Добре че не се минах

Потвърждавам този факт от личен опит. Правете си извода с какво и колко е допринасял за дома господина-съпруг.

Инстинкт за самосъхранение имаме всички. И трябва да се сшмосъхраняваме. Ясно е, че другите ще се опитат да се възползват за всички възможности, които сме им подсказали с поведението си.
Ако в една връзка хората не са си полезни един на друг, за какво е тази връзка. Ако искам да ходя на кино, на танци, на планина, на шопинг, ще търся хора, които обичат да ходят на кино, на танци, на планина или поне на шопинг. На всички останали аз ще съм тази, която ги придружава по техните хобита и занимания. Когато се наситят на тях, ще намалим контактите си по естествен път, а аз ще съм с усещането, че съм им подарила времето си. (минала съм се)
Общите интереси са в основата на всяко приятелство. Дори с всичките си роднини, които не избираме, не общуваме еднакво, а по-често и по-приятно сме с тези, с които сме от една порода.

Иначе ако обърна примерите от първа страница - е дай пък да не ме интересува как ще се мина, да давам шанс на всеки и всяка връзка да ми е по-важна като връзка, отколкото като развитие и лично удоволствие.

Куку, не питаш това, но моят съвет е да се съсредоточиш върху финансово-битовото стабилизиране плюс създаване на мрежа за подкрепа - дали роднини, дали познати, съседки, приятелки или просто други жени, с които можете да си бъдете взаимополезни.

О, това е най-важното за сама жена с дете! Поне една пълна кредитна карта към банка, за всеки случай, поне трима човека, на които може да се обади по всяко време.

Така описано звучи като връзка между болен и болногледач. Болният оздравява и болногледачът се отдалечава. А всъщност споделянето на време с някого, който ти е поне симпатичен и с неговото хоби със сигурност не е загубено време. Ще научиш нови неща, нови умения, ще срещнеш нови хора, ще разшириш кръгозора си. Така че не само няма да се минеш, а даже ще си на печалба.

Аз обожавам да научавам нови неща и съответно нови хобита. Примерно, разбирам доста от коли, двигател, ходова част, охлаждане и пр, а не съм шофьор.
Всяко ново знание е инвестиция.

Покрай разказаното за мъжете и некупуването на жилище имам въпрос.
Факт е, че този тип мъже, когато жената поиска нещо, те не го правят нарочно. Смятате ли, че това е някакъв механизъм да се "върне" на жената натрупаното от някоя властна маминка примерно?
Не търся вина, просто разсъждавам, ще се радвам да чуя мнения на хора, видяли повече от мен на този свят.

Допълнително ще кажа, дори и да не е в изпълнение на желанието на дадена жена. Когато се отправи към тях критика, че дадено поведение "не е мъжко" те не го възприемат по никакъв начин. За тях това е "оф, тая пак мрънка" и го смятат за проява на някакъв дамски каприз. И за жалост, без да видят чисто практическата страна на нещата - както примера с апартамента или нещо друго.

Разсъждавам също, че повечето от тези мъже нямат пример около себе си в това отношение. Не ги оправдавам, разбира се. Все пак едно е да осигуриш жилище през 70-те и 80-те - и цените са били други, условията,  всичко в рамките на предишния строй. Просто това тотално липсва в съзнанието им като възможност и практически измерения, водещи до дългосрочни дивиденти.

Всъщност друго съм описвала, а на тебе защо така ти е прозвучало, не знам.
Да, когато болният оздравее, вече няма нужда от болногледач, а от някого, с когото да започне да излиза, да ходи на спорт, на купони. С болногледача може да имат сходни интереси и да продължат отношенията си. Ако нямат, се разделят и оздравелият продължава със спорта, другият да си търси болни за гледане. Но ми е неприятен примерът с болен-здрав и повече няма да разсъждавам на него.
Това, което исках да кажа, преди да го перефразираш с твои думи е, че можем  да срещнем много хора, но с малцина да се задържим, стига да сме си взаимно интересни/полезни/подходящи един за друг. С леля Ветка от втория етаж, колкото и да е добричка и миличка, няма как да отпочнем приятелство и да споделяме свободно време.

Ами, роднини нямам, които да са в състояние да ми помагат, имах, но почина. На майка ми, то аз трябва да ѝ помагам, а не мога. Но приятелка наистина имам, и тя и мъжът ѝ много са ми помагали. Детето ми не го бях водила на прегледи, на градина поради липса на средства. Покрай пандемията спрях и то парите ми сеършиха, майчинството. Без лична карта стоях сума време, защото не можех да си позволя да отида в друго населено място да си я подновя. Изобщо не се виждаха как ще я карам на градина, след като  за тоалетна хартия, превръзки и паста за зъби е проблем са отделя да купя. Нито детски съм получавала, нито нищо. Седяхме си на село и никъде не ходихме. Съответно не бях осъзнала дори колко е зле и колко има нужда от помощ детето ми,  която помощ не мога да я осигуря. Мислех си, че като тръгне на градина и ще се оправи. Имаше и проблеми големи, не искаше да се качва на рейс, а аз не съм шофьор, но приятелката ми ме убеди да започна, пък тя и мъжът ѝ ще помагат с превоз. Така се случи, че не работата му не позволяваше да ни кара, но ми купуваха карта за транспорт, даваха ни пари, докато вече имах постоянен интернет и можех да изкарвам нещо. В градината, личната лекарка, други лекари в детското отделение ми намекнаха, че детето е за ТЕЛК, има нужда от специалисти, ресурсно подпомагане, което без съответната препоръка в епикриза и ТЕЛК не става и пр., и няма как да я оставям на градина 8-9 часа на ден и да работя. Започна се едно обикаляне, и в други населени места, докато изкарам всички документи, което пак не става без пари и време, излезе телкът, назначиха ме за личен асистент на пълен работен ден, та се очаква да имаме някакви постоянни доходи, когато започнат да изплащат парите, но повече от това няма как да се стабилизирам финансово, предвид, че все така не мога да работя кой знае какво друго, но се надявам да стигат, защото не мога и не ми е приятно даже, постоянно да разчитам на подкрепа от чужди хора.

Защото сме различни хора и защото не чета мисли, а текст.
Съгласна съм, че с малцина ще се задържим, но с тези, с които не сме се задържали не е задължително да сме се минали. Това казвам аз, ако не е ясно.
Има лели Ветки и лели Ветки, не бих категорично отписвала за приятелство хора над определена възраст. Даже точно сред тях, заради по-дългия им житейски опит, се намират интересни екземпляри.
Ей това за мен е загубено време - да установиш, че за всичко ти прави напук и да губиш време в анализи за причините. А можеш просто да смениш мъжа.

A аз забелязвам силна пристрастност в тези теми Може би защото имам дългогодишна щастлива връзка някак не усещам тези постоянни нападки като нещо мое и затова ги забелязвам. Напук правят всички, по един или друг начин, по един или друг повод...  Все пак и мъжете и жените са хора.  Един познат някога имаше ама наистина опака жена, ама се беше научил как да се справя. Той например иска квадратна маса, обаче знае, че жена му ще е напук. И затова тайно казва на мебелиста, че той ще каже да бъде кръгла, а онзи да му възрази, че квадратна е по-добре. И после и така става:
- Аз искам тук една кръгла маса.
- Господине, мисля, че квадратна ще е по-добре.
- Слушай човека, бе идиот, той знае по-добре, масата ще е квадратна!
- ОК, щом така искаш...



Аз признавам, че общите интереси по важните въпроси са основата на връзката, ама чак пък и всичко да е еднакво е прекалено. Ако двамата са залепени един за друг непрекъснато връзката ще се изчерпи, няма да има какво да я подхранва. Нищо лошо не виждам тя да ходи на танци, той на карате, тя да излезе с приятелки на кафе, а той да отиде да играе мач в кварталното училище... Така ще имат време да си залипсват, ще съберат теми за разговор...
Ние в моето семейство имаме и общи хобита (ски, каяк, падълборд) и различни (танци, бокс, карате). Ми екстра ни е.

Елиф, ако адресираш мен по отношение за смяната на мъжа, няма смисъл, защото такъв нямам.
Иначе щях да имам някакво подобие, но тогава като казвах на въпросния хубосник какво е добре да се случи (без критика) и виждах този инат какво да направя? Наиситна, съгласна съм, жената трябва да си тръгне в такъв случай и то бързичко. Безсмислено е да има такива връзка, защото тя просто не може да функционира здравословно.

Хот Чили, определено е заради бунта срещу маминка. Тя е в основата на големия инат. Но, разбира се, има и собствена воля и характер.
Познавам двама братя, с властна майка.
Единият - дава много за семейството си.
Другият - разведен, с едни особени "правила" - стиснат на моменти, глупаво щедър в други и голям инат.
Черна станция, писала съм "някои мъже".
Разбира се, съществуват и съвсем разумни.

Рокси, ще те допълня и аз с история за двама братя и маминка 😆
В пълно подчинение, каквото каже тя - става. В някои случаи решението е разумно, друг път в стил яж супа с вилица.
Ама се подчиняват без мнение и възражение. Съответно и спрямо жените бяха същите - докато не кажат, не правят нищо. И оттам пък на всяка й писна борбата с команвващата мама.
Вярно е до характер също.

В моя случай, и двамата са се отделили успешно, чуват се с нея веднъж на две седмици горе-долу.
Обаче единият е продължил напред с усмивка, докато при другия сякаш почти всичко е напук на майка му.
И бившият ми беше така, особено за големи решения. Можеше да е най-неразумното и неудобното, само и само да не е на моето.