Медицински университет - Тема 7

Каран, получих дежа-вю, защото от  2 години все за тези 15 минути мрънкам. По програма  трябваше за толкова кратко време някак да се телепортират от една до друга болница и два пъти да се преоблекат- на тръгване от едната и като пристигнат в другата. Естествено че закъсняваха и оправдания от типа програмата е такава не се приемаха, отсреща получаваха "и аз съм бил студент, другия път да сте точни, иначе няма да ви пусна на упражнение". Помолиха в учебен отдел за малка промяна, отговориха им че не става, откликна асистентът от първата болница да започват с 15 минути по-рано, също така ги пускаше малко по-рано (студентите губят от това, но на кой му пука) Нашия ъслучай първо беше патология във Св. Марина и УНГ в Окръжна... Другото е както казва marinadp случвало се е  по едно упражнение сутрин и едно вечер- вариантите са ако дупките са 2 часа да седнат по кафетата около болницата, а когато са по продължителни се прибират, но често второто ходене е с автобуса, защото след 9 сутринта паркингите на болниците са препълнени и който шофира трябва да има и карта за ГТ ш за паркинга на болницата.... В един от дните програмата им беше влизане от упражнение в упражнение с 5 минути между тях -така 3 упражнения, едното 2 часово, нямаха време дори за тоалетна, или да ядат, защото шкафчетата на втория етаж, а те бяха на 13, за последното упражнение едва успяваха да слязат до седмия навреме. Не могат да си позволят да чакат асансьорите, които и без това са претъпкани, но и да се качат, санитарките често ги гонят.

Говоря само за графика на медиците. Тази промяна в правилника касае само тях. В сайта на ДЕОС мисля, че ги има спортовете.

Дали някой може да сподели мнение за условията в трите блока общежития, в които настаняват медиците - с номера 11, 25 и 6. Аз дори не знам кой от тях е предпочитан и поради какви екстри. Притеснява ме, че настаняването е само седмица преди началото на учебната година и като че ли няма да стигне време за облагородяване и т.н.

За блок 6 писах няколко страници назад.

За блок 6 ще ги огрее най-много 11 души (ако се съди от миналогодишната класация).

Ние бистриме бюджета на първокурсничка, която за начало ще живее сама в наш апартамент в София, учи в София. Сметките на жилището, мобилния й телефон ние ги плащаме. Някакви съвети относно какво е разумна сума на месец? Честна дума, никаква идея нямам. Сума за нормален живот и по някоя глезотийка, а не да цепи стотинката или пък да пръска пари, защото падат наготово. Изобщо не знам дали трябват 500 или 1500 евро на месец. Ще съм благодарна за съвет.

Дъщерята живее сама, ние плащаме сметките, карта за ГТ. Давам по 200, храната за кучето и понякога зареждане на таблетки за пералня и съдомиялна са от нас, лекарства ако се наложи също. РД на приятели са отделен бюджет за подаръци. Понякога вечеря при нас. Преди работеше, има няко спестено, има стипендия и помощ за отопление. Не са много, ако има нужда дме насреща,  но не мога да давам джобни, от които тя да прави спестявания, брат и започва първи курс, имаме и петокласничка.

magi_sveta благодаря. И на нас ни се струваше 500 много, но едни роднини дават по 500 на студентка-юристка и реших да не би ние да сме в грешка... Това с рождените дни при нас е твърдо в бюджета й, защото е навървила не знам си колко приятелки и всеки месец са сумА ти пари за рождени дни. Баща й смята, че 300 са ОК с големи разходи като качествени обувки и скъпи учебници от нас.

Не е точно толкова.
Миналата 2025 г. са общо 24 души:
МФ - 17
ФДМ - 1
ФФ - 6
https://mu-sofia.bg/klasirane-za-nastanyavane-v-obstezitia-na-st … ebnata-2025-2026/

https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12556

Мотивирано становище по проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на списък на работодателите, които имат право да сключват договори със студенти по чл. 95а от Закона за висшето образование за учебната 2026/2027 година (Портал за обществено обсъждане, Референтен номер: 12556-К)

На основание чл. 26, ал. 2–4 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и в предвидения законов срок, представям на Вашето внимание настоящото мотивирано правно становище. Като се подкрепя легитимната цел на държавата за преодоляване на кадровия дефицит в определени сектори, предложеното за приемане Решение на Министерския съвет (РМС) се явява незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с първичното и вторичното право на Европейския съюз.

С настоящото се излагат подробни материалноправни и процесуални съображения, обосноваващи необходимостта от спиране и последващо прекратяване на административната процедура по утвърждаване на горепосочения Списък на работодателите по следните съображения:

I. Нарушаване на императивните нормативни срокове и  на принципа на правната сигурност.

Основно начало на административното производство, разписано в чл. 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), е принципът на законност. Административните органи следва да упражняват правомощията си в рамките на сроковете и при условията, установени от закона. Настоящата процедура е проведена в пълно отклонение от подзаконовата нормативна уредба.

1. Нарушение на преклузивния срок по Наредбата на МС:

Правната рамка, уреждаща разглеждания механизъм, е закрепена в Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател (Приета с ПМС № 12 от 2021 г.). Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същата Наредба установява императивно изискване: „Списъкът на работодателите по ал. 1 се актуализира ежегодно до 31 юли.“

В процесния случай проектът на Решение е публикуван в Портала за обществени консултации на 29 юли 2026 г., като заложен от Министерския съвет край на общественото обсъждане е определена датата 31 август 2026 г. Администрацията на Министерския съвет е заложила период на консултации, който по дефиниция изтича един месец след крайния законов срок за окончателно приемане и влизане в сила на акта. Това съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на крайното решение.

2. Нарушаване на принципа на правна сигурност и предвидимост:

Нарушаването на срока по чл. 3, ал. 3 от Наредбата рефлектира пряко върху законосъобразността на последващите индивидуални административни актове по приема на студенти. Към края на месец август кандидатстудентската кампания е приключила и класираните лица вече са упражнили правото си на записване при определени параметри на държавния прием. Публикуването на Списъка на работодателите ex post (последващо) променя съществено правната рамка и условията на приема. Това поставя кандидатите в състояние на правна несигурност, тъй като те са принудени да вземат решения за дългосрочно икономическо обвързване в извънпроцесуални срокове, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от Министерския съвет в качеството му на орган, открил производството по издаване на акта.

II. Липса на обективна и публична методология. Нарушения на равния достъп  и риск от неравно третиране.

Актовете на Министерския съвет, които разпределят публичен финансов ресурс за покриване на такси за обучение, трябва да отговарят на принципите на равнопоставеност и съразмерност, заложени в чл. 6 и чл. 8 от АПК.

1. Липса на мотиви и обективен подбор:

В предложената документация изцяло липсва публична, научно и икономически обоснована методология, въз основа на която Министерството на образованието и науката е предложило, а Министерският съвет утвърждава конкретните работодатели и съответните количествени квоти по специалности. Липсват обективни критерии за подбор, което превръща акта в субективно административно решение, засягащо разпределянето на публични средства без дължимата обосновка по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

2. Липса на регламентирана процедура за подбор и риск от неравно третиране:

При реалното прилагане на разглеждания механизъм се установяват липсата на ясни административни правила, по които кандидатите да заявяват интерес пред одобрените работодатели. Поради липсата на задължителни заложени критерии от страна на държавните органи, в практиката на включените в Списъка лечебни заведения се наблюдават непрозрачни подходи при подбора. Кандидат-студенти получават устни откази за разглеждане на документи с мотив, че местата са предварително разпределени или ограничени за външни лица. Това съставлява отклонение от принципа за равен достъп до висше образование и създава обективни предпоставки за прояви на неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Държавата чрез разглежданото решение легитимира финансово подпомагане на субекти, които нямат разписани публични и конкурентни процедури за подбор, нарушавайки правото на равен достъп до държавно субсидирано висше образование.

III. Правна аналогия и приложимост на преюдициалното запитване, отправено от българския съд до СЕС.

Материалноправната уредба, заложена в разпоредбата на чл. 95а от ЗВО, предвижда финансово обвързване на обучаващото се лице с конкретен работодател срещу поемане на задължение за предоставяне на работна сила за определен последващ период от време. В тази връзка е от съществено значение обстоятелството, че е налице висящо преюдициално запитване, отправено от българския съд- Софийски районен съд до Съда на Европейския съюз (СЕС), с Определение № 20777 от 04.06.2026 г. по гр. д. № 20251110138974, което поставя под сериозно съмнение съвместимостта на целия този правен механизъм с европейския правопорядък. Макар същото да е постановено по повод правоотношения с лекар-специализант, неговите същностни правни изводи са напълно релевантни и приложими по аналогия към договорите със студенти по чл. 95а от ЗВО поради идентичност в правната им природа:

1. Еднородност на правната природа на договорите и тежест на финансовата санкция:

И при лекарите-специализанти, и при студентите по чл. 95а от ЗВО, правният инструмент съставлява договор, съчетан с бъдещо задължение за предоставяне на работна сила под заплаха от имуществена санкция. При специалност „Медицина“ този механизъм обвързва лицето за общ период от 11 години кумулативно (6 години академично обучение, последвани от 5 години задължителен трудов стаж), като при неизпълнение или предсрочно прекратяване на правоотношението на какъвто и да е етап от този период, за студента възниква тежка имуществена отговорност под формата на възстановяване на пълния обем на разходите за обучение ведно с неустойки. Правните въпроси, които българският съд е отнесъл за тълкуване до СЕС, засягат именно това дали такъв тип имуществено ограничение съставлява неоправдано ограничение на свободното движение на работници (член 45 от ДФЕС) – въпрос, който рефлектира пряко върху същността на разглеждания механизъм. Ограничението се явява по-интензивно при студента, тъй като той бива обвързан икономически за повече от десетилетие още преди придобиването на базова академична степен.

2. Студентът като „Потребител“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО:

Отправеното от българския съд до СЕС запитване изисква задължително тълкуване на понятието „потребител“ спрямо лице, което сключва договор за квалификация, без към този момент да упражнява професията самостоятелно. Тази дефиниция е изцяло относима към студентите. Тъй като те действат извън рамките на своята професионална дейност, договорите по чл. 95а от ЗВО попадат под приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Утвърждаването на разглеждания Проект на Списък преди произнасянето на СЕС съставлява междинен административен акт, който предопределя и води до последващо сключване на индивидуални договори, чиито клаузи за 11-годишно обвързване и непропорционални имуществени санкции се явяват дефинитивно порочни и нищожни поради противоречие с императивни правни норми.

3. Колизия с Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС):

Запитването на националния съд поставя въпроса за съвместимостта на тези финансови обвързвания с фундаментални права, прогласени в ХОПЕС – по-конкретно член 5, параграф 2 (Забрана за принудителен или задължителен труд), член 15, параграф 1 (Свобода на избор на професия и право на труд) и член 31, параграф 1 (Справедливи и равни условия на труд). Икономическата принуда, породена от риска от тежка финансова санкция, разпростряна върху 11-годишен период, приравнява изпълнението на договора към форми на несвободен труд. Утвърждаването на списък с работодатели, които да прилагат механизъм, намиращ се в процедура по установяване на неговата съвместимост с правото на Европейския съюз по искане на българската съдебна власт, съставлява нарушение на принципа на лоялното сътрудничество (член 4, параграф 3 от ДЕС).

В аспекта на така изложените фактически констатации и материалноправни съображения, и на основание член 26, алинея 2–4 от Закона за нормативните актове, с настоящото становище се предлага Министерският съвет на Република България да предприеме следните действия в рамките на своята изключителна компетентност:

1. Спиране на административната процедура по приемане и утвърждаване на Проекта на Решение за утвърждаване на Списък на работодателите за учебната 2026/2027 година на основание висящото преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз, отправено с Определение № 20777 от 04.06.2026 г. по гражданско дело № 20251110138974 на Софийския районен съд. При решение на СЕС, установяващо несъвместимост на разглеждания финансов механизъм с правото на Европейския съюз, да се предприеме прекратяване на административната процедура по утвърждаване на Списъка в настоящия му вид, поради трайна несъвместимост на акта с материалноправните разпоредби на първичното и вторичното право на ЕС.


2. Да бъде изменено Решение № 499 на Министерския съвет от 3 юли 2026 г., като всички места от държавния прием, които са обвързани „под условие“ по чл. 95а от ЗВО, се трансформират в редовен субсидиран от държавата прием, освободен от задължението за сключване на договор с работодател, до окончателното изясняване на съвместимостта на разглеждания правен механизъм с правото на Европейския съюз от СЕС.

На основание член 26, алинея 5 от Закона за нормативните актове, се настоява настоящото становище да бъде надлежно разгледано по същество от вносителя и отразено в Справката за постъпилите предложения.