За натякванията на хората

Моят мъж е бял. Много пъти съм му казвала, че е бял и да ходим на плаж, басейн или където и да е да се понапечем. Казвала съм му, че е бял като сирене. Сега разбирам, че това е обида. Научих нещо ново.

Всеки има право да се засяга от различни неща.
Авторката явно от дете се чувства некомфортно от забележки за белотата ѝ. Щом с мъжа ѝ са заедно 10+ години, той би трябвало да знае от какво се засяга тя и да се въздържа от коментари по темата. Отделно, по нейни думи той ѝ казва да направи нещо по въпроса с белите ѝ крака. Много хора биха се обидили, изобщо не е прекалена обидчивост.

Не мисля че е обидчивост, предполагам по-скоро на моменти нетърпимост към идиотски коментари изръсени ни в клин - ни в ръкав.
В случая е малко като да се изненадаш когато видиш негър и да изръсиш - "леле, колко си черен!" Или пред нисък човек да изпляскаш - "колко си нисък!" сякаш той не знае и може да го промени.

Не знам, ама мъжът ти е доста зле. 😂 Без да се обиждаш. Представям си моят да ми каже нещо такова, ще припадне на третата минута от последващия разговор. 😂

Според мен, това си е целенасочено и нещо друго иска да ти каже и покаже, поне аз бих го приела така.

На такива коментари аз имам един отговор и той е: Игнор! Ама пълен. Роднини, не роднини, да се обсъждат помежду си. Аз съм темерут и не ми е драма да отрежа такива хора, още повече какво ще си говоря с тях. Не ми пукат външни белези на хора, нито клюки и т.н. Ако нямам какво да си говоря с някой, просто той не ми е в обкръжението и така. Сядам си, чета си книга и се релаксирам, пука ми на белите крака.

П.П. И аз съм бяла, много бяла и си се харесвам така. Нямам необходимост да бъда друга.

Коментарът на мъжа ти за крака като сирене си е чиста простащина. Явно има доста такива хора в обкръжението ти, и явно ти не си на същата вълна като тях. Не знам какво да те посъветвам, аз ограничавам/спирам контакт с такива, не знам дали при теб има такава възможност.
Другият вариант е да им се озъбиш, но тогава ще излезеш лошата. Струва ми се, че ти самата не можеш да понесеш мисълта да станеш "лошата" за простаците, искаш да си добричка за всички, иначе вече щеше да си намерила решение.

Не желая да падам на тяхното ниво. С близки и роднини с които се налага общуване е трудно да огранича контакт, колеги също, знаете, но там отношенията са други. И да, както написах по-назад, при по-остра реакция от моя страна, ме изкарват луда, докачлива, злобна, и каква ли не.

Смени тактиката.
Давай като тях. Хапи ги.
И ги изкарвай злобни.

Според мен просто виждат, че ти влияят и затова го правят проактивно.

Реакцията ти е остра, защото много задържаш преди да реагираш. Като клапан, който се отваря от високо налягане. Ако оставиш клапана отворен, тоест реагираш постоянно, всеки път, и на най-дребното нещо, реакцията ти ще е спокойна, премислена, може даже и с усмивка. Тогава няма да си "лудата", но пак ще си "лошата", от това няма как да избягаш

Аз пък стигнах за себе си до извода, че всеки служи за нечия боксова круша. Повечето хора си избиват комплексите, като натякват на другите за недостатъците им, за да се почувстват по-добре те самите. А мнозина просто не си дават сметка, че подмятанията им са обидни и недопустими, че и се засягат, ако им направиш забележка. Имах една уж приятелка отдавна, смъртно се засягаше, ако някой я критикуваше, дори градивно, а тя самата от един момент нататък не спря да ме критикува неоснователно. Живеехме заедно, в мое жилище, но тя някак се опитваше да ми нарежда как да се държа, че и ми се сърдеше, ако се отклонявам от представите й. Заради нея стигнах и до друг извод, че определено ми е най-добре да съм си сама. Другите хора са най-вече излишен шум и напразно похабена енергия.

Честно казано, не знам да има такъв метод. За избелване, както знаем има процедури с траен ефект, но за обратното май не. Слънце, солариуми, и разните автобронзанти, всички сме наясно от тях колко трае ефекта.
На крака имам една татуировка, мисля че ми стига Останалите са ми разпръснати по тялото. Не всички. Далеч не всеки около мен е толкова лош или проклет, че да го прави чак провокативно. Някои хора просто са по-недодялани и нетактични в изказванията си, и все си мисля, че понякога даже и не влагат мисъл и изобщо не осъзнават, че биха засегнали даден човек. При положение че ми се е случвало и когато за пръв път виждам даден човек, примерно ако съм на ново работно място, или някой друг, който досега не ме е познавал и не знае съответно как бих реагирала на дадено изказване от негова страна. Например, преди няколко години, когато бях с някой друг килограм по-малко, ходихме на Бъдни вечер да се видим с роднини на мъжа ми. Сядаме на масата, още никой не беше започнал да яде, буквално 1-2 минути след като седнахме, леля му ми казва: "Ама ти не ядеш, то ти и личи" (мисля че това съм го споменавала някога и в друга тема). Отговорът ми беше, че ям повече и от мъжа ми, което той самия потвърди. От там нататък нищо не се спомена повече. Така че някои коментари далеч не идват само от хора, които ме познават и знаят как ще реагирам. Преди години като бях по-малка, и в тийнейджърството си (вкл. докъм 20-та ми година), когато някой ми кажеше нещо на въпреки, мълчах и не знаех как да му отвърна. Мога да ти кажа, че далеч не ставаше по-добре, напротив, виждаха че не им отвръщам и ми се качваха на главата още повече. Сега поне като кажа нещо, знам че съм казала, каквото имам или там, каквото ми е дошло отвътре. Много зависи и кой стои срещу теб. Понякога млъкват, понякога се опитват да продължат. Колкото е по-прост някой, толкова по-трудно е.

Аз съм много бяла и си се харесвам така. Нито обичам да се пека на слънце, нито ми понася. И това казвам, като каже някой защо не се изпека малко.

И аз съм много бяла и се харесвам, но обичам и да се пека. Колко потъмнявам е друга смешка.
Има сега бронзанти, масла, ако човек иска да се види тъмен. Никакъв проблем.
Като ми каже някой – аууу колко си беличка...
И обичам да отговарям – нали? бялата боя е по-скъпа! Или – белите @иганки са най-скъпи.

А понякога няма нищо негативно зад коментара. Аз също съм много бяла, и още от дете много често някой ми е казвал че съм бяла, сякаш аз не виждам но никога не ми е звучало негативно. Както аз без да се замисля казвам на къдрав човек "ау какви хубави къдрички имаш", а на него сигурно му е писнало цял живот това да слуша.
Но да ти кажат "много си бяла, какво смяташ да направиш по въпроса", все едно имаш да решаваш проблем, е съвсем друго нещо. Бих казала - смятам да ти отперя един шамар при следващия обиден коментар. И ще чакам реакцията

Малко като “вие близнаци ли сте?”, отправено към близнаци.