ми:"Как виждаш себе си след 10 години?" получих сериозен отговор "След 10 години ще съм милионер." Още се чудя дали да кажа на роднините, какви очаквания да имат..

иланг-иланг, не знам за специалността, която е избрал синът ти, но е случил на най-разкошния испектор във ФМИ. Приятелка, съседка и бивша състудентка ми е.

Като прочетох шушито и се размечтах. Ако имам възможност с удоволствие бих разпуснала на предстоящия спектакъл "Синя нощ". Заклет фен съм на Дейвид Гарет, а в комбинация със Соня Йончева ще бъде грандиозно!

Сега обаче отивам да чета за Декларация 7

И в двата частни университета,  които бяха в списъка с избор на сина ми, езикът на обучение беше английски (примерно единият беше  Универсидад Еуропеа). Негов съученик ще учи в съвсем друг университет, също в Испания  и езикът на обучение е английски също. Просто трябва да търсите програми, с англ език на обучение. Примерно единият университет предлагаше една и съща програма (интересуваща конкретно моето дете) и на испански и на английски.
В единия университет искаха сертификат за ниво английски. В другия предлагаха кандидатът да премине техен тест и паралелно интервю на английски с колектив от няколко човека, които по време на разговора отчитат нивото на подготовка за езика (англ в случая).

Баш НБУ не ги плаща тез осигуровки лятото, не го разбирам това, ама па това да им е проблемът

Синът ми се представя доста добре с ученето. За 5 години в гимназията взе максимума, учи в курсове извън училище, с два езика на добро ниво. Имаше и покани към чужди университети.
Но той иска да си живее тук, не желае да учи 4 години извън България. Отделно започна работа и реши, че ще учи задочно университет в България и дистанционно курсове.
И всички познати около нас са в шок. Чуваме постоянно коментари, обсъждания и какво ли не. А, какво по-важно е от всичко това е детето да е щастливо и да си следва неговия път.
Ние се правим на приятно разсеяни и не влизаме в разговори с всички коментиращи.

Firefly, това е типично българска черта - да си пъхаш носа там, където не ти е работа, а именно в решенията на чуждо семейство.
Не се впечатлявай и не се обяснявай!
Успех на момчето ти!
П.С: Аз подготвим за сертификати от дълги години. Забелязвам, че все по-малко деца избират чужбината вече, а навремето напливът за там беше огромен. Мисля, че стига човек да не го мързи, може да вземе най-доброто и от нашата образователна система и да се реализира перфектно на местна почва.
Синът ми също предпочете Софийски университет пред такъв в чужбина.

Докато се луташе къде да подава документи наборката, проучвахме испанските унита. Има такива, които са изцяло на английски език (в повечето случаи частни). Има и такива, които са на английски и испански, при които първия семестър е на английски, от втория започват смесено на АЕ и ИЕ. Независимо на какъв език е програмата, изискването им, за да се дипломират е да са взели ниво B 1 (по спомен). Това всичко го пише в сайтовете. Трябва доста ровене и четене.

По повод горното ми мнение, да допълня, че през последните 2 години при мен има бум на уроците за SAT 1 заради един-два университета в Италия (единият от тях е Бокони). Това - ако трябва да хванем някаква мода в чужбинското кандидатстване.

Мога да Ви гарантирам (условно казано "гарантирам", не съм Всевисшния, но на база на опита си мога да направя основателно предположение), че синът Ви ще бъде много по-щастлив от други, които отиват в чужбина, само защото е чужбина. Вероятно и ще се реализира по-добре от повечето си набори.
Ще ми е интересно след време да споделите как се е развил животът му.


За протокола - наборът записа Бизнес информатика в УНСС. Реши да не чака класирането в другия университет, в който кандидатства.

Успех на набора 🍀

Благодаря за думите!

Синът ми на 17 стана световен шампион, пътува доста по състезания в чужбина и така го усети. Винаги сме го учили да следва сърцето си. На 19 няма нищо страшно, ако не е било неговото, да смени или да се откаже от едно и да се захване с друго.

FireflyS, според мен това е доста успешна формула. Въпреки че все още не е започнало университетското образование, наборът толкова курсове е изкарал досега, (професионални говоря, не по училищни предмети), че вече му изгубих броя на сертификатите. За 18-те си години е натрупал толкова опит, колкото един второкурсник. На много места работодателите не гледат дипломите за висше образование, а опитът, който един човек има. Вярвам, че твоето момче ще има една успешна реализация!

Това ме разсмя искрено, защото е вярно. По време на 7-класната епопея чувах откъде ли не, че "Ако не е езикова гимназия, ни ми я хвали!" . Адмирации за твоето момиче, bashtatko! И успех на набора!

Децата, които избират чужбина имат много причини за това. И в никакъв случай не е мода.
За голямото ми дете това беше единственият начин да учи това, което иска и успоредно с това да се занимава със спорт на високо ниво, а не любителски. Категорично не искаше НСА, заради невъзможността да избира в каква посока да се реализира извън треньор по спорт или кинезитерапевт.  Има доста приятели и в България, и в чужбина и това, което ми е споделял е, че в България се учи на приливи и отливи. Масово /с отделни изключения/ не се ходи на лекции, а само на упражнения, учи се основно преди изпит, а не редовно и още много разлики с чужбина. При него оценката се формира процентно от присъствие, от проекти, презентации , домашни ,изисквани по време на обучение и предадени в срок, от оценките изкарани междинно на изпит и от финалния изпит. Всяко пропуснато присъствие, непредадено в срок задание намалява крайния резултат / крайната оценка/ т.е. изисква се едно постоянство. Присъствията се отчитат по много интересен начин - някой преподаватели оставят на края на часа QR код който сканираш и ти отчита,че си присъствал; други пускат въпросник в края на часа във връзка с лекцията, която е минала, но за целия курс е само 2 или 3 пъти без да знае студентът точно кога и т.н. И никой не се интересува дали си станал в 4:30 сутринта, за да отидеш на тренировка, колко тренировки имаш, дали си бил до 21 часа на лекции, дали си имал време да обядваш, да вечеряш, дали си на конференция/най-важното състезание за сезона, продължаващо 5-7 дни/ или си пропътувал  хиляди километра за състезание и не си имал време да учиш. Този избор си го направил ти още като си приел факта да си студент-атлет. Ще ви кажа,че детето на всяко състезание / а те са почти всяка седмица/  пътува с лаптопа си, за да учи, да изпраща домашни, колективни и екипни задания, реферати и каквото се изисква. Битовата част, в която се грижи да пазарува, да си готви, да се пере и чисти съвсем няма да я споменавам в картинката. Та щеш не щеш се учиш да си много организиран, гъвкав, да приоритезираш нещата. И да, учи във всяка свободна минута където може - в библиотека, в автобуса, в самолета, в стаята си. И не дай си боже да ти падне успеха, веднага те вика треньора и ти обяснява, че ще те махне от състезание или още по-лошото ще те изключат от унито и ти се назначава адвайзор, при който няма пет-шест. Има и изискване на NCAA за поддържане на успех докато си атлет. Отделно онова, което е видял като начин на преподаване, като възможност за обучение, като материална база не е възможно да се сравнява. Имат 3-д принтери, които са за свободно ползване, страхотни лаборатории - модерно оборудвани, уреди за възстановяване - уникални с инфраред и синя светлина, масажни ботуши и т.н. , да не изброявам. Последното дори в националния отбор не разполагат с такова.

Вилиан, възхищавам се на твоето момче още когато отиде в София след 7ми клас, за всичко, с което му се налагаше да се справя битово, а и да учи и тренира сериозно на тази крехка възраст, а сега пък като студент нямам думи.
Само искам да кажа, че и в УАСГ е абсолютно същия принцип на оценяване, оценката се формира процентно от всички задания през семестъра, курсови проекти, присъствия, като имаш право само на 3 отсъствия и изпита, който обикновено е в 2 части. Там нямаше учене, то почти няма предмет с учебник, поне аз не видях за 3 семестъра, но за сметка на това има работа за вършене ежедневно. Сесията сама по себе си е най-лекия момент, завършекът на цялата работа през семестъра. Това е за архитектурата де, нямам други наблюдения.

Вилиан, за твоя младеж каквото и да се каже ще е малко. Той е един на милиони. Нашите младежи не могат на малкия му пръст да стъпят не само за постиженията, които има, а и за справянето му с живота далеч от дома. Възхищавам се всеки път като  разказваш за него. Да продължава така да ни радва и да се гордеем с него.