Между другото от всички думи за замък в немски, Кафка е избрал "Das Schloss", което също значи ключалка или катинар.
Скрит текст: 
В момента чета ... 100
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2026, 07:05 ч.
# 135
12 авг. 2026, 20:30 ч.
Виж целия пост
Много интересен детайл. Чешката дума замек също означава и ключалка, и катинар.
# 136
12 авг. 2026, 23:40 ч.
Мисля, че се пристрастих към книгите на Маги О'Фарел - след "Изчезването на Есме Ленъкс", която ме грабна не просто с една интересна история, но също с дилемите, които поставя, с реалистичните образи и интригуващя, много интелигентен стил, прочетох и "Инструкции срещу горещата вълна". Отново семейна история, в която хората се отчуждават в годините, има тайни или полуистини, таят обиди и сякаш никой не може да понася никого, но идва момент на криза, когато се налага всички да си проговорят, обединени от общия проблем, да изяснят миналото и да намерят здравите връзки помежду си, за да продължат по-уверено в бъдещето. Много е хубаво, защото всичко е точно така в живота - и хората, и проблемите, и възможните пътища. Продължавам с "Ръката, която първа пое моята", а за след това съм си приготвила и "Хамнет".
Виж целия пост
# 137
13 авг. 2026, 08:11 ч.
Rayna13, и аз много я харесвам, от години няма нищо ново нейно. В Есме Ленъкс четох с удоволствие до към 2/3 от книгата и чак тогава ме стегна сърцето и предусетих, че в края нещо ще е дълбоко трагично. Това ме изумява при ирландските автори, не знам как го постигат: да карат читателя да се облага на интуицията си.
Виж целия пост
Скрит текст:
С относителна увереност мога да ти препоръчам "Тайното писание" на Себастиан Бари, в случай че не си я чела. Точно така и аз предусетих трагедията на младата жена в края на историята. Леле, какъв ужас! Да усетиш злото, в контекста на другата история - тъкмо целия роман не си преживявала нищо, защото това е минала история и ретроспекцията те кара да четеш с други емоции. И в един момент злото се изявява, и то някак по такъв начин, че никой от героите не би могъл да го спре, и само ти като читател го разбираш: много по-сложно, по-коварно, отколкото си предполагал.
# 138
13 авг. 2026, 12:46 ч.
Marisha*, Лабиринт издадоха наскоро "Брачният портрет", само нея нямам засега.
От Себастиан Бари съм чела само "Хиляда луни" и никак не ми беше харесала, но имам и останалите му книги и докато съм на вълна ирландски автори, ще ги прочета. Клер Киган също много харесвам.
Виж целия пост
От Себастиан Бари съм чела само "Хиляда луни" и никак не ми беше харесала, но имам и останалите му книги и докато съм на вълна ирландски автори, ще ги прочета. Клер Киган също много харесвам.
# 139
13 авг. 2026, 13:38 ч.
"Хиляда луни" засяга доста специфична социална група, същевременно тази група (индианците) не е описана пълнокръвно като, да речем, в "Там-там". "Времето на стария бог" е по-релефна, там героите са ирландци, и личната им трагедия е разпознаваема и близка... Докато в "Тайното писание" водещи са душите на главните герои, и пак не са откъснати от сюжет, история и корени. "Писанието" е несравнимо с другите му книги.
Междудругото по него има разкошен филм. Но книгата и филма са много, много различни.
Виж целия пост
Междудругото по него има разкошен филм. Но книгата и филма са много, много различни.
# 140
13 авг. 2026, 19:01 ч.
Реших да прочета "Денят на Чакала" от Фредерик Форсайт. Безспорно интересна книга. Припомних си историята около управлението на Шарл де Гол и решението му да даде независимост на Алжир, която е френска колония.
Книгата описва детайлно безупречно подготвения атентат срещу де Гол от професионален наемен убиец и целият арсенал от действия, които Франция и Англия предприемат, за да го осуетят. 5 от 5 звезди
Виж целия пост
Книгата описва детайлно безупречно подготвения атентат срещу де Гол от професионален наемен убиец и целият арсенал от действия, които Франция и Англия предприемат, за да го осуетят. 5 от 5 звезди
# 141
13 авг. 2026, 20:10 ч.
"Денят на Чакала" от Фредерик Форсайт е един от най-добрите политически трилъри, които съм чела.
Нареждам го Кръсникът, Нашият човек в Хавана, Шивачът от Панама / да знам, че нямат общо и трите, с изключение на последните две/
Виж целия пост
Нареждам го Кръсникът, Нашият човек в Хавана, Шивачът от Панама / да знам, че нямат общо и трите, с изключение на последните две/
# 142
14 авг. 2026, 16:24 ч.
Много заглавия съм си "крадяла" от вас, затова си позволявам да споделя своето (последно) откритие.
Боян Боев и "Последна молитва". Като видях, че момчето е 93 набор... подходих снизходително.
Но книгата си е в стил Вазов, Йовков, Елин Пелин. Така разказва за българското село през Възраждането - с думи като "къщЯта", "чЕляд".... С много описание на образи, характери, природа, бит. Ако не знаех нищо за автора, щях да си помисля, че е ... от миналия век (поне). Препоръчвам. Засега ми е много увлекателна.
Преди това приключих трилогията на Фрида Макфадън за прислужницата. Ако някой иска психологически трилър, който да го грабне и да не го остави да заспи - това са книгите "Прислужницата", "Тайната на прислужницата" и "Прислужницата вижда всичко"
Виж целия пост
Боян Боев и "Последна молитва". Като видях, че момчето е 93 набор... подходих снизходително.
Но книгата си е в стил Вазов, Йовков, Елин Пелин. Така разказва за българското село през Възраждането - с думи като "къщЯта", "чЕляд".... С много описание на образи, характери, природа, бит. Ако не знаех нищо за автора, щях да си помисля, че е ... от миналия век (поне). Препоръчвам. Засега ми е много увлекателна.
Преди това приключих трилогията на Фрида Макфадън за прислужницата. Ако някой иска психологически трилър, който да го грабне и да не го остави да заспи - това са книгите "Прислужницата", "Тайната на прислужницата" и "Прислужницата вижда всичко"
# 143
14 авг. 2026, 20:10 ч.
Chuby, подробностите, дето изброяваш на предишната страница накрая, са част от фабулата, но самия тон на изказа и дразнещия идиот Джон с черния си хумор - ми повлияха повече (при мен беше така, бавно, но без да ми е скучно). Адвокат да откаже пари от мафията? Ами ето ти един в сюжета на Демил. Да отбележа още, че двете книги не са нито Кръстникът (изобщо историите на Пузо), нито криминалетата на Агата Кристи. Нещо Демилско си е и понеже не е хорор/екшън-трилър/фентъзи/НФ - си го изчетох някак без излишно въодушевление. Ала без да ми е неприятно или безинтересно. А "скъпият Джон" - ами и сега не съм сигурен дали искам/не искам да ми е приятел. Но запознанството ни... (хайде няма да отварям паралелно Гугъл - май има такъв термин), не ми беше гот, че ми е гот да не ми е гот. 
Но нищо, де, вкусове различни.
Освен Де ла Моте на екран, започнах на хартия и "Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон. Никой родител дори не предполага, че ще чуе името на детето си в съдебна зала с обвинение за извършено убийство. Никой, който е държал детето си на гърди, ритащо с мънички крачета, не е могъл да си представи нещо подобно. Тези неща се случват на другите. Не на нас Не страдаме от наркозависимости, имаме висше образование и висок доход. В добро здраве сме, и психически. Не сме разбито семейство от някое гето със социални или финансови проблеми. Бяхме най-обикновено семейство... (казва бащата, един от семейството, в книгата).
Швеция, но не в столицата. Той е свещеник (мисля, че там преобладаващо са протестанти), не точно като нашите - както чета; тя е адвокатка. Момиченцето им май е убило човек. Всъщност, някъде към 130-а от 450 страници, вече си мисля, че това даже не е и криминале. Е, сигурно ще се търси злодея, и да е щерката, и да не е тя - ще трябва да го видим в някакъв момент. Но май тонът, жанрът и философията са в психологическа посока. Как реагираме, какво правим, какво не сме направили... Съучастници ли сме, понеже обвинено е "детенцето ни"...
Виж целия пост
Но нищо, де, вкусове различни.
Освен Де ла Моте на екран, започнах на хартия и "Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон. Никой родител дори не предполага, че ще чуе името на детето си в съдебна зала с обвинение за извършено убийство. Никой, който е държал детето си на гърди, ритащо с мънички крачета, не е могъл да си представи нещо подобно. Тези неща се случват на другите. Не на нас Не страдаме от наркозависимости, имаме висше образование и висок доход. В добро здраве сме, и психически. Не сме разбито семейство от някое гето със социални или финансови проблеми. Бяхме най-обикновено семейство... (казва бащата, един от семейството, в книгата).
Швеция, но не в столицата. Той е свещеник (мисля, че там преобладаващо са протестанти), не точно като нашите - както чета; тя е адвокатка. Момиченцето им май е убило човек. Всъщност, някъде към 130-а от 450 страници, вече си мисля, че това даже не е и криминале. Е, сигурно ще се търси злодея, и да е щерката, и да не е тя - ще трябва да го видим в някакъв момент. Но май тонът, жанрът и философията са в психологическа посока. Как реагираме, какво правим, какво не сме направили... Съучастници ли сме, понеже обвинено е "детенцето ни"...
# 144
14 авг. 2026, 22:32 ч.
Днес довърших "Замъкът" на Кафка, но по-скоро той ме довърши ( 
шегичка ). Знам, че романът е недовършен, и че желанието на автора е било да бъде унищожен. Глава 20, която е финална, е нещо умопомрачително, и е всъщност тирадата на умопомрачена особа. Може би и е идеален завършек, защото абсурдът в тази квази преизподня никога не спира.
Кафка е наистина изключителен, и ще продължа с него до края на годината, или поне това ми е намеренето.
Пет дни ми бяха необходими да прекарам в подножието на Замъка, имах нужда от паузи, и междувременно прочетох 2 други книги, и вървя бавно с чудесната "Хълмът Уотършип".
Утре с голямо вълнение започвам "Война и мир", която искам да прочета от 10000 години, но все не се вреждаше.
Приготвила съм си и подходящ плейлист с Чайковски, Бородин, Мусогрски, Римски-Корсаков, и разбира се, Бетовен с неговата Кройцерова соната. С парфюма Tabu на Dana, вдъхновен от Кройцеровата соната няма да се пръскам, в тази жега сигурно бих припаднала. Но си струва да се души капачката.
Паралелно ще си чета и "Хълмът Уотършип".
Днес ми пристигнаха 2 поредици, като дете в сладкарница съм. Ще чакат на опашка след Толстой.
Виж целия пост
шегичка ). Знам, че романът е недовършен, и че желанието на автора е било да бъде унищожен. Глава 20, която е финална, е нещо умопомрачително, и е всъщност тирадата на умопомрачена особа. Може би и е идеален завършек, защото абсурдът в тази квази преизподня никога не спира. Кафка е наистина изключителен, и ще продължа с него до края на годината, или поне това ми е намеренето.
Пет дни ми бяха необходими да прекарам в подножието на Замъка, имах нужда от паузи, и междувременно прочетох 2 други книги, и вървя бавно с чудесната "Хълмът Уотършип".
Утре с голямо вълнение започвам "Война и мир", която искам да прочета от 10000 години, но все не се вреждаше.
Приготвила съм си и подходящ плейлист с Чайковски, Бородин, Мусогрски, Римски-Корсаков, и разбира се, Бетовен с неговата Кройцерова соната. С парфюма Tabu на Dana, вдъхновен от Кройцеровата соната няма да се пръскам, в тази жега сигурно бих припаднала. Но си струва да се души капачката.
Паралелно ще си чета и "Хълмът Уотършип".
Днес ми пристигнаха 2 поредици, като дете в сладкарница съм. Ще чакат на опашка след Толстой.
# 145
15 авг. 2026, 00:36 ч.
Кафка сам по себе си не е бил нормален и е разбирал лудостта.
Преди време четох един добър трилър - Третият смъртен грях - та там пишеше така
Много луди не искат да се освободят от лудостта, защото тя ги прави изключителни, забележителни. Защото няма нищо по-страшно за тях от това да бъдеш обикновен, делничен, съвсем никой.
Както и в Черният Обеликс.
Война и мир е изискан роман, но смея да кажа, че Анна Каренина е по-изискан.
Прочетох Принцеса дьо Клев в читанката - хванах я, уж да си оправя малко вкуса от Голем - о, небеса!
От Дориан Грей насам не бях чела нещо така изящно и съвършено - прилича на перфектната перлена обеца - златна сълза на океана.
Невероятна.
Виж целия пост
Преди време четох един добър трилър - Третият смъртен грях - та там пишеше така
Много луди не искат да се освободят от лудостта, защото тя ги прави изключителни, забележителни. Защото няма нищо по-страшно за тях от това да бъдеш обикновен, делничен, съвсем никой.
Както и в Черният Обеликс.
Война и мир е изискан роман, но смея да кажа, че Анна Каренина е по-изискан.
Прочетох Принцеса дьо Клев в читанката - хванах я, уж да си оправя малко вкуса от Голем - о, небеса!
От Дориан Грей насам не бях чела нещо така изящно и съвършено - прилича на перфектната перлена обеца - златна сълза на океана.
Невероятна.
# 146
15 авг. 2026, 07:05 ч.
Между невротипична норма и психиатрична диагноза има пропастна разлика. А дори психиатричната диагноза не обезценява, нито дисквалифицира таланта ( Силвия Плат например). Редица автори арогантно паразитират върху творчеството на други, обявявайки се за последна инстанция и единствен правоверен поглед към творбите им.
Други просто стрелят напосоки в опит да оригиналничат, и някои читатели дори им вярват.
Виж целия пост
Други просто стрелят напосоки в опит да оригиналничат, и някои читатели дори им вярват.
Препоръчани теми