В момента чета ... 100

Дженифър Макмеън е лесбийка, живее със съпругата и дъщеря си, така че тя ще е последната, която ще пише политкоректно. Почти няма гей теми в книгите ѝ, рядко си го позволява, но този път историята на Франки е прелестна, невероятно красива. Не знам колко пъти е ставало въпрос, но ето пак: в света винаги са съществували нехетеросексуални хора – хомосексуални, бисексуални, мъже, които са предпочитали да се обличат като жени, жени, които са предпочитали да се обличат като мъже, дори без да се наричат транссексуални. Винаги ги е имало и сигурно винаги ще ги има. Нормално е да присъстват и в литературата поне от време на време. Както е нормално в литературата да присътсват чернокожи хора, хора с наднормено тегло, хора с увреждания. Светът е шарен и е съвсем нормално да е шарен и в литературата.

Напълно подкрепям мнението , че светът и литературата трябва да бъдат шарени и да отразяват реалния  живот в цялото му многообразие. Всички истории както на хора с увреждания , така и на хора от различни раси , на хетеросексуални и на нехетеросексуални персонажи имат своето място на книжните страници. Мисля обаче , че Ивето имаше нещо различно предвид. Понякога когато определена характеристика или личен белег на персонажа е вкаран в сюжета чисто механично, без да влияе на развитието на героя или на историята , той стои неорганично . Трябва да има художествена логика в изкуството, за да бъдат героите убедителни , независимо какви са те .

Аз пък съм голям фен на Макмеън и нямам търпение да дойде пратката ми, защото вътре е и нейната книга! Страшно много харесах "Удавниците" и "Зимните хора".
Довърших си "Шах и мат" на Али Хейзълуут - хареса ми, имах нужда от леко, ненатоварващо четиво. Аз не играя шах и не разбирах много терминологията обаче.
Снощи късно довърших и" Образована"-харесах и тази книга. Много тежка за четене." Родителите" (нарочно ги слагам в кавички, защото за мен това не е нормално поведение на истински родители) ме дразнеха от началото до края. Фанатизма каквото и да кажем за него ще е малко. Някак ми се струва, че смисленитв книги остават заметени под килима, без да им се обърне (рекламно) достатъчно внимание. Не й дадох 5 *, защото имаше моменти, в които повествованието вървеше по-тромаво и го Отчитам, че е заради това че е автобиография.

Образована я дадох и на дъщеря ми да я прочете, да види какво има посвета и как приема за даденост някои неща тук

Чета Съпругата на горния етаж

Да, светът е шарен и има хора всякакви. Харесвам книги от рода на "Силата на кучето" и филма "Планината Броубек" , отразяващи проблемите, криенето на сексуалността, срама, приемането или не на различността. Но в някой роман да ми споменат ни в клин ни в ръкав, че дъщерята на главния герой живее с партньорката си и после тази дъщеря почти не се появява в повествованието, това не приемам. Ама хей така-да има, да съм си изпълнила квотата.

От 2 дни когато ходя по задачи слушам "Минали години" в Сторител. Добре че не я купих. Жената е карикатура на евангеликална Jesus freak, разбира се, мразеща живота си с неистов бяс. Сякаш някой я е бил по главата да живее по този начин. Толкова жлъч се лее от героинята, че ми съсипва свободното време, и си плюя в пазвата, че не съм психиатър, защото това изчадие не се търпи. Жената е инфлуенсърка и живее единствено през очите на другите, които презира и мрази от дън душа. Параноична и агресивна личност, подразбрах в началото, че я съдят и е нападнала някого. За диагноза е тази жена.
Няма сатира в тази книга, няма хумор ( а уж била сатира). Само бяс и демони. Чакам да дойдат онези с усмирителните ризници да си я приберат. Отврат.

Предполагам, книгата е писана от камбанарията на милитантните либерални нео-феминистки, които слагат жени като Hатали в един кюп (Лозунг: "Християнките са луди и си мразят живота и децата"). Карикатурата на двулична ехидна евангелистка обаче е там, и е на място. Това и признавам. Работила съм с такива повече от 10 години и им знам и кътните зъби. Карикатурата обаче бързо премина в гротеска, а гротеската се изроди в патология.
Стигнала съм до глава 34, и се чудя има ли смисъл да си причинявам това.
Видях, че има "Стоунър". Отдавна изпитвах любипитство.

От около седмица чета  "Анна Каренина" - велика книга! Социумът е различен, епохата също, но човешката психика е същата, непроменена от времето. Много неща помня, но нещо много съществено бях забравила.
Не отваряй, сериозен спойлер:
 Може би го нямаше и в двата филма които съм гледала - със Софи Марсо, и с Кийра Найтли.

Dez, дори през монитора личи колко си вбесена, което означава, че книгата си е изпълнила заданието - не те е оставила безразлична

"Минали години" си е супер!
Много точно си уловила как минава от сатира през "wtf изобщо чета?" до пълната психопатщина

Щом я има в Storytel и аз ще я слушам там.
Благодаря!

Хаха, не. Вбесена не съм. Описвам това, което чувам с ушите си. Може би ако четях книгата, щях да озвучавам Натали по свой си начин. Вътрешният монолог и псувните и в Сторител си звучат бясно, което изцяло без емоция, коментирам.
Чета изключително избирателно, и за плява място нямам. "Минали години"/Yesteryear няма никакви литературни качества. Битовизми за хора, хранещи се с омраза. Жалка история.

"Да бди над нея" е уникална книга!
За близо 500-те си страници не ме отегчи и за миг.
Толкова достоверна ми се струва, че ме кара да проверя дали и доколко се опира на реални факти от италианската история и изкуство.
Нито един образ не беше "изоставен" до самия край, което също много ми хареса.

Изключително ми хареса

Да бди над нея за мен си беше детско-юношеска. Така и не ми се откри чарът на това четиво.

Детско-юношеска не ми се струва изобщо, независимо че може би има инфантилизъм в мен и все още харесвам и оценявам високо (когато има защо) юношеската литература.
Напротив - книгата ми се видя доста сериозна, поставяйки актуални и вечни теми за размисъл, макар и някои да са в периферията: да се родиш различен; какво са талантът, трудът, успехът; цената на успеха; израстването на личността; властта; положението в обществото. Най-много ми хареса реалистичното развитие на образа на главния герой. Дори в миналата тема с Дидка-бандитка го обсъждахме - с тази разлика, че аз бях до средата на книгата, а тя я беше прочела. Докъдето бях стигнала, главният герой беше предимно добро момче, напатил се и борещ се юноша. След това претърпя развитие.
Много ми харесаха и историческите елементи, и изкуството в историята - звучащи правдоподобно, според мен. Така детайлно описани, показващи задълбочени познания, без да е досадно.
Въобще много добре написана човешка история, развиваща се на фона на знакова историческа епоха и живот, свързан с изкуството, което пък е финият детайл, добавящ завършек и изтънченост.

Да. мненията ни се припокриват. Героите са деца в началото и може би затова изглежда юношеска книгата. На мен също ми бяха много интересни историческите моменти, както и тези свързани с изкуството. А живот и здраве, след десетина дни ще имам възможността да видя Пиета на живо. (е, не тази на Мимо Виталиани, но все пак ).

+1. Беше ми много приятна за четене, но я възприех по-скоро като приказка. Историческият план, подробностите, свързани с изкуството, ми бяха интересни, но главните герои, съдбите и връзката им бяха твърде нереалистични и си останаха една фантастична приумица.