В момента чета ... 100

"Писмата" е страхотна, дано ти хареса. Аз тръгнах с много занижени очаквания, защото често масово харесваните книги не ми допадат. Но се изненадах приятно.
Аз пък, за мой срам, не съм чела руските класици (или само откъсите, които се учат в училище). Планирала съм си ги за някой ден. Но ми трябва малко повече спокойствие и свободно време. Искам да потъна в тях и да им се отдам. А нещо последните година-две са ми много напрегнати. Не съм спряла да чета, но чета по-повърхностно.

За спокойствието и свободното време е много вярно. Зарязах "Един аристократ в Москва" (както и няколко други), защото четях фрагментирано, крадейки време, и не успях да се свържа с книгата.
Сега имам повече свободно време и се възползвам съвсем целенасочено. След октомври пак ще съм с ограничено време, но пък мога да се насоча към разкази. Така няма да губя моментум.

На почивката прочетох две книги - и двете въобще не са плажни, но това няма значение 😄
Първо прочетох "Планината помежду ни" - много я харесах и ще гледам и филма (ако го намеря). За два дни прочетох и "Момчето с раираната пижама" - отново много ми хареса, филма съм гледала преди време. Септември мисля да прочета продължението й. И двете книги оцених с 5* и беше удоволствие да се четат.

Разбирам, че всички сме различни и харесваме различни неща,( аз пък съм от тези,които не харесват "Един аристократ в Москва)но понеже Rayna 13 обясни защо не харесва Николай Терзийски, ще си позволя и аз да обясня защо го харесвам.
Ако мога да обобщя бих  казала така: той е писател на атмосферата, на забавеното време и на детайла, който те кара да спреш и да препрочетеш страницата.
​При него няма праволинейно разказване. Майсторски разглобява времето и го сглобява отново, като скача между епохи, спомени и сънища. Четенето на книгите му прилича на подреждане на пъзел- отначало държиш отделни парчета, но накрая пред теб се разкрива цялостна, впечатляваща картина. Много автори се опитват да скачат във времето, но не на всички им се получава толкова добре.
Аз лично намирам изказа му за изключително поетичен и визуален.Може да посвети страници на един-единствен жест или слънчев лъч и това да звучи абсолютно естествено.
Разказите му майсторски балансират на границата между реалността и съновидението. Често се улавяш, че не знаеш дали дадено събитие се случва в действителността, или е просто вътрешно видение на героя и именно в тази неопределеност е чарът.(за мен)
​Книгите му дълбаят надълбоко във въпроса как ни определят корените ни. Той изследва как малките, наглед незначителни решения преначертават човешките съдби и как грешките или обичта на хората преди нас продължават да живеят в нас.
​Героите му не са схематични. Те са плътни, уязвими, понякога объркани, но винаги по човешки истински. Всички тези неща, според мен, го отличават в съвременната българска проза с изключително специфичен почерк и правят стила му разпознаваем. Не го препоръчвам, не агитирам и не го рекламирам, просто изказвам мнението си.

Никос Казандзакис - тук така се получи, че първо гледах филма Зорба Гъркът, който силно ме ядоса, което означава, че дълбоко ми е повлиял и мога да кажа, че това е единственият писател, който никога не започнах да чета. Имам чувството, че книгите му ще са пълни с ужасно вбесяващи ме моменти, нещо което аз ненавиждам, защото упорито ги чета, захвърлям с гняв и пак се завръщам към тях.
Но сега мисля да му дам шанс.

Chuby, кое те ядоса във филма? На мен книгата много ми харесва, а от филма нямам много спомени, освен сиртакито на Антъни Куин

Мен жестоко ме вбеси епилога (първата му част) на "Война и мир" и съм бясна на Толстой. Утре ще прочета останалото, но засега не мога да го гледам.
Романът, разбира се, е изключителен, няма две мнения по въпроса. Щрихите от фронта са изумителни. Много места и пасажи ме докоснаха и развълнуваха дълбоко, дори разплакаха. Толстой умее виртуозно да дърпа струните на душата, но как несправедливо третира героите си, не е истина.
Няма спойлери. Грозно и недостойно е отношението му към Наташа като човек, а принц Андрей, милия, излезе светец, по-чист от сълза. А, браво!

Същата съм като Дез и аз - влезе ли ми някоя книга така, като горещ нож в масло, в ума си споря с автора и го скъсвам от критика!

Във филма ме вбеси сцената с вдовицата с козата и отвратителното отношение на местните мъже към нея.
Добре, че беше светлият образ на младият англичанин, че щях да се отрека от мъжете завинаги!

Андерш де ла Моте – „Стъкления човек” [2025; 2-поредица Лео Аскер]
Продължението на историята от „Краля на планината” фабулно започва кратко време след опустошителния край (при който доста народ пострада) на запознанството ни с Лео Аскер и обкръжението и́ от роднини и колеги (смахнатия баща Перкото Пер, свестния Мартин Хил, обралия лаврите кариерист Юнас Хелман).

Мнението ми е в подходящата тема за сканди-книгите, тук:
https://bg-mam.ma/p/1691778/51469429

EmBrother има ли някъде, където да се чуе първо/чете историята преди да се закупи?

Трилогията му "Играта" и първите две от новата му поредица за Лео Аскер (на български):

И подхващам Андерш Руслунд - 10. Спи спокойно (2020) от серията с комисар Еверт Гренс (на екран) и Алекс Конър - Измамата Бош (2014) на хартия.
Втората не е за американеца Хари Бош, а за истинския художник от Брабант (една крими версия, в която той не е живял толкова дълго, а цялото му семейство - дядо, баща, братя - които наистина са били също художници, е рисувало от негово име заради парите на църквата).
За Руслунд-овата... не знам дали ви се случва понякога? На първите 50-тина стр. съм, много ми е познато, но не в подробности, даже фабулата - т.е. какво е самото "злодейство" - не ми е известна. А чета и си мисля: е, ако съм го чел това, трябва да е последните 5 г., нали трябва да помня повече - ако не, изобщо, че ми е минавала през ръце и очи.

Толкова ми е жал, че книгите на Руслунд и Хелстрьом и самостоятелните на Руслунд не можаха да се наложат у нас. За мен са от най-добрите в жанра, с немалко напрежение, но и много интелигентно написани, с главни герои, които няма как да не харесаш и да не започнеш да им симпатизираш, със социалните проблеми, които са в основата на престъпността. Аз сега чета последната книга от поредицата за Хофман и Гренс, поне така е обявена, сигурно някой от тях ще умре... Скоро ще излезе нов трилър на Руслунд, вече съвсем различен. Но последните 3 или май даже 4 книги не са преведени на български, новата вероятно също няма да бъде, защото на нашия пазар няма интерес към този автор.

А иначе прочетох Yesteryear и останах много доволна и впечатлена, книгата е страхотна сатира на съвременния феномен на "традиционната съпруга". Струва ми се, че краят можеше да е по-добре обмислен, Но книгата си заслужава според мен.

Чета "Фердинандеум" на П.Стоянович. Много сериозен труд. Всички твърдения са подплатени документи, с цитирани наши политици и обществени личности и европейски  аристократи и политици, писали писма, дневници, кореспонденция. Не очаквах, че ще ме увлече. Аз съм от поколението, учило през седемдесетте години и за Фердинанд тогава или лошо, или нищо. А и не съм особен почитател на историческата литература, но тази ме увлече, въпреки че се чете трудно.

Не знаех, че има и други издавани книги тук и са толкова добри. Отбелязвам си ги веднага за четене. Благодаря ти!

Chuby, има и я и в книгата тази сцена. И аз бях в шок от нея. Но книгата като творба ми е особено любима и винаги я препоръчвам на който не я е чел. Не че години наред нямах редица предразсъдъци да я започна.

Избързах да дам оценка на книга преди да съм я дочела и сбърках - след като дочетох "Бягащият човек" на ICU, крайната ми оценка е, че книгата е много хубава и всеки според себе си може да намери тези истории, от които има нужда и ще паснат най-точно на търсенията му в момента.
Самата книга си е своеобразен маратон - стартираш силно, следват равни участъци от трасето, на места се чудиш дали да не се откажеш, но за сметка на това финалът е звезден. Последните разкази много ми харесаха с погледа си върху темата и ми промениха цялото усещане за сборника.
Сега чета "Вълшебника" от Колъм Тойбин и още от началото се потопих в атмосферата на семейството и градовете, в които е живял Томас Ман, много лек и увлекателен стил, така че големият обем на книгата едва ли ще се усети като тежест.