Седмокласници 2025/2026 – Трето класиране

Факт! И на мен ми повлия. Записахме я в гимназия, но ми се искаше да се пробваме още веднъж за професионална гимназия, която си мисля ще е по-близко до нея като интереси. Обаче оставих въпроса отворен и незнам дали ще го направим.

Най ми стана интересно какво трябва да измислят двете английски гимназии, за да не изпаднат от топ 10. Да преподават например китайски и японски преподаватели в часовете по английски.
Някои деца вкл.нашето пък точно, защото не искат да учат друг език в продължение на една година всеки ден, а искат да си усъвършенстват английския до едно много високо ниво, се записват съвсем съзнателно в една от двете английски гимназии. В които има добро преподаване и по другите предмети и спокойна среда без излишно напъване и големи натоварвания. Езикът е приятен и се ползва като основен във всяка професионална и научна сфера.

Нищо не трябва да измслят, защото спад на интереса към тях няма. Статистиките ясно го показват.

Мандаринка,  ествествено, че и  тук, и навън е  едно и  също - има  много  трудни за изкарване  специалности, има  и  супер  лежерни в спорни  университети.  Ама  дразнещо е обобщението за традицинното  чуждопоклонничество на  българина,  по което,  видиш ли, и  ти  си залитнала  някога за  кратко, но  дотам.  Другите са се  поддали,  обаче  -  и  вкупом  са финансирали  "калинки"  във  втори и  трети  ешелон  университети  нейде из  Европа. Неуважително е към  тези,  които са  си  съдрали  трибуквието да  учат,  при  това не  в някой измислен  университет.  Това  е  все  едно човек   да  омаловажи  усилията  за прием и завършване примерно в   МУ  София,  в  специалности на   ФМИ,  в други специалности на  СУ,  на  ТУ  и  т.н  и да  ги уеднакви  с лека  ръка с тези на  следвалите  в пернишкия  университет с  нецензурната абревиатура.

Спад  в  интереса  към  английските  гимназии няма. Всъщност има  деца,  които до  7  клас са учили  друг език и английският,  колкото и да е  около  тях, не им е на  кой знае какво ниво.  За  тях  АЕГ  е супер. Чужбината  я  забравяме, ама  в  нашите  университети има  все повече  специалности на  английски  -  има такъв  факултет в  ТУ, има  икономически специалности  на  английски в  СФ на  СУ,   в УАСГ  също, в  НБУ,  а ако отстъпката  при  приема е ОК,   доста  хора  избират  и Американския  в  Благоевград. За  всички  тези варианти е нужен  английски на ниво.  Да,  може и на  школа  да се научи,  но просто  разни  хора,  разни избори.  

То дори в един и същи университет има огромна разлика между специалностите. В ТУ например има специалности, в които се влиза с 3-ки и после се взимат изпити с преписване, но има и такива, в които трудно се влиза и после си е доста учене.

Именно, затова обобщенията  толкова на  едро  са неуместни..

Русалка, искаш ли да ти кажа причините за моето "чуждопоклонничество"?
Точно заради това, поради която изразих и мнението, на което ти възрази - като майка, искам най-доброто за детето си. Като гледах (и продължавам да гледам) как основен критерий при назначаване са "връзките"/познанствата (по всякаква линия), и като знаех, че нямам "връзки" да помогна на детето с реализацията, реших да го убедя да учи в чужбина, защото: 1) в чужбина е по-вероятно да оценяват способностите, а не "връзките", и/или 2) ако реши да се върне, диплома от чужбина ще е плюсът, който ще му помогне, при положение, че нямам "връзки".

И в никакъв случай мнението ми не е неуважително към тези, които са положили големи усилия да завършат успешно добър (или много добър, или отличен) ВУЗ в чужбина. Напротив, твоето мнение приравнява тези, положили усилия в престижен ВУЗ с дипломата на тези, завършили такъв от втори-трети ешEлон със значително по-ниско ниво на преподаване, учене и реални знания. Думата "ешЕлон" по-добре ли ти звучи от второ-треторазреден? Защото значението е едно и също. 

Връзкарството и  шуробаджанащината, да не  допълвам  и  плащането  под масата,  са  характерни за нашите  ширини прийоми за  действие,  така  че и  тук  да  завършиш, и навън, след което да  се прибереш, все го има риска да те  изпреварят  по-малко знаещи и можещи,  уви. 
Думата  ешалон само грешно ми звучи.

Вземам си бележка за "ешЕлон", благодаря за поправката! И ще се върна да редактирам думата.

Щом приемаме връзкарството за даденост, значи го изкарваме от уравнението. Нататък, диплом от чужбина, независимо дали е от топ университет, дори да е далече като ниво от топ университет, натежава още повече. Дори когато това, че човекът е учил в чужд университет, е недостатък, а не предимство (за право, примерно), пак натежава, това съм го виждала лично. Не е ЕЖК. Приравнителните изпити по право за завършили чужд ВУЗ по конспекти са приблизително равни на изпит по време на следването, не на държавен изпит по предмета. Но това учене по този конспект не може да компенсира 5 години учене в ЮФ, с взаимовръзките между дисциплините и приложимото българско право. Това съм го наблюдавала лично, пак подчертавам, и то не инцидентно.

Всеки с наблюденията си  и  с примерите  около себе си.  Българският работодател  като  цяло е  скептчино настроен  към идващите  от  чужбина, без значение  какъв  е университетът,  който са  завършили,   понеже още от самото начало е предубеден и  смята, че въпросните ще имат непременно по-големи очаквания за  заплати и други претенции,  дори не  говорим  за  тестване  на знания/умения на  този  етап.

“Хващам” се за поста на elvida, за да дам моите пет стотинки по темата.

- “Английските гимназии трябва да измислят нещо, за да не изпаднат от топ 10 училища ( резултатите на сайта на давидов показват сериозен спад на интереса към чисто англисйки език”

- В последните 5-6 години интересът към Първа английска спадна, но към Втора английска се повиши стремглаво, като в последните 2-3 се запази константен. Лично аз си го обяснявам с локацията на училището, модерната сграда и учителите, които успяха да привлекат. Сега чувам, че има воля да се подобри положението и в Първа английска и се усещат положителни тенденции. Много би ме радвало, защото най-образованите хора от моето поколение, които познавам, са завършили или Първа английска, или Първа немска гимназия.

- “СМГ за първи път имаха толкова отлив от Английските паралелки + сериозен спад на бала на трето класиране за тях, че даже и две свободни на 4-рто.”

- При СМГ нито интересът към първия език, нито към профилите е константна величина. Зависи предимно от учителите по математика, които ще поемат съответните паралелки, както и от приятелския кръг. Този година, повечето от учениците, класирани на националния кръг по физика, както и заелите челни места на състезанието на НПМГ по предмета са се записали в немската паралелка и причината не е, че рЕзко са изгубили интерес към физиката или са се влюбили до несвяст в немския език 😉. В конкретния случай, фактът, че езикът ще се изучава РИЧЕ, а не ИИЧЕ също оказа влияние.

- “НПМГ се е позиционирало много добре за природни науки, целият наплив за химия/биология/физика е там и някак си за мен нв се изясни кое училище е на второ място, ако не успееш да влезеш там.”

- В голяма степен съм съгласна в частта за химията и биологията, но мисля, че силните физици продължават в СМГ.

Допълвам се: Немската “паралелка” в СМГ е избрана както от деца, класирани на националния кръг по химия, така и от такива, заели челни места на състезанието по химия. Мисля, че и в другите профили на СМГ има такива деца. За биологията не знам. В 7 клас школата по химия в СМГ я водеше Дамян Иванов (https://www.facebook.com/share/192xzoye9A/?mibextid=wwXIfr), който успя да подготви много сериозно учениците от училището.

- “73-то се позиционира все по-успешно като втора немска и локацията му е перфектна за Манастирски ливади, Бокар и сие.”

- Училището отдавна се е позиционирало така, но личното ми субективно винаги е било за квартално училище, а не за езикова гимназия, което не променя обективния факт, че в училището има прекрасни конкурентноспособни ученици и добри учители и ако желанието е да е изучава немски на високо ниво, е добра алтернатива на НЕГ.

- “Испанската гимназия има кофти база, дели я с 129-то, няма екскурзии, няма испанска диплома (май получават 10% отстъпка за изпита за сертификат).”

- В последните години започнах да гледам много положително на гимназията….докато не попаднах случайно на темата за училището. В лични разговори също ми се споделяха не дотам положителни мнения. Добре е да се прочетат поне 2 теми за училището, ако някой има силен интерес към него.

-“ Френската не съм я гледала детайлно, но според мен има много потенциал да учиш френски, но самото училище не успява да св позиционира добре, въпреки локацията си.”

- Училището има всички предпоставки за възходящ интерес - едносменен режим, реновирана база, добра локация, възможност за различни профили.

- “ТУЕС, Джон Атанасов и сие - не успяват да се позиционират правилно сред кандидастващите момичета и съответно редовно имат съотношение 1:5 в клас.”

- За този тип училища си мисля, че интересът ще е низходящ. На първо място, все повече родители разбират колко е важно да се учи в полово балансирана среда.
- На следващо място, с навлизането на ИИ и увеличаването на броя на паралелките в ТУЕС, минималният бал за прием ще пада, което ще се отрази и на изхода.

С долното съм напълно съгласна:

“И още веднъж да повторя, МОН/РУО се провалят в това, да направят информационна кампания за децата , където да им представят училища, професии, специфики на Езикови гимназии спрямо Професионални такива и така нататък.”

Право се учи там, където ще се работи.

Според мен смисъла е ако завършиш в чужбина - да не се прибираш.(иначе файда няма). Поне не и докато родната "картинка" е в това положение.

И  това  всеки  заминал да  учи  право извън  БГ го знае. Затова на  фона на  други  специалности (инженерни,   икономически,  медицински) правото се избира от  доста малко българчета,  следващи навън.

Сега - може би не е толкова популярно, но преди 15-20 години, с реализация преди 10-15 години, правото беше доста популярно сред кандидатстващите в чужбина българи. Познавам такива юристи, завършили във Франция предимно, но и в Италия също. По европейските рамки за признаване на образованието, магистърска степен по право се признава и в България, след полагане на приравнителни изпити. Поне преди 10-ина години беше така - 1 изпит по конспект по гражданско право и 1 изпит по конспект по наказателно право. Сега чета, че се държи изпит само за юридическа правоспособност, който го държат и завършилите в България+задължителния и за завършилите в България стаж след следването, пак за юридическа правоспособност.
Повечето деца заминаваха да учат право във Франция предимно, защото таксите за университетите там бяха доста ниски, почти символични, осигуряваха се достъпни прилични общежития+стипендии.
Принципно съм съгласна с теб. С едно уточнение - в ЕС в специалност "право" се учи значително  по-подробно и разширено "Право на ЕС". Докато в България се учи отгоре-отгоре. А в момента вече познания по право на ЕС, като допълнение към образование по право в България, е много добра комбинация. Има много съдебни дела, които се решават точно заради разпоредби на правото на ЕС. Та в този смисъл допълнителна магистратура по  право на ЕС (най-общо казано, може да е в конкретна област) след придобито юридическо образование в България, е идеална комбинация. Много ценена и в държавната администрация, и в частния сектор.
И защото по принцип се съгласих с теб, виж на този линк, какво и къде е учил този, който осъществява правен контрол и следи за законността в СО -  https://www.sofia.bg/web/mayor-of-sofia/nikola-lutov Дори не е учил континентално право, а предимно англосаксонско, което в значителна степен се различава от континенталното.