Социална батерия

  • 2 827
  • 69
# 45
С годините ситото ми за пресяване на хората, с които общувам, става все по-ситно. Има хора, които категорично отказвам да допусна в живота си и мисля, че това е съвсем наред.
На младини бях общителна и много приказлива. С годините това се промени. И нито Ковид, нито друга причина има. Много и различни ситуации в живота ми ме насочиха към това - по-добре сам, отколкото зле придружен.
Сама не съм, но около мен има само хора, които са на моята честота и с които се чувствам уютно.
Виж целия пост
# 46
Не сте резистентни - прекалено много допускате хората до вътрешният си кръг, за това и те ви натоварват твърде много.
Нещо типично за нас българите, в това отношение много се възхищавам на северните, особено на немците - имат едно стъкло, невидимо и бронирано по което се плъзват човешките думи, драми и страдания и никога не достигат до тях - ние това не го можем. Страшно сме емоционални, всичко приемаме на нож, често пъти избухваме в драми.
Просто сме си такива.
И аз толкова години се мъча да го променя това в себе си и не съм успяла - да разтоварвам от човешки глупости - да, да не ги допускам до себе си - не.
Просто сме си такива, какво да се прави. Нерваци.
Виж целия пост
# 47
Чак пък някой да харесва тълпи?!
Аз не харесвам тълпи, не ми е приятен целия шум, който се образува от подобни множества. Но нямам някаква фобия или нещо подобно от места с много хора.

Темерут съм си, признавам. И интроверт, да.
В общуването си с хората винаги съм любезна, дори прекалено /казвали са ми/.
Но никак не обичам някой да ме занимава с неща, които ни най-малко не ме интересуват.
Общувам в рамките на здравословния минимум.
Виж целия пост
# 48
На мен като че ли от 2-3 години най-много ми "тежат" колегите. Сплотени сме, харесваме се, събираме се и извън работа, често излизаме заедно, организираме сами тиймбилдинги, без някой да ни кара. Ооооообаче...
Понякога са изтощителни, а като се чупиш от колектива - гледат накриво. Едвам се измъквам, когато не ми е до тях.
Виж целия пост
# 49
Аз пък супер се радвам, че не ми се налага да търпя някого само защото ми е полезен.

Обратното на полезен е безполезен. Такива радваш ли се да търпиш?
Или ключът е в "само защото". Само по една причина е трудно да се търпи дори и детето. Хората са по-комплесни. Освен полезен, може да притежава и други ценни за приятелството качества, но "полезен" със сигурност е едно от приятните.
Виж целия пост
# 50
Човек може да бъде полезен за другия и само с присъствието си, с характера, който му пасва. Всъщност ползата от отсрещния рядко е пряко икономическа, в 999 от 1000 случаи е в усещането за разбиране, подкрепа, спокойствие, което търсещият получава от другата страна.

Погледнете десетките теми, в които потребители се оплакват от "вече няма приятели, какво се случи с хората" - никой не пише в пряк текст "искам да имам полза", всеки търси човек, който да го изслушва, да го подкрепя, на когото да може да разчита при нужда, което в края на краищата пак е полза и изгода. И обикновено става ясно, че търсещият рядко предлага насреща това, което самият той търси, т.е. изгодата се търси като подчертано еднопосочна.
Виж целия пост
# 51
Мисля,  Нарциса под "полезен " е имала предвид човек с власт и възможности.
Виж целия пост
# 52
Никога не съм обичала тълпи, никога не съм била част от тях и не ме съблазнява напр, безплатни концерти, събития и подобни. Но винаги съм имала много приятели, хора с които ми е приятно, забавно и мога да разчитам на тях. Добре ми е и сама, и със семейството, и с приятели. Но в моите приятелства винаги има едно неписани правило, по подразбиране личните граници се спазват.
Виж целия пост
# 53
От години не се събирам с никакви колеги. Да си мислят каквото си искат. Не ми пука!
Виж целия пост
# 54
Под полезен имах предвид някой, който ще ми свърши работа, особено на ексклузивна или никаква цена  - примерно шивачка, електричар,  от този сорт. Първо имам големи затруднения да искам от някого да ни свърши работа евтино/безплатно, второ не искам да бъда нещо повече от любезна с някого, само защото може да ми се наложи да го ‘ползвам’.
Виж целия пост
# 55
Проблемът с границите допринася за бързото изтощаване на социалната батерия. Бавно ми се получава да ги поставям навреме, но се уча.
Виж целия пост
# 56
Обичам да ми е шумно, оживено, непрекъснато нещо да се случва. Усамотението в природата - не чак "дива", но да кажем не достатъчно облагородена - го издържам до 48, максимум 72 часа, и след това всичко започва да ме дразни и имам нужда да се махна. Същото е и у дома - харесвам дома си, създаден и изпълнен е с много любов и грижа, но поне веднъж на ден имам нужда да изляза навън.

Същото е и с хората - въпреки старите приятелства и познанства, непрекъснато имам нужда от нови. 100% ще прозвучи неприятно, но без никакви задръжки се дистанцирам от хора, които с времето се превръщат в закостенели, мърморещи, всичко знаещи и вечно недоволни същества. Теми за децата, свекървите, болестите, високите цени и "съсипаха я тая държава" толерирам във виртуалното пространство, но не и в личния си живот.
Предпочитам да общувам с по-млади хора, които още не са се вкиселили, и с които може да се разговаря за мечти, за изкуство, за предизвителства, да се правят планове и да се чертаят хоризонти. Хора с нагласа "за кога на тия години", "минало ми е времето за това", които предпочитат да давят проблемите си в чаша вино всяка вечер, и основните им проблеми  са какво ще се вечеря - сори, без мен.

С което искам да кажа, че засега си ми работи социалната батерия, и може да се каже, че е доста издръжлива, щом след три дни музикален фестивал с купонясване до малките часове, мога в 9:00 да съм на работното си място, и да функционирам на прилична скорост Smiley
Виж целия пост
# 57
BernardaM. - завид, завид Innocent
Сигурно си Близнак - аз след три дни музикална фиеста имам нужда да презареждам поне 24 часа.
Иначе негативи никой не обича - то за това психоаналитиците и прочие взимат такива пари да ги слушат - аз като не зимам изобщо не ги слушам.
С такива почвам направо с бутоните - после сами си бягат.
Да споделиш проблем с искане за търсено решение - мога да предложа, на готин човек, който преживява нещо гадно, мога да изслушам да си разтовари душата, но на черни станции - ай, ней и нивгаш.
Това му е хубаво на остаряването - с годините човек все повече намира себе си.
Виж целия пост
# 58
Аз съм интроверт. Общуването ми е приятно, но винаги ме е изморявало. Особено ако не ми е особено интересно, а се налага. Ако си говорим интересни за мен неща, мога да откарам часове.

Иначе някакво време сама с мислите ми и пак съм готова. Но реално мога да прекарам много повече време със себе си, отколкото с други хора. Тълпи не ми пречат, приятно ми е да съм сред много и непознати хора, стига да не се налага да си общувам с тях.
Виж целия пост
# 59
И аз съм така.
Изморяват ме и ме изцеждат безинтересни разговори с хора, които не са мой тип.
Тълпи не обичам, но предпочитам и се чувствам добре в градска среда, сред хора, но  да не ме занимават със себе си. Уединение сред природата или на село не ми допада.
Иначе се зареждам с уединение.
Потвърждавам, че душ много помага след принудително общуване с много хора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия