Професия учител - 25

Едва ли някъде ще Ви предложат по-облекчен режим на работа. Учителите по БЕЛ са най-натоварени навсякъде. Освен това - винаги има МНОГО за проверяване - контролни, класни, домашни, които се състоят от текстове за четене, не просто тестови задачи. Четеш и ревеш, а напоследък и се мъчиш да отсееш естествената ученическа мисъл от изкуствената мъдрост на AI. Преподаваш два предмета, които само формално са под една шапка. Във всеки един етап учениците минават НВО / ДЗИ по БЕЛ. Тези външни оценявания са важни за рейтинга на училището, съответно натискът за резултати е огромен. Обратно пропорционална е мотивацията на учениците, защото: "е, български, то аз си го знам". Родителите...и те така си мислят.
Но ако сега избирам, не бих сменила професията си. Колкото и да звучи абсурдно, обожавам работата си и езика, надявам се да предавам и на децата тази си обич. Иначе не бих издържала.

Най-тежко е на преподавателите по БЕЛ -  високи очаквания от ръководство, родители, ученици... Постоянна подготовка, четене на ръкописно писани ученически текстове, което се превръща в кошмар, имайки предвид краснописа на поне една трета от учениците. Последните години постоянно вдигам диптъра.  А  когато водиш  7. или 12. клас...Там вече напрежението е огромно. И след всичко това заплатата е същата като на всички останали. Остави заплатата, но и признание понякога няма, въпреки добрите резултати.

За начинаещ в училище учител имате прекалено много претенции.

Ще си позволя да добавя и разчитането на всякакви неразбираеми почерци. Това е трудна задача за необиграно око.

Аз не разбрах какъв точно е въпросът.
Никой не може да разбере натоварването, докато не се сблъска с него. Когато ММ ме пита "е, какво толкова прави днес", не мога да му разкажа и малка част от това, което ме кара да чувствам като желе. На пръв поглед 5-6-7 часа и още десетки други малки неща, които събрани заедно се усещат като тон камъни.
Достойно заплащане също няма. Заплатата на начинаещ учител не достига 1000 евро.
Удовлетвореност може и да има, но тя не идва всекидневно. Всеки ден са планове, уроци, списъци, заседания, справки, анализи, спорове, претенции, шум, напрежение...този списък е безкраен.
Не бих казала, че е и призвание. Най-обикновена работа е. Едни хора я вършат по-добре, други - посредствено, заплатата е еднаква. Но пък ако веднъж влезеш в системата, почти няма механизъм да те махнат, дори и да си по-зле от посредствен.

Напълно подкрепям мненията на колегите, които са писали преди мен.
Най-неблагодарната работа е на учителя по БЕЛ. Ако са слаби резултатите на НВО и ДЗИ, познайте кой е виновен? Хайде, правилата след повтарянето им по сто пъти може и да ги усвоят горе-долу. А как да научиш някого да пише аргументативен текст???  А ако на децата българският език не им е майчин? Няма да казвам какви думи съм "превеждала" . Да не говорим за литературните (меко казано неподходящи) произведения в програмите  и как устройваме литературни четения в час.
Ако трябва да се изпълнят всички изисквания на 100%, то трябва да нямаш никакъв друг живот извън училище.
Извинявам се за дългия пост, но  искам  поне малко да развея романтиката около работата на учителя по БЕЛ.

Тъжно е, че в този бранш тези изисквания наистина се третират като претенции. Би трябвало базовите условия на труд да са такива.

Ами много са ѝ претенциите…
Да не е по заместване
Да не е класна
Да няма лекторски
Да не я гледат под лупа
Да не подготвя училищни събития, т.е да не пише сценарии
Да не пише в училищния вестник/ФБ страница
Да няма демотивирани ученици
Да няма родители с претенции

Добре. Да приемем, че в паралелна утопия на нея ѝ предлагат това, както и достойно заплащане, да не работи вкъщи, че да има време за семейството си. Хубаво.
Тогава въпросът е - Вие какво предлагате? Опит? Стаж? Квалификации? Успехи на ученици?

Не исках да давам пример със себе си, за да не излизам от общото в частното, но първата ми работа беше по заместване на норматив и половина и класно ръководство….

П.С.
В София има почти 200 обяви за учител по БЕЛ. От 200 училища ли нито едно не отговори на изискванията? Да не би те да са нереални?

П.С. 2
Пиша с най-добри чувства! 🙏🏼🙏🏼🙏🏼
Всичко, което написаха колегите преди мен, е вярно.

Аз много се надявам младите учители да имат изисквания и да поставят  поставят ясни граници доколко могат да ги товарят и откъде вече е прекалено. Не е нормално да нямаш никакво свободно време и почивни дни. Трябва ясно и категорично да си отстояват позициите, защото нагърбят ли се с хиляди задачи,  бърнаутът им е в кърпа вързан. Браво няма да им кажат, а после почнеш ли да отказваш, изведнъж ставаш лоша.

Не съм по БЕЛ, но си дръжте на претенциите. На моето интервюю ясно заявих, че не искам да участвам в организирането на събития. Нелепи са. Наследство от оная епоха с портретите и идолите.

Моята колежка по БЕЛ е една от най-изискващите с нищо да не я занимават и постоянно вдига скандали по нашите съвещания колко е натоварена и се оказва, че тя върши най-малко работа Аз която преподавам по английски две години организирах празникът за 24 май, само за да няма викове скандали и да слушаме цял срок колко е натоварена ,а дори не е класна.

Ами изпушила е жената вече. И защо се приема по презумпция, че организирането на празник е задължение на учителя по БЕЛ? Трябва да се направи график още в началото на учебната година и всеки да си има по няколко мероприятия, а не всичко на главата на един учител. Ето защо още отначало трябва да се поставят ясни граници, за да не се стига после до викове и нерви. Отдалече може и да ти изглежда, че върши най- малко работа, но не знаеш вкъщи колко време и отнема да провери например 52 преразказа и 52 теста с отворени въпроси за текст разсъждение. Учителите по български и по математика водят и ООП, и ИУЧ. Контролните стават двойно. Дават ни и задължително проект. В последните години има и допълнителна работа с украинчета например. И като ти стоварят тази глупост със страници хвалебствия във фейсбук, което е абсолютно безобразие. Аз тази година бойкотирах празниците и конкурсите, само и до това ми беше- да пиша есета и стихотворения от името на учениците. Защото и това те карат да правиш. Може отстрани да изглежда, че нищо не съм правила, но аз си знам...Като почне учебната година почивам в петък следобед. Това ми е почивката. В събота ставам и се залавям да проверявам още от 7.30 до вечерта. В неделя довършвам и правя анализи. Следобед подготвям уроци за понеделник. Предавам на шести и седми клас Скандали не вдигам, тихомълком се преквалифицирах.

Това за натовареността е в сила за всички предмети. Аз също имах  ООП и ИУЧ, 2 проекта. Имах 9 разпределения по 5 различни предмета.Нима това е по-малко и по-леки? И макар с по две задачи също бе проверявано в НВО, да не споменавам миналогодишната PISA.

Когато писах, че имаме освен ООП и ИУЧ, имах предвид увеличаването на броя на писмените изпитвания, които трябва да проверим. При БЕЛ всяка писмена работа изисква индивидуално четене, анализ и писмена обратна връзка. Един преразказ или текст разсъждение не се проверява за две минути. Трябва да се оценят съдържание, композиция, език, правопис, пунктуация, стил и изпълнение на критериите. При 50–60 ученици това означава много часове работа само за една контролна. Освен това учителите по БЕЛ провеждат най-много писмени работи през годината, защото това се изисква от учебните програми и подготовката за НВО. Тези работи не могат да се проверяват автоматично или по шаблон. Затова не е коректно да се каже: „И аз имам ООП, ИУЧ, проекти и разпределения, значи сме еднакво натоварени.“ Това са задължения, които имат и много други колеги. Специфичното при БЕЛ е огромният обем писмена работа извън часовете, който никой друг предмет не достига в такъв мащаб. Именно затова е несправедливо по презумпция на учителя по БЕЛ да се възлагат и всички тържества, сценарии, речи, стихове, есета, публикации във Facebook и конкурси. Това няма нищо общо с преподаването на предмета и само увеличава натоварването. Но който не е преподавал БЕЛ, няма да го разбере. Аз имам още две специалности- руски език и изобразително изкуство и мога да сравня за какво става въпрос. през годините съм работила в смесени паралелки и ми се е налагало да прподавам и история, география, човекът и природата. Няма такова натоварване, каквото е с български език.

Така си е. И аз като избирах училище, гледах кои ще са учителите по БЕЛ и по мат на класа. Не гледах учителите по другите предмети.