В момента чета ... 100

  • 10 896
  • 152
# 150
Аз пък не знаех, че Силвия Плат е пишела предимно поезия. Свързвам я единствено с "Стъкленият похлупак".
Виж целия пост
# 151
Георги Господинов, за жалост, не може да се придържа към структура.
Структура някаква се получава, но краят…

Още от Сляпата Вайша е така: супер идея и накрая нищо. Не отворен край, не край със загадка, не рязък стоп - а едно замазано дъра-бъра нищо.

Това ме разочарова във Времеубежище, иначе страхотна идея (да си изберем минало) добре развита и много актуална в социалните мрежи, където локално точно носталгията по соца и героичното минало взимат превес. Роман за Букър и подобни големи признания
Виж целия пост
# 152
Времеубежище както писа и Хейзел си е една дъра-бъра, даже не интересно като фантаста в Стартрек, дето сменяше постоянно миналото на своят вид, за да избегне робството наложено от друг вид и вида му винаги загиваше накрая - за това накрая беше принуден да остави миналото на мира.

Сляпата Вайша - Боже Опази! По-безмислен опит за изсмукване на някаква идея от фолклора дето и не го разбира грам ...целият проблем с това писане, дори не е идеята / на който там му пречи героичното минало, носталгията по соца и прочие/ за промяна, а пълната, тотална липса на вдъхновение, няма никаква творческа искра.
Никаква. Мога да чета всичко ако в него диша вдъхновението дори да изгражда постулати, които не одобрявам.
Вдъхновението - онова дошло от отвъдното липсва тотално при Господинов. Това са книги въртяни около една идея, но в тях няма нищо, кухи са.
Съвременен вид на романите писани през соца като например Сина на директора - има идея, но вдъхновение няма и всичко увисва във въздуха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия