С какво ви дразнят свекървите? - 175

На заведението според мен е супер вариант, защото нямаш абсолютно никакъв ангажимент към хората. Ако искат, могат да си стоят там до първия рожден ден и да обсъждат на кого прилича бебето и защо е без чорапи. Ти отиваш за 10–20 минути, усмихваш се, казваш чао и се прибираш. И най-хубавото — не потегляш към дома си с прикачено ремарке под формата на свекърва или друга ентусиазирана роднина.

Иначе да — погачата традиционно си е изцяло женски празник и по принцип мъже там не присъстват.

Но тук на мен ми е по-интересен мъжът ти. Не искал да стои с родителите си, не искал да се вижда с тях, ама ги кани.  Или се представя пред теб като човек, който едва ги търпи, но същевременно очаква ти да поемеш социалния ангажимент към собствените му родители? Защото това вече е абсурдно. Ако той не иска да общува с тях, да си изясни защо ги кани. Ако ги кани, защото „така трябва“, нека поне не делегира това „трябва“ на теб.

Седнете и поговорете за това. Ако не искаш събирания — не правиш събирания. Не мога да разбера защо, за Бога, една родилка трябва да се съобразява с всички и да организира неща, които изобщо не ѝ се правят, само защото някой трябвало непременно „да се порадва на бебето“.

Бебето е на 40 дни. То  не изпитва вътрешна потребност родата да мине  да му се порадва. Има нужда от спокойствие, родители и възможно най-малко чужди сополи и бацили. Всичко останало е потребност на възрастните, не на бебето.
едни егоистични възрастни хора, на които им е важно преди всичко да си задоволят собствените потребности. Да са дошли, да са видели, да са се порадвали, да са участвали, да имат снимка….
Как се чувства родилката и от какво има нужда бебето някак остава в дребния шрифт.
Новороденото не е атракцион.

Новороденото не е атракцион, но всеки иска да го види. По принцип не идва с празни ръце ,носи подаръци ,  и в пари, не са излишни и от тази гледна точка. Хубави са ни празниците ,стига да не се   изместват в шоу.
 При внуците останахме двете бабии  две приятелки, мъжете другаде се почерпиха ,но видяха бебетата, колко се гледа едно спящо бебе.

Винаги се изумявам какво има да се радваш но едно новородено.. то си спи, кротко си стои, какво има да му се радваш, че чак събирания.

Аз не обичам събиранки и т.н. Когато родих, поканихме свекърите в един ден, след няколко дни нашите и това беше. Като стана на 3-4 месеца поканихме кумовете ни. Няма какво да му се гледа на едно новородено, поне за мен. 😀

Тук излиза, пе хората имат право да си купят време с бебето, което е абсурдно. Никой не е длъжен да го показва, да дава да го държат или да кани изобщо хора вкъщи, защото му носят подаръци.

Чстно казано, ако не беше рожденият ден на голямото ми дете (2 седмици след раждането), и до сега някои хора нямаше да са видели бебето (на 2 месеца). Просто ни е натоварено и не ми се нрави да се чувствам задължена на някого, освен на собственото ми семейство.

Спокойствието ми няма цена. И със сигурност не се търгува срещу плик с пари.
Това „всеки иска да види бебето“ е прекрасно, но всеки иска и много други неща — светът някак не функционира така.

На изписването бяха кумовете, на майка ми сестра ѝ (досадната ми леля) и жената на брат му на мъжа ми. Мъжа ми още с тръгването от болницата започна някакви неадекватни изпълнения. Бебето беше в него и той, с него на ръце седна отзад, в нашата кола, до кошницата за бебето Седях и го гледах много учудено и го питах мисли ли, че аз ще шофирам точно сега. Както и да е, с неохота сложи бебето в кошницата и се премести. Като се прибрахме, изобщо не можеше никой да му го вземе от ръцете. Майка сложи почерпка на масата, аз заминах директно към банята, после седнахме за малко и бебето разбира се се размрънка. Взех го и отидох в спалнята да го преоблека и нахраня, леля ми след мен. Майка ми и тя влезе, след нея и кумата. Точно след 3 минути мъжа ми влезе и каза "айде всички отатък". Нахраних го, после си отидох на масата, той стоя с него докато заспи.
Това без никакви уговорки м/у нас. Някак, винаги сме били на една вълна за важните неща и без да го коментираме. Разминавания за друго има, но не и за фундаментални неща.
Поканите за изписването си бяха от негова страна и той хем си пое гостите, хем с бебето се оправяше и остави и мен да се изкъпя и да седна за малко на масата, като бял човек

Не е купване на време това да споделиш с бизки хора радост.
 Мъжете също имат чувства и желания да споделят или ги изключваме директно.
 Ще ви трябват тези близки хора ,сам не се живее.
 Най-милното е едно спящо бебе.
 каквито отношения да имаме ,не съм лишена от близост в началото с внуци.
Друг ми е проблемът на мен.
 При умно разпределяне на функции и ред няма проблем да се видят близки хора и радват.
 Опасно саможиви се показвате.

Не ме разбирайте погрешно аз може да не ги харесвам и да избирам да не комуникирам много с тях, но никога не бих прекъснала контакт на детето с бабите и дядовците. Освен зависи при някакви много крайни ситуации. Разбирате ме. Надявам се никога да не се стига до такива неща.
Обсъдихме си го с ММ и решихме да резервираме тук в едно заведение близо до нас. Точно така ще го направим аз ще отида за кратко с бебето с количката и после ще се прибера и тях ще ги оставя с ММ. На нашите вече съм ги уведомила, че ще се видим на заведение. Мъжа ми да уведомява ли свекърите. Имам предвид те само знаят че ще се съберем да се видим ама не знаят за ресторанта. Той се чуди дали да им казва за тази част с ресторанта. Аз не се бъркам. Според мен той както прецени ако иска да им го каже това ако иска да им го спести.

Как ще го спести ,нали ще присъстват.

Е как така се чудите дали да им кажете за ресторанта, що за глупости се гласите да правите! Всички гости ще знаят, само те не! Акъла не ми го побира!

Защо този мъж се страхува да покани родителите си на ресторант? Много ми е странно и неразбираемо това чудене дали да им кажел.

Да не би вече нещо да е изговорено и да има очаквания? 
И после мъжа като каже за ресторанта да има сърдити пак. Ми ако има, тяхна работа, то пък угодия няма.

Ама вярно сами си създавате проблеми. Да ви имам разсъжденията. Представи си, че техните закъснеят, нали каза, че от далеч пътуват и всички вече седнали в ресторанта, ядете си, пиете си, а техните идват у вас, там обаче няма никой. Ако свекърите се нацупят при такава ситуация, грешката няма да е тях, а ще са напълно прави.
Обажда се и казва за ресторанта, то не може и да остане тайна, нали самия той иска да присъстват. Как тогава си представя да не каже къде?

Да, сам не се живее. Но не се живее добре и с хора, които наричаме „близки“ единствено заради някаква роднинска връзка, а които системно ти съсипват спокойствието.

Ама аз вече съвсем изгубих нишката. Не искаш да са у вас. Не искаш обаче и да кажеш на свекърите си, че ще сте в ресторант, за да не дойдат и там. 🤔

Тази история направо като по филмите се развива.