В момента чета ... 100

Чета “Красиви неудачници” на Леонард Коен, книгата е леко психоделична, малко в стила на “По пътя” на Керуак, изключително откровена и провокативна, но дори в нецензурните части си личи поетичния подход на Коен, има няколко много силни послания (засега виждам поне три, но ще е спойлер да ги напиша), определено Коен е писал книгата без да се интересува колко смилаема ще е и трябва да и дадеш време за да те докосне.
ПП: Интересно ми е, колко ли надрусан е бил докато я е писал 😉

Предполагам е приела, защото образът на Верити е доста изкусителен от актьорска гледна точка. Все пак е леко психопатски И аз я четох малко на сила, а накрая останах изненадана от края Беше ми интересно, тъй като Хувър пише предимно тийн чиклити, как така е завила към тоя жанр.

Прочетох Калуня-Каля - брутална е. Не е книга за нежни души, по нищо не прилича на Железният светилник.
На Време разделно, но написано от другата страна.
Много добра, определено.

Бела, май никой не ти е отговорил на въпроса за Вирджиния Улф, след като си писала за "Стаята на Джейкъб"? - Тя е много специфичен автор, фрагментарно пише, чрез поредица от думи изгражда усещане. С две думи - да, така си пише. Ако не ти е допаднала тази книга, много е вероятно да ти е същото отношение и към другите й книги

Писали сте за много книги, които съм чела преди време. "Ние, удавниците" на мен много ми хареса на времето. "Калуня-Каля" от друга страна не ми допадна, да не говорим, че с тези турцизми много неща не разбрах. Но дори и като го изключим това, имаше доста други неща, които ме подразниха в нея. "Изола" ми дойде в повече...

Но тези съм ги чела отдавна. А в последно време прочетох няколко много хубави книги (които оцених високо, защото ми доставиха истинско удоволствие). :

1. "Минали години" Каро Клеър Бърк 4/5
2. "Абсолютистът" Джон Бойн 5/5
3. "Страноприемница Ямайка" Дафни Дьо Мюрие 4/5
4. "Гордост" Уилям Уортън 5/5
5. "Писмата" Върджиния Евънс 4/5

В момента слушам "Просяк, крадец" на Ъруин Шоу, много е хубава. И също чета "Сто милиона години и един ден" на Жан Батист Андреа (в подготовка за срещата с него в София следващата седмица, някоя от вас ще ходи ли?)

Още малко ми остана от "Дъщерите на Шандун" на Ив Д. Джун. Много хубава книга. Изключително бързо се чете. Доста е тежка, но пък стилът е много приятен и за два дена почти я прочетох.

Мисля, че някъде четох, че предстои нова книга от авторката.

По принцип е хубаво издателството, като пуска такива книги на пазара наистина да прави речник.
Аз най-много изучих турцизмите от трилогията на Цончо Родев - Тътени, Бурята, И стана ден - но при него, всичките му книги дето ги изядох в Читанката, включ. Пиратът има огромна и сериозна библиотека и обяснения под линия да му стане ясно на читателя, дето няма огромната ерудиция на писателя.
Нова земя на Вазов четох цифром и словом 1 година, което беше за мене живо мъчение, защото си беше на оргиналният език.
Обръщам го като внимание, като някой го ползва.

Аз пък мъча "Вавилон" на Р.Ф.Куанг от няколко дни, но нещо не ми потръгва, а бях доста заинтригувана когато си я вземах. Някой да е имал сходно преживяване и дали си заслужава да я продължавам? Уж много хвалебства има по неин адрес, но пък трудно ми върви в началото.

И аз бях така в началото, като допълнително ме тормозеше дребният шрифт. Но някъде към средата вече ми стана по-интересна и така до края.

Взех си я с огромна радост преди време, но бързо разбрах, че не е моята книга и някъде около страница 100 се отказах и не я дочетох.
След средата съм на "Съкрушителя" - не е лоша, типичен стил на Фитцек и тук наблюдаваме, но за мен "Терапията" си остава най - хубава (може би защото беше първата прочетена от автора за мен)

"Сърцето е самотен ловец" от Карсън Маккълърс е чудесна.
Малък град в затънтения Юг, където дните са еднакви, животът - монотонен и всеки знае всичко за другите.
Въпреки че според анотацията основна тема е самотата, аз мисля, че е несправедливостта, която младата писателка открива в съвременното американско общество и се гневи с присъщата само на младите хора непримиримост. Затова и не съм много съгласна със заключението, че не личи романът да е написан от едва 23-годишен човек. Талантът е безспорен, посланията са силни и историята е интересна и чудесно построена, героите са характерни и всеки от тях добавя щрих към общата картина, която читателят трябва да почувства, но само млад човек може да има толкова пламенна позиция срещу липсата на шанс в живота, предопределена от социалния произход, цвета на кожата и пола. В същото време зрелостта е в начина, по който пресъздава вътрешните светове на героите си и внушенията, които постига - за смисъла на всеки отделен живот и на живота като цяло, за каузите, стремежите и мечтите, които дават сили на човека да продължава. И да, самотата също е централна тема, но тази самота, породена от невъзможността да бъдеш разбран и приет, безсилието да изразиш себе си пред безразличието на околните и липсата на смисъл да се откриеш.
Имам обаче забележки към хартиения носител. Може ли да започнеш поредица с намек към ценителите - "Библиотека XX век", да сложиш релефните златни букви на корицата, но корицата да е от най-евтин картон, а страниците от принтерна хартия, все едно току-що съм ги пуснала на домашния принтер, която пък неподходяща хартия прави книгата тежка като тухла и много неудобна за четене. Отделно текстът е пълен с печатни грешки, които не могат да бъдат пренебрегнати. Много долнопробно изпълнение и аз лично няма да си купя другите книги от тази поредица на Инфодар, макар че ще има забележителни заглавия. За мен е обидно да ми се пробутва подобен сурогат и цената не може да бъде никакво оправдание - ако уважаваш и цениш читателите си, ще им предложиш по-качествен продукт, дори на по-висока цена, а не нещо, за което личи, че е възможно най-евтиният вариант, недогледан от редактора и сглобен по най-бързия начин.
Преди това прочетох и "Разказът на нощтта" от Колъм Тойбин - история за живота на един мъж, който още от ранните си години е раздвоен между принадлежността си към Великобритания и Аржентина, а после и между очакванията на обшеството и хомосексуалността си, която е център на сюжета. Всъщност животът на Ричард Гарей е много интересен и динамичен, защото е белязан от политическите събития в Аржентина през 80-те годините на 20.Век и тъкмо те му позволяват да се изстреля много високо сред елитните среди и да натрупа състояние. През цялото време успоредно се проследява любовния му живот и в крайна сметка финалът отправя силно послание към темата СПИН, който в тези години е бил бич, особено сред хомосексуалните общности. Хубава е, но поради безсрамната си откровеност може да бъде доста неприятна в моментите, когато се описват контактите между героя и неговите любовници, на мен поне ми бяха прекалени тези подробности.
Започнах "Лятото, в което мама имаше зелени очи" и съм омагьосана. Харесах авторката още с първата ù книга, но тази ми се струва, че ще е още по-въздействаща.

Сърцето е самотен ловец е моята най-любима книга евър.
От тази писателка Карсън Маккълърс съм изчела всичко преведено и издадено в България и се надявам издателствата да издадат и другите и книги.
Започнах на Георги Божинов Кукувица кука, а после ме чака и Караджата.
Как пише този човек, душата ми пълни. Каквото намерих, поръчах за личната си бибилиотека.

Искам да прочета "Сърцето е самотен ловец". Има я в библиотеката, ще я взема.

Прочетох Изола от Алегра Гудман и не съм очарована. На мен ми беше скучна, а не интересна.
Не мога да се изкажа ласкаво спрямо уменията на авторката. На моменти звучеше като трансформиращ преразказ на ученичка, която не е усвоила добре как се пише.
Малко е и прекалила с фантасмагориите в историята, но това е отделен недостатък на книгата.

Вили, ако четеш…
и аз оставих два пъти Ние, удавниците, но сега ще я пробвам пак…

Като четох резюмето и си бях казала - леле, колко интересна история. Като започнах да я чета, през цялото време си мислех колко е досадна тази история. Не намерих потвърждение, че е по истинска история на някаква благородничка. И през цялото време се чудех защо е написана тая книга Ужасно ми досади. Мислех, че е само на мен, защото имаше доста възторжени отзиви, но се радвам да прочета, че и при теб усещането е същото.