В момента чета ... 100

Аз в момента съм на Джеймс Джойс и "Одисей". "Лятно" четиво. Признавам, че ми е трудно с всички забележки под линия. Обаче какъв живот е било тогава в Дъблин. Буквално сякаш ставам едно с Блум, всяка една мисъл, която преминава през съзнанието му, всичко, което вижда. Понякога ми е трудно прескачането от едно към друго, връщането обратно. Странно ми е.

Гръцко кафе и Сливовиц на Хапсали много ми харесаха. И двете почти наведнъж ги глътнах. Ще си я взема Индрише, щом я препоръчвате.

Завърших "Караеврен" на Васил Попов, но с ръка на сърцето мога да кажа, че грам не ми хареса. Имаше някакъв момент, в който се обнадеждих, че може все пак да е интересно, но не, греда. Като цяло съм почитателка на автора, но този път не успя да ме спечели.
Започнах "Индрише" на Хапсали, но съм съвсем в началото и още не мога да дам адекватна оценка.
На хартия дочитам "Прилепът" на Ю Несбьо не е най-интересната книга, но ще дам шанс и на следващите от поредицата за Хари Хуле

Прочетох "Индрише" на Катерина Хапсали
Хареса ми книгата, чете се бързо, няма излишности. Показва колко е шарен света, колко крехко е щастието и как надеждата дава крила или те съсипва.

Прочетох "Последния ловец на делфини" на Карабашлиев. Доста ми хареса, изненадана съм. Успя да ми вдъхне вяра в съвременната българса литература.

После захванах "Тайната история" на Дона Тарт, по препоръка на няколко приятелки, но беше мъка за мен. Не ми хареса.

Започнах “По стъпките на слънцето” на Цвете Поп. Следя lillagreen, блога и и въобще социалните и мрежи от доста отдавна. Тя е българка и заедно със съпруга и австриец, напускат удобния си корпоративен живот, и заживяват като дигитални номади, пътувайки из Азия и споделяйки живота си. Момичето пише изключително добре и облича в думи доста от нещата, за които и аз съм мислела относно щастието и преследването му и за живота днес изобщо. Ще ви цитирам само две неща: “ Има моменти, в които притежаваш всичко, обещано от представата за щастието, и въпреки това усещаш, че нещо невидимо те разделя от пълноценния живот.” или
“Мечтата ти никога не е била случайна фантазия, а диагноза- симптом за всичко, което ти липсва.”

Започнах Мостовете на Медисън. Никога не съм я чела, а преди 100 години съм гледала филма като дете, но нищо не помня.
В неспокоен период съм, но тази книга е като терапия. Толкова лека, плавна и нежна. Направо ме унася.

О, да! И книгата, и филмът са разкошни
Аз чета Пациент 488

Филмът е прекрасен, явно и книгата.

Базирайки се на впечатленията си от филма, който много харесвам, не успях да почувствам същите емоции от книгата. Рядко се случва да е така, но за мен това беше едно от изключенията.

Довърших "По релсите"  на Невена Митрополитска - разказ за живота на главната ни героиня Ребека, която е еврейка. Действието се развива от края на 30те години на миналия век чак до 2015. Има глави за нея, глави за внучка й. Прескачане в минало и настояще. За нелекия живот на Ребека през миналия век, за изборите, за съдбата. В днешни дни разглеждаме пък живота на дъщеря й и внучка й(емигрирали в Канада, справящи се някак с живота и трудностите).
Много силно ме докосна темата за родителството, особено един цитат за това как не само децата гледаме как родителите ни остаряват, но и родителите ни виждат как ние остаряваме и страдаме.
Дадох й 4 *.

И аз съм от доволните от Писмата.
Много харесвам такива странни птици, живеещи в собствения си балон.

Продължава ретро вълна при мен. Започвам Дамата с камелиите.

Прочетох "Гаснеща светлина" понеже излезе наскоро третата и мисля скоро да прочета и нея. Имам лек проблем с героя - не знам дали нарочно е написано така или са забравили какво е имало в предната книга. Има пропуски в случаите или пък в това какво прави главният герой. Отрязъци от време, които не са описани, а само са дадени като препратка или споменати така мимоходом. Естествено това се отразява на цялата история и леко дразни. Все едно са минали месеци, Логан е прескочил напред във времето и се е издънил, но никой не казва защо и как. Освен това за ченге прави тъпи грешки и на моменти се държи като малоумен. Дори прияницата Хари е в пъти по-интересен и приятен образ, защото виждаш как тиктака мозъкът му на ченге. А тук всичко се върти около пиячката, секс с приятелката му полицайка и някак ей така между другото около случаите, които трябва да разследва. Честно казано буквално на бегом я прочетох.
След това довърших "Любовен ефир", която някъде към средата оставих, защото главният герой ме ядосваше Но сега я дочетох с удоволствие. Понякога е трудно да намериш любовта от страх - страх, че ще загубиш човека, когото обичаш, страх, че любовта ще изчезне, страх, че ти не си това, от което той има нужда. Но пък понякога човек се събужда и вижда, че любовта прави света по-светъл, по-хубав, по-приятен. Симпатична лятна книга.
Събирам си книги за отпуската - поредици, които да прочета и естествено реших вчера да започна "Кралят на планината" - не очаквах, че това криминале така ще ме очарова. Буквално потънах в него и докато не свърших днес и последната страница, не спрях. Харесва ми стилът на писане, историята буквално се лее. Няма досадни моменти, няма забавяне в действието и до края не можеш да разбереш кой е убиецът Единственото нещо, което ми остави неприятно впечатление е, употребата на странни думи. Зачудих се, защото преводът е на Ева Кънева, която има богат език и не съм виждала грешки в други нейни книги. Може би е от редактора. Но до сега не бях чувала дума лекедисана за покривка... Имаше и други, но не се постарах да ги запомня, тази най-много ме впечатли. Това е единственият минус. Иначе вероятно това ще ми е първата твърда 5-ца за годината.

Прочетох "Игри на злото" - Анджела Марсънс
Отново реалистична история, има храна за размисъл и тази книга от авторката ми хареса.