Пътят към раздялата: Когато дълго чаканият край се окаже ново начало, пълно с тъга

Много хубаво, че така приятелски и грижовно са се обезпечили един друг, отгледали детето, похвално. От години обаче спят отделно, почиват отделно, според мен около 50-те, даже нямат и толкова, защото като студенти се събрали. Това означава, че жената е в активна възраст и има нужда да се чувства жена. Някак авторът да не си представя, че тя ще търпи поетичната душа да вземе своето съдбоносно решение ще го бъде ли, няма ли, този брак или тази раздяла. Жените хич не обичаме нерешителни мъже, дето са ти излазили вече по нервите с годините, ама още го играят на обичам те, не те обичам, та хич да не лежи на стоте години заедно. На моя приятелка бившия мъж разчита някога тя да го гледала ако се наложи, така да се каже, в прав текст й го е казвал. На него ми напомни. Много немъжкарско поведение. Или освобождавай тази жена, или я приласкавай обратно, ако не си гей. Има и трети вариант,  както са ти казали - ако не ви понесе разводът, пак се съберете.

Дано темата да е генерирана от ИИ.
Имам един "приятел" във Фейсбук. Бивш колега, много загубен. И сега като започнал да качва някакви японски стихотворения, с техните си там ченгели, едни залязващи слънца, едни цъфнали вишнови клонки, гейши мейши, водопади... И една страница обснения как пъпа му бил хвърлен там, и как с жена си се развели мирно и тихо като глухонеми. Направо да повърнеш. Чудя се жена му как не го е изпрала направо с лопатата и да го зарови под някоя джанка или някъде в балдарама.
И тука същия буламач - мостове, галактики, светове. И въжета. Те поне може да влязат в употреба.

Извинете ме за включването, но само като видя дългото тире и ... веднага правя асоциация с ИИ...

„Стоте години заедно“ наистина звучи като литературна препратка към Маркес, но реалността е далеч по-сложна от заглавие на книга. Благодаря за мнението, макар че забелязвам как лесно се правят генерализации и се раздават етикети за „мъжкото поведение“ и женски нужди когато не се познава динамиката в нашия дом.
Ако тези общовалидни рецепти работеха за всеки, сигурно нямаше да имам въпроси и съмнения. Истината е, че обичта никога не е била поставена под въпрос – смея да твърдя, че тя е взаимна. Но както животът показва, любовта сама по себе си невинаги е достатъчна, за да реши всички натрупани с времето проблеми, ще минат години и ще разберето или пък не.
Процесът ще бъде доведен докрай мъжкарски, но това не го прави по-малко емоционално труден. И се чудя, мъжете нямат ли право на тежки емоции, въпреки наложените стереотипи?Не е грешка, а съзнателен стилистичен и психоаналитичен похват. Обяснявам без излишно украсяване и патетика: приемам концепцията за структурата на личността (Свръх-Его – Его – То). Очаквах, че като изпълня изискванията на Свръх-Егото (отговорностите и задълженията), решението за развод ще направи Егото хармонично. Вместо това бях ударен от стихията на То (емоциите). С други думи, усещам се небалансиран и разединен, затова се обръщам към Егото като към нещо, което все още не е пълното ми „аз“

Имате право. Когато нещо е наистина важно за мен, винаги се обръщам към автори и мислители, които са интерпретирали сходни житейски ситуации. Нямам самочувствието, че мога да осмисля първичните си емоции безпристрастно в пълната им дълбочина и да ги облека в подходящите думи.
Натурата ми сигурно има склонността да прави нещата малко по-мелодраматични или помпозни, без това непременно да носи съвършена художествена красота, но емоциите зад всичко това са напълно автентични

Естествено, че и мъжете имат право на емоции.
Според мен е нормално човек да се чувства загубен след като толкова дълго е споделял живота си с някого, а в един момент тази рутина изведнъж е напълно разрушена или предстои да бъде.
Големите промени са плашещи за много хора.
Има и друго - може би страх от самота...

Ами да си кажа мнението така - щом има обич, ако правите секс, опитайте да съхраните брака, ако от години не правите, пътят, към който сте тръгнали сигурно е правилен предвид всички останали разминавания. И да те успокоя, че ако има разбирателство, има много разделени семейства, които се събират заедно по празници и поводи и си остават свързани по един или друг начин.

Честно казано, разводът е много гадно нещо. Семейството се разпада. Вече никога няма да сте заедно. Аз си мислех, че съм го преодоляла, тъй като от 2020 си живеех сама с децата, а 23 се разделихме окончателно. Но и децата пораснаха и сега ми е много мъчно.
Едва се събираме заедно аз, децата и брат ми по празници.

Мисля, че разбирам емоцията Ви и дълбоко Ви съчувствам. Въпреки че връзката баща дете рядко е толкова силна, колкото майка дете, то и при нас може да се получи синдромът на „празното гнездо“. Разводът за единия от родителите (в случаите, в които няма намесена трета страна) донякъде е всъщност именно това – празно гнездо, но освен деца (донякъде) губиш и партньор, а това отваря празнина. Все пак аз съм си до голяма степен самодостатъчен (както и да прозвучи това) и се надявам тази празнота да не се трансформира в самота с времето.

На мен ми звучи като живи мощи (пасивен и инертен, за мъжките неща пък да не говорим)
Вселенски баланс е да си живееш самодостатъчно, така че действай си, никой няма да те осъди

Благодаря ти, Хейзъл! За чисто човешката подкрепа и загриженост, наистина съм трогнат от твоята автентичност