В момента чета ... 100

Довърших Yesteryear. По едно време бях почти разочарована от нея, но като тегля чертата, осъзнавам, че ми повлия и ще мисля за нея. Заслужава си четенето, макар да не е шедьовър.

"Жертвени макове" от Стефка Станчева за мен се оказа разочарованието на годината. Бях харесала авторката заради силния ù дебют с "Добруджанският феникс", но третата част от трилогията е такава безподобна боза, че ме е яд задето си загубих времето да чета тези глупости.
На всичкото отгоре авторката е изкопирала концепцията, структурата и идеята от "Нишка" на Викория Бешлийска, включително всяка последна дума от главата да е първа дума в следващата (което пък Бешлийска е изкопирала от "Тихи години", само че не ù е стигнал багажът да повтори цялото изречение, както прави А. Морнщайнова и затова една дума само) и да указва с къдрави стрелкички как се движат прескоците във времето, все едно на читателите не им стига интелект да проследят плоския сюжет и елементарното подреждане на главите 🙂
Тук имаме 3 приятелки в съвремието, чийто живот постепенно се нарежда като с вълшебна пръчка, които тръгват по дирите на предците си да се търсят и намират. Времевите линии са 2 - днешни дни и миналото, което разказва за изселването на българите от Северна Добруджа, когато границата се затваря и тя остава в пределите на Румъния, за първите години от трудния живот на преселниците на новото място.
Историческите данни, на които се е позовала авторката, са интересни, обаче повечето страници са запълнени с безумно тъпи диалози и кокоши хумор, с битовизми и трапези - то не бяха яхнии и кавърми, мраморни кексове, баници, погачи, че и шоколадово суфле, една семейно-съседска идилия, поръсена с обилно количество пудра захар. Страшна тъпотия според мен, но ако сте фенове на етночиклитите от типа на "Нишка", "Обич" и "Тайната на Димана", със сигурност много много ще ви се хареса.
Особено неадекватни ми се видяха двата образа на Даная и Иван, които в книгата са брат и сестра, а техни прототипи очевидно са самата авторка и писателят Добри Станчов, които и в живота са брат и сестра. Дотам се е увлякла с остроумието, че е изредила всичките книги на брат си с доста малоумно променени заглавия, например "Белези от рая" се превръща в "Рани от Едема", "Закърнели сетива" в "Замъглена чувствителност", а пък "Клето злато" в "Окаяно богатство". Може това да е някакъв вид вътрешен хумор, но когато решиш да разсмиваш читателите с тъпите си смешки, ефектът е обратен, още повече, когато това няма никакво значение за сюжета.
Единствено ù прави чест, че където е ползвала мисъл от Радичков, го цитира, за разлика от Виктория Бешлийска, която направо си е присвоила цял негов разказ и го е превърнала в глава от книгата си.
Може тези двете да се уговорят за съвместно литературно четене на книгите си, ще имат голям успех сред почитателките на жанра.

Може точно като го е писала да е била на диета жената и да си е мечтала за тежки трапези.

Чета Добри Жотев - Езически разкази. Велик е, обожавах го още от Стършел. Старият Стършел, не новият.

Прочетох "Килн хора" на Дейвид Брин. Много ми хареса основната идея как всеки човек сутрин може да си изпече 2-3 голема от глина, да им впечата своята същност, спомени, умения, и да ги прати на работа. А вечерта те ще се върнат обратно, ще прехвърлят спомените си в своя оригинал и ще се разпаднат. Много шантава беше тази картина на свят, населяван с истински хора от една страна и техните еднодневни глинени копия, от друга. Книгата беше страхотна в първите си две части. След това авторът прекалено много задълба във философски и научни размисли.

Напоследък трудно намирам време за четене на книги , но все пак успях да започна "Ела, кажи ми как живееш" на Агата Кристи. Останах изненадан от чувството й за хумор. Очаквах  нещо съвсем различно , а книгата се оказа невероятно забавна и приятна.