Животът е колело, да, до една степен може да се каже. От друга, доброто и лошото вървят паралено. Имам чувство, че “едно зло не идва само” и за това често се случва “да изпаднем”. Събира ти се лошо и просто се чудиш как едновременно пет злини те сполетяват. В следващия момент има и добри събития, хубави моменти.
Важното е да се изправиш и да продължиш, да намериш сили в себе си.
В случая на Лола можеше мъжът й да е свестен, но примерно да почине млад. Тогава прецакала ли се е, не, но лоша съдба. И детето пак щеше да е без баща…
Важното е да се изправиш и да продължиш, да намериш сили в себе си.
В случая на Лола можеше мъжът й да е свестен, но примерно да почине млад. Тогава прецакала ли се е, не, но лоша съдба. И детето пак щеше да е без баща…
Ами, не знам сякаш децата по-добре приемат факта, че са имали любящ баща, който за съжаление е починал, отколкото баща, на който не им дреме за тях, и си е жив и здрав. То всъщност и майките на децата май го приемат по-зле второто.
