В началото беше по-силно това усещане, сега чукнах месец и вече не е чак като първата седмица. Обаче го няма неистовия глад, който ИР ми провокираше. До степен да мисля само за ядене, да ям без да мога да спра. Сега дори като се усещам по-гладна има храни, които ме отблъскват. Като цяло не съм гнуслива и ям неща, които доста хора не обичат. Обаче ми става гадно от конкретни неща понякога, онзи ден от домашна супа топчета. Обичам по принцип, но тоя ден ми се сгади.
Обаче ден преди МЦ си усетих повече апетит и бях “тук нещо се случва”, това беше за около 3 дни.
Преди доста хапвах мазнини като масло и зехтин, сега вече не мога. А ако се излъжа да ям мазно ме удря в корема жестоко.
Обаче ден преди МЦ си усетих повече апетит и бях “тук нещо се случва”, това беше за около 3 дни.
Преди доста хапвах мазнини като масло и зехтин, сега вече не мога. А ако се излъжа да ям мазно ме удря в корема жестоко.
1:1 с мен, и при мен е абсолютно същото - вече не понасям да ям мазно, не мисля постоянно за храна, изобщо функционирам по съвсем различен начин. Аз като цяло - цял живот съм била слаба, и след втората бременност нещо ми се случи (не по време, а след нея). Случи се нещо с неистови пориви за хранене- ту сладко, ту солено, така почти ударих 100кг. После се хванах в ръце и почнах да тренирам, посъбрах се, не отслабнах много, но пък доста се свих на сантиметри. Така карах варах и пак какво ме удари нещо, нервен период, доста напрегнат беше и веднага започнах да ям, нон стоп ядене, без почти никакво движение и воала- отново почти 100 кг. И си казах, че това няма как да продължава. Почнах лечение с ендо, започнах да си попълвам дефицитите откъм витамини и минерали, започнах да се чувствам по-добре, но все още не можех да отслабна. И накрая минах и на Мунджо и... беше геймчейнджър. Направо си спомних какво е да не ти се яде постоянно, да функционира тялото ти правилно, да задействаш метаболизма си. Аз съм много доволна от инжекциите, карам го на микродози и ми е много добре да чукна на дърво.
