Детето на сестра ми

Публикувана: 13 май 2007, 07:45 ч.
Последно мнение: 19 май 2007, 00:50 ч.

3 051
40

Гост

13 май 2007, 07:45 ч.

То се предполагаше че ще е най близкото приятелче на моето но стана така че още от раждането не прие моето, ужасно ревнуваше майка си от бебето и така и до ден днешен когато са на по 7-8 години се отнася към него като с конкурент в живота. Това както и да е, но го тормози физически, в смисъл че го удря силно и блъска и хапе и какво ли не. Много ми тежи че сестра ми не му прави никакви забележки с аргумента "Аз не се меся в детските работи". Тя смята че моето дразни нейното и така го предизвиква, аз не съм съгласна, но даже и да беше права просто не мога да понасям гледката на вечно набитото ми дете. Категорично нямаше никога да общуваме с него ако не беше дете на сестра ми, но ... На всичко отгоре бях известно време финансово зависима от нея и все още съм макар и за още малко време - та никак не ми отива да и вдигам скандали. Просто съм изумена от факта че не прави никаква забележка за насилието на детето и над моето и не знам как да се държа. Имала съм такива познати просто избягваме контакти с тях, но в случая е невъзможно. Сърцето ми се къса за моето малко момче и не знам как да му помогна, не мога да кажа вече няма да се виждаш с братовчед си, а и родителите ми много ще се натъжат ако ние с сестра ми си развалим отношенията.
Вие имали ли сте подобни проблеми?

Виж целия пост

# 1 13 май 2007, 08:26 ч.

Виждала съм случаи, когато хората са хващали агресивното дете и са му обяснявали, колко все пак го обичат всички и колко се гордеят с него и как очакват да помогне и той да са най-добри приятели и някакси децата стават други. Обичта и благата дума помага. А детето си дръжте под око за да не е тормозено.

Виж целия пост

Как' Сийка

Потребител

# 2 13 май 2007, 08:31 ч.

Подобен - да. С детето на най-добрата ми приятелка, която ми беше по-близка и от сестра. По абсолютно същия начин нейното дете тероризираше моето, без на нея да й направи впечатление. И изобщо детето й се държеше скандално, където и да отидеше. Ами започнах да ги избягвам. Отказвах й, когато ме канеше за излезем с децата, аз когато я канех, гледах да сме само двете. Тя в един момент се усети и спря да се обажда. Не сме се карали, но приятелството ни вече не е същото. Кофти ми е, но пък детето ми е по-важно! Не мога да седя безучастно, когато някой го тероризира. Нито мога да правя забележки на чужди деца в присъствието на родителите им. (Не, че онова щеше да се стресне).
Според мен грешиш. Детето ти трябва да усеща, че винаги си зад гърба му, особено, когато е в беда. Поне аз така усещам нещата. Съжалявам, че си зависима от сестра си, но лично аз по-скоро бих умряла от глад, отколкото да жертвам благополучието на детето си.
Родителите ти не могат ли да се намесят в твоя полза? Не виждат ли какво става?

Виж целия пост

Как' Сийка

Потребител

# 3 13 май 2007, 08:38 ч.

Цитат на: dorothy в нд, 13 май 2007, 08:26

Виждала съм случаи, когато хората са хващали агресивното дете и са му обяснявали, колко все пак го обичат всички и колко се гордеят с него и как очакват да помогне и той да са най-добри приятели и някакси децата стават други. Обичта и благата дума помага. А детето си дръжте под око за да не е тормозено.

На книга е така. В действителност обаче е друго, особено, когато родителят не се намесва. Знаеш ли какво е да видиш, как другото дете души с две ръце твоето, като знак на "обич"? А майката най-много да отрони флегматично "Ами той така си изразява обичта..." и да продължи да си пие спокойно кафето, а твоето дете да те гледа безпомощно и сълзите му да се стичат по бузките... И когато стиснеш зъби, за да не зашлевиш малкото зверче и му обясниш спокойно, че така не се прави и бла-бла-бла, а то ти се хили предизвикателно в очите (А да видя кво ша ми направиш?) и продължава да стиска още по-силно?
Единственият начин да се спасиш от детеубийство е да прекратиш контактите с това дете. Поне за мен беше този начинът.

Виж целия пост

# 4 13 май 2007, 09:33 ч.

Как Сийка, абсолютно съм съгласна с теб, но в случая това и е родна кръв и тя не желае да се дръпне от сестра си. Аз също правя така и си пазя децата, но като леля и давам съвет да поговори с това дете да го погали да опита

Виж целия пост

N

# 5 13 май 2007, 09:36 ч.

Моля ти се, погледни малко по-леко на нещата. Всички майки с по две деца, а и всички, които имат брат или сестра, ще ти кажат, че децата се бият, като обикновено малкото е инициаторът, но си го изкарва по-голямото, защото по странни причини се смята, че то трябва да е по-разумно. Толкова честа картинка:

Пристигат с рев и двамата:
- Мамо, кака ме бие!
- А той защо ми взима боичките?
....

Мога да ти кажа още, че малките са много изобретателни и съвсем не се оставят те да са жертвите.
А че голямото е ревнувало след раждането на твоето - и това си е в реда на нещата. Странното би било да не ревнува. Все пак майка му изведнъж започва да обича и друго дете. И тука обясненията просто не действат Представи си се в следната ситуация: пристига мъжът ти, води си още една жена и ти казва: обичам те тебе точно както и преди, но вече обичам и нея...

Виж целия пост

Л

Потребител

# 6 13 май 2007, 09:51 ч.

И аз като Как`Сийка спрях да се виждам с най-добрата си приятелка от училище - детето й тормозеше и командваше моето, а тя не реагираше. Дъщеря ми ми е най-скъпото нещо и не мога да съм безучастна, когато й причиняват болка и гледа уплашено и неразбиращо.
Обаче при тебе не става въпрос за приятелка, а за сестра. Мисля, че щом тя отказва да вземе мерки, ти в качеството си на леля имаш пълното право да го направиш. Първо пробвай с добро, а ако не стане просто му скръцни със зъби и му забрани де се отнася така с братовчед си. Малките имат респект от големите.

Виж целия пост

M

# 7 13 май 2007, 10:46 ч.

Ужасно е да си зависима финансово от някого, дори от сестра си. Но много по-зависимо от теб е твоето дете. Ти си неговата опора, храна, дом, целият му свят. Представи си сега как би се чувствала на негово място, ако някой те тормози, а майка ти, която е всичко за теб седи и гледа безучастно. Ми, предполагам - най-самотната и изпалшена на света ....

Виж целия пост

R

# 8 13 май 2007, 11:25 ч.

А ти самата със сестра си в какви взаимоотношения си? Не е ли това,че отношенията между децата ви са едно отражение на самите ваши взаимоотношения?

Аз имам сходен проблем.....Не е същият точно, но подобен....И при нас някой неща идват от това,че роднината нещо не ме обича мен и отношението и се предава върху детето ми. Но пък нейното без моето не може и роднината много се дразни от този факт....Дори го е била защо иска да играе у нас...Но пред мен е коренно различна роднината, една мила и добра.....

Моето решение - и все пак са заедно, сбиват се понякога, ама ако си мисля,че моето нито веднъж няма да ступа друго дете и няма да бъде ступано от друго - е мираж! Но за постоянен тормоз - ще поговоря с майката....Не съм скандалжийка,но децата ми са най-важното в този живот!

Виж целия пост

# 9 13 май 2007, 11:53 ч.

ще говоря с майката и ще правя забележки на детето, за да се намеси и тя, какво като ми е сестра, ако не вдяват ще предприема по-драстични мерки, видя ли, че побойника посяга да бие или хапе веднага ще го отстраня от детето си. Хич не ми допадат децата с мазохистични наклонности. Трябва да предприемеш нещо, защото детето ти може да се травмира психически за цял живот и предвид факта, че не може да се избегнат контактите с братовчеда му, по простата причина, че са близки роднини, отношенията им може да останат конкурентни и лоши за цял живот. Определено трябва да се обсъди ситуацията и да се намери решение, независимо от финансовата ти зависимост, не оставяй детето си като жертвен агнец.

Виж целия пост

T

# 10 13 май 2007, 12:50 ч.

Цитат на: Mishel_ в нд, 13 май 2007, 11:53

Определено трябва да се обсъди ситуацията и да се намери решение, независимо от финансовата ти зависимост, не оставяй детето си като жертвен агнец.

това все едно съм го писала аз Peace

Peace

Виж целия пост

# 11 13 май 2007, 13:21 ч.

Не реагираш ли когато това се случва на момента? Ако видя, че майката не риагира ще се скарам на детето и то на момента, хич няма и да чакам майката да се обади Stop

Stop

А и все пак ти , ако на сестра си не можеш да кажеш, че ти е неприятно да ти бият детото , на кой тогава newsm78

newsm78

Седнете и и объясни спокойно, че не ти е приятно , да вземе мерки Peace

Peace

Виж целия пост

M

# 12 13 май 2007, 13:56 ч.

ами не съм имала с племенниците ми пове4е проблеми от нормалното, но сме се разбрали, ако я няма едната, другата става майката и се действа според ситуацията!даже пред сестра ми съм вземала активната роля на мировъдворяващ! тя не може да се сърди, просто ме познава, 4е страна на детето не вземам, не глезя, защитавам жертвата, а наказвам виновника!мисля,4е трябва сериозно да си поговориш със сестра ти, ако трябва убеди я да наблюдавате скрито децата и да си прецените къде е проблемът!

Виж целия пост

Lilibon guest

Гост

# 13 13 май 2007, 14:37 ч.

Ама я следващия път, когато племенникът ти тормози детето ти, вземи и фрасни сестра си. И после й кажи - какво толкова ти направих, нали сме сестри? Mr. Green

Mr. Green

Познати са ми такива родители, които от чист мързел не искат да се занимават с агресивните прояви на детето си и са склонни всичко да му простят, само и само да не се размърдат и да не трябва да заемат твърда позиция. Обясни й, че сега детето й е малко, но скоро, ако се държи така, някой ще му размаже физиономията. Дано се стресне и го постегне малко.

Пък и на детето му казвай, че постъпва лошо, дръпвай го, когато налита на бой. Какво като е на сестра ти? Трябва да стане завършен побойник ли?

Виж целия пост

# 14 13 май 2007, 14:40 ч.

Да, аз също имах подобен проблем и те разбирам напълно, макар че при нас нямаше физическо насилие. Повече дазни не това , което прави детето, а безучастието на майката/ направо не можех да разбера какво става, чувствах се безпомощна да променя нещо/. Един ден нещата ескалираха и си вдигнахме страхотен скандал/по-добре си казвай навреме, защото после става по-лошо/. Сега се опитвам да ги избяагвам, доколкото мога, въпреки това, че сме роднини. Ако кажеш на сестра си какво те дразни, мисля че нещата може да се променят, ако ли пък не се променят - избягвай ги, сестра ти сама ще се сети за какво е всичко.Съветвам те да направиш всичко възможно да се виждате колкото се може по-рядко.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Идеи за игри с домашни предмети

273
10

Нашите деца от 1 до 6 години

Махане на памперс и биберон - 3

42 011
605

Нашите деца от 1 до 6 години

Много предпазливо дете

311
8

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.