В момента чета ... 100

Започнах "Писмата" на Вирджиния Евънс. Мъка. Героинята Сибил ми е толкова неприятна, че едва на 50та страница се чудя как ще я избутам. Предполагам, авторката има някакъв замисъл, и ще чакам да изкристализира.
От първото писмо изпитах неприязън към Сибил, а в половината на писмото и към Ан Патчет, където гостоприемно я покани да и гостува, се сетих за Мизъри на Стивън Кинг. Не знам колко трупа ще и изровят от мазето като умре. (Не е това жанра, и едва ли ще се случи ).
Та това са първите ми впечатления. Ако не беше книжния ми клуб, бих я зарязала.

Споделям напълно огорчението на @ Sol y Sombra, че двете издателства (в досег с минали книги на Руслунд (със/без Хелстрьом) са решили да спрат поредицата за Еверт Гренс и Пийт Хофман. И двамата (но не само те) герои от книга в книга живеят един направо "истински" живот за читателите си - можеш да решиш, че е репортаж, документалистика, факшън. Различна са, но пълнокръвни. Разказът е умел, интересен, авторът е свидетел в сянка на техните перипетии. И именно основните му креатури са като живи, като съседи (без да знаеш единият какво работи)... благодарение на Руслундовия стил и изказ.
А темата в "Спи спокойно" пък е толкова тежка и психически смазваща, че страдаш и се бориш заедно с тях.
И заради четящите на английски, попитах за точната хронология на книгите с двамата. Ясно е кои ги няма на български.

"Спи спокойно" на шведски си е Sovsågott, т.е. преведено е буквално. А предишната книга, която на български е озаглавена "3 часа", е с шведско заглавие Jamåhonleva, което наистина е началото на шведската песен за рожден ден.

Да попитам - някой дали си е поръчал и прочел вече "Многото добри хора" на Лиляна Михайлова?

Прочетох ''Пиранези'' на Сузана Кларк.

Голям фен съм на ''Джонатан Стрейндж и мистър Норел'' (има и сериал, който не съм гледал, но съм си го свалил и си чака реда от години) и подходих с големи очаквания към романа, но честно казано, не съм особено впечатлен.

Добър роман, но няма да ми остане в съзнанието. Просто един от многото добри романи, без да е нещо специално.

Няма спойлери!

Целият роман е от гледната точка на Пиранези - класическо POV повествование!

Романът е колкото фентъзи и мистерия, толкова и дълбока философска притча за самотата, чистотата на духа и възприемането на света.

Сюжетът ни пренася в т.нар. Дом - сякаш безкраен лабиринт от огромни зали, изпълнени с хиляди статуи, над които се издигат облаци, а в долните нива бушуват океански приливи. Главният герой живее в пълна хармония с това място.
Този мистериозен свят е изключително добре описан, но тук съзирам и минус. В прекалено много глави се повтаряше едно и също и това на моменти ставаше досадно.
Но скоро става ясно, че тук има някаква мистерия и поетапното и разплитане е много майсторски написано. Но и тук имам лека критика - развръзката е прекалено логична.

Голямото достойнство на романа е главният герой. Любовта, с която Пиранези гледа на своя странен, наводнен от океана свят. Рядко съм срещал герой, чиято невинност е едновременно трагедия и извор на мъдрост.
Това е един тих, но упорит оптимизъм - светът може да бъде жесток в основата си, а пак да предложи чудо на онзи, който умее да гледа с благодарност.

Заради героя си романът не е тъжен, въпреки тъмната си сърцевина. По-скоро е химн на кроткото, наблюдателно съзнание и на вечния човешки оптимизъм.

3.0-3.5 от 5

На мен пък ми хареса. С уточнението, че не съм чела нищо друго от авторката. А не знаех и какво да очаквам и отначалоти бях в шах какво точни чета. Само краят малко не ми хареса.

Най - накрая се престраших да низвергна аксиомата :


И го прочетох за втори път

Властелин-а е една от няколкото книги, които буквално знам на изуст, Силмарилион от друга страна се оказа изключително разочарование.

Нещо зациклих от към интересни книги - така и на разбрах ЕмБрадър тези, дето пише за тях сканди кримите има ли ги на БГ или не?

Силмарилион не беше ли недовършена? Аз нищо не разбрах от нея. Текст, текст, бележки  пък синът му довършвал..

Да "Силмарилион" е наистина доста скучно четиво в което Толкин прекалено набляга на безсмислени обяснения .
Не случайно години наред са му отказвали да го публикуват .
Като бях много млад четох някои много скучни произведения на Лудвиг Фойербах , "Капиталът" на Маркс , че дори и библията , та с чиста съвест нареждам "Силмарилион"  до тях .

Довърших "Писмата" на Евънс насила, а последните и излияния бяха с емоционалната дълбочина на десертна чинийка. Страшно е.
Според мен вината е в бездарната авторка. Къси изречения не те превръщат автоматично в Хемингуей, а липсата на елементарен такт и човечност в главната героиня граничат с психопатия.
Моята интерпретация е, че Сибил, меко казано, не е редовна.
Спойлер. Отваряй на своя отговорност.

Капиталът на Маркс си е изключително интересна книга, много моля! Библията също.

По тази тема започнах Махабхарата - чела съм я едно време под формата на Индийски приказки, но онзи ден, провокирана от други четива, реших да се хвърля в истината. Обаче ми трябва и някакъв разредител, като предобря, та ми омръзна само да препрочитам Дж. Хадли Чейс и А. Кристи.
Четох и Мегре цялата поредица. Изчерпах се с кримите.

Благодаря за този прям и детайлен коментар! Много интересен прочит.Четейки коментара ти, си мисля как една и съща дистанцираност на героинята може да се разтълкува по два коренно различни начина. За теб тя е студенокръвна и фалшива, докато за мен поведението и беше по-скоро израз на дълбока изолация и невъзможност да изрази емоциите си навреме. Явно стилът на Евънс оставя прекалено много празни пространства, които всеки читател запълва със собствените си усещания - за едни това работи като тиха драма, а за други изглежда като липса на емпатия.

Е , няма как всички да имаме еднакъв вкус та няма да се съглася с това , но няма да си слагам грях на сърцето като тотално низвергна упоменатите произведения . Примерно един цитат от "Капитала" ползвах често когато през осемдесетте ме водиха за пореден път при директорката в гимназията защото съм отишъл с гребен на школо :





апропо , много кофти тагове са изписали в кода на форума , излишно и безсмислено усложнени като гледам ....

Силмарилион може да бъде определена като скучна, само ако "Властелинът на пръстените" бъде възприемана като приключенско фентъзи с добър сетинг.
По един много деликатен начин, "Властелинът" е много повече от това.

Диабло, малко се оплетох в коментарите - не разбрах за коя от двете книги говориш?

Нез_9, благодаря за отзивите!