Кръводаряване

Нека вземат карантията след като човек е несъвместим с живота. Дори на финалът на живота си само това смислено да е направил, може да не е живял напразно както се обобщава.
Четох, че освен органи могат да се вземат роговици, с които хора в нужда да прогледнат отново. Могат да се вземат кости, сухожилия, кожа, лице, пръсти, ръце, крака, черва, полови органи и каквито неща се сетите или не се сещате. Поне в по-напредналите държави може да се усвоят повече от нужните части, да се трансплантират и задържат трайно. При едно тежко изгаряне може да се присади кожа и ново лице.

Колкото по-малко материал гние или се изгаря е далеч по-добре за обществото от гледна точка на кръговратът и използваните ресурси, за да живее човек. Така има оптимизация както е при резервните части за пералнята в обобщение. Гробището е като сметище за електроуреди, докато като предадете вече нежеланата си или повредена пералня, тя може да спаси няколко други перални и да направи други семейства щастливи, че техните перални имат пълноценен живот.... и се очаква те да върнат жеста за другите хорски перални. Човек не трябва да е егоист и да остави своята пералня да се съсипе и изгние на сметището! Там няма никой да й се радва!

Да, могат много неща да се вземат.
Моя позната дари роговица от мъжа си...
Има един прекрасен филм, малко стар - Seven Pounds... Точно за това, което казваш, Чихинци

Да, нека семействата, от които зависи съгласието за даряване на органи при смъртта на свой близък да се поставят за момент на мястото на чакащ органи, за когото часовникът вече е напреднал и какво облекчение би било съгласието им за трансплантация. Понякога човек може да се случи в ролята на нуждаещ се и да разчита на благородството и широкото сърце на непознати хора.

Така и безвъзмездното кръводаряване е един подобен, макар и символичен жест. Бях описал предишен случай макар и с неголеми подробности срещата ми в кръвния център с отчаяна жена, която е изпратена да търси две банки кръв за операцията на майка си в събота малко над два часа преди краят на работното им време при насрочена операция за понеделник. Жената беше изпаднала в състояние да се моли едва ли не на непознати. Мен ме попита, но отчаянието и неудобството й се четеше в очите. Разбира се, откликнах веднага. За късмет се появи и напълно непознат мъж, който като мен бе отишъл безвъзмездно намирайки удобно време и също се съгласи на драго сърце. Да видите облекчението на жената, че е успяла едва ли не в последния момент да изпълни задачата и е била в двете крайности - от отчаяние и усещане за безпомощност, до облекчение, че ще даде нужните бележки в болницата на майка си и операцията може да се извърши без забавяне и бюрокрация. Прегърна ме и ме разцелува плачейки. Представете си как биха се чувствали семействата, за които е намерен нужният орган, за да живее тяхното дете, половинка, родител, близък. Трябва да останем хора. Другото са органи, които няма за какво да послужат на вече починал човек.

Вчера,докато си лежахме на плажа, дръпнах на дъщеря ми, вече на 20, една кратка реч за кръводаряването. Неочаквано за мен, тя охотно се съгласи  да стане кръводарител( аз не мога) . Така че в близките съботи ще я заведа до Центъра за кръводаряване. Дано няма пречки за нея. Ще използвам инфото ви за хранене преди това.
Майка ми е дългогодишен кръводарител. Вече е на 83 и е като торпедо. Твърди,че има връзка с кръводаряването. Преди около 4 години претърпя тежка операция във ВМА, впоследствие й преливаха и кръв, и плазма. Не поискаха бележки от нас,което беше странно.
И синът ми е давал кръв, единият път почти припаднал на близкия тротоар-), постлал си кърпата от тренировка и полегнал .

Има продължение:
Болници искат министерството да обясни как ще се осигурява кръв за пациентите

Дано се вдигне повече шум и да се вземат конкретни мерки

И на мен ми е интересен отговорът на този въпрос. Ясно - кампании, поощряване, промяна на нагласите, култивиране в това направление - ок, но това няма да стане бързо и няма да е сигурно. А дотогава? А и след това при недостиг?

Мисля, че много добро поощрение е да направят така, че да могат да се използват дните отпуск след кръводаряване, когато поискаш. Сега май са непосредствено след кръводаряването?🤔
Иначе със сигурност всички кампании отнемат време, за да имат ефект. Точно затова е важно да се започнат възможно най-бързо, за да може по-нататък да се "берат плодовете" от тях. Междувременно, уви, едва ли нещо ще се промени чак толкова значително от сегашната ситуация...🙄

Да, сега е само така. Аз лично не ги ползвам, но няма лошо да се ползват.

Предполагам, че, ако могат да се взимат и по друго време, за някои (предполагам, че даже за доста) хора ще е по-голям стимул за кръводаряване. Разбира се, извън това да са помогнали на друг човек - като бонус.

Преди много години беше така, Долче. Когато ти решиш да ги ползваш. Така е редно, според мен.

И според мен така е редно.

Министерството с поредна изцепка. Кръвта се взема от хора, няма друг начин. Ако достатъчно хора даряват доброволно, не за близки, то ние самите няма да искаме близките да даряват. Сега просто сме принудени.

Сега, изнудването в стил "няма кръводарители - няма операция" определено не е редно. В нашето отделение ние не искаме кръвта да се осигури предварително. Първо даваме - после молим близките да я възстановят, за да има за следващите пациенти. Така ми се струва по-редно, а и не подлагаме роднините на излишно напрежение. И също никога не сме искали близките да търсят кръводарители от конкретна кръвна група, това е непосилно. Да осигурим конкретна рядка група за пациент е наше задължение, не тяхно.

Мисля, че това са неща, които могат да се възпримат масово като практика, докато обществото ни узрее за идеята за доброволно кръводаряване. Това, естествено, няма да стане от само себе си. Трябва ни стабилна програма от разяснителни и обучителни кампании, изготвена от компетентни хора. В нашата система компетентни хора бол, ама не работят в министерствата.

Много е трудно с редките кръвни групи. В кръвния център настояват за конкретната кръвна група и не желаят кръводарител от друга кръвна група. Голям натиск.

Дарявам средно по 3 пъти годишно, никога не съм ползвал отпуск, но ако мога да го ползвам когато реша, ще се възползвам категорично
За съжаление съм 0+ и съм един от масата.

Е, не е за съжаление, защото се предполага, че и голям брой от нуждаещите са с тази група, така че нещата си пасват идеално