За натякванията на хората

  • 1 314
  • 54
# 45
Моят мъж е бял. Много пъти съм му казвала, че е бял и да ходим на плаж, басейн или където и да е да се понапечем. Казвала съм му, че е бял като сирене. Сега разбирам, че това е обида. Научих нещо ново.Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 46
Всеки има право да се засяга от различни неща.
Авторката явно от дете се чувства некомфортно от забележки за белотата ѝ. Щом с мъжа ѝ са заедно 10+ години, той би трябвало да знае от какво се засяга тя и да се въздържа от коментари по темата. Отделно, по нейни думи той ѝ казва да направи нещо по въпроса с белите ѝ крака. Много хора биха се обидили, изобщо не е прекалена обидчивост.
Виж целия пост
# 47
Не мисля че е обидчивост, предполагам по-скоро на моменти нетърпимост към идиотски коментари изръсени ни в клин - ни в ръкав.
В случая е малко като да се изненадаш когато видиш негър и да изръсиш - "леле, колко си черен!" Grinning Или пред нисък човек да изпляскаш - "колко си нисък!" сякаш той не знае и може да го промени.
Виж целия пост
# 48
Не знам, ама мъжът ти е доста зле. 😂 Без да се обиждаш. Представям си моят да ми каже нещо такова, ще припадне на третата минута от последващия разговор. 😂

Според мен, това си е целенасочено и нещо друго иска да ти каже и покаже, поне аз бих го приела така.

На такива коментари аз имам един отговор и той е: Игнор! Ама пълен. Роднини, не роднини, да се обсъждат помежду си. Аз съм темерут и не ми е драма да отрежа такива хора, още повече какво ще си говоря с тях. Не ми пукат външни белези на хора, нито клюки и т.н. Ако нямам какво да си говоря с някой, просто той не ми е в обкръжението и така. Сядам си, чета си книга и се релаксирам, пука ми на белите крака.

П.П. И аз съм бяла, много бяла и си се харесвам така. Нямам необходимост да бъда друга.
Виж целия пост
# 49
Коментарът на мъжа ти за крака като сирене си е чиста простащина. Явно има доста такива хора в обкръжението ти, и явно ти не си на същата вълна като тях. Не знам какво да те посъветвам, аз ограничавам/спирам контакт с такива, не знам дали при теб има такава възможност.
Другият вариант е да им се озъбиш, но тогава ще излезеш лошата. Струва ми се, че ти самата не можеш да понесеш мисълта да станеш "лошата" за простаците, искаш да си добричка за всички, иначе вече щеше да си намерила решение.
Виж целия пост
# 50
Не желая да падам на тяхното ниво. С близки и роднини с които се налага общуване е трудно да огранича контакт, колеги също, знаете, но там отношенията са други. И да, както написах по-назад, при по-остра реакция от моя страна, ме изкарват луда, докачлива, злобна, и каква ли не.
Виж целия пост
# 51
Смени тактиката.
Давай като тях. Хапи ги.
И ги изкарвай злобни.
Виж целия пост
# 52
Според мен просто виждат, че ти влияят и затова го правят проактивно.
Виж целия пост
# 53
Реакцията ти е остра, защото много задържаш преди да реагираш. Като клапан, който се отваря от високо налягане. Ако оставиш клапана отворен, тоест реагираш постоянно, всеки път, и на най-дребното нещо, реакцията ти ще е спокойна, премислена, може даже и с усмивка. Тогава няма да си "лудата", но пак ще си "лошата", от това няма как да избягаш
Виж целия пост
# 54
Аз пък стигнах за себе си до извода, че всеки служи за нечия боксова круша. Повечето хора си избиват комплексите, като натякват на другите за недостатъците им, за да се почувстват по-добре те самите. А мнозина просто не си дават сметка, че подмятанията им са обидни и недопустими, че и се засягат, ако им направиш забележка. Имах една уж приятелка отдавна, смъртно се засягаше, ако някой я критикуваше, дори градивно, а тя самата от един момент нататък не спря да ме критикува неоснователно. Живеехме заедно, в мое жилище, но тя някак се опитваше да ми нарежда как да се държа, че и ми се сърдеше, ако се отклонявам от представите й. Заради нея стигнах и до друг извод, че определено ми е най-добре да съм си сама. Другите хора са най-вече излишен шум и напразно похабена енергия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия