Ами поне аз не съм била с колежките в извънработно време, имах си моята среда и моите приятели. Те дори се ядосваха, че не знаят много за мен. В работата имах една приятелка на моята възраст, с която си допадахме и продължихме да се виждаме и след като напуснахме. Не съм държала да знам всичко за всички, беше ми и досадно, защото повечето бяха на възрастта на родителите ми и проблемите им ми бяха далечни. Иначе мълчанието също е скучно, да седиш цял ден само със собствените си мисли. На мен ми беше все тая, не съм имала намерение да се задържам дълго на тази работа, камо ли пък да градя кариера.
Виж целия пост
Да живееш сама в София
- Публикувана: 7 авг. 2026, 21:12 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2026, 16:39 ч.
# 31
14 авг. 2026, 22:40 ч.
Няколко пъти ми се е случвало да работя с колежка, в екип, която и дума не обелва. В момента съм така. Вчера за целия работен ден, близо 9-10-часов съм казала само няколко пъти "да" и "да, добре". През останалото време мълчахме. Привечер ми стана доста скучно и тягостно, но не исках да се обаждам.
Виж целия пост
# 32
14 авг. 2026, 22:57 ч.
Е, скучно е да мълчиш с някой. Когато майка ми почина, живях 4 години с баща ми, който не можеше да се гледа сам. Имаше страхотно желание за контакти, а аз се чудех къде да се завра и в какви ненормални часове да ставам и лягам, за са остана поне за малко сама, без да ми говори на главата. Не можех да издържам да му слушам историите. И като отивах при мъжа ми, който беше в подобно положение с възрастни родители, му казвах, че идвам да мълчим, не мога да издържам на приказки.
Виж целия пост
# 33
15 авг. 2026, 11:49 ч.
Аз пък много харесвам да си бъбрим с колежките. Понякога и мълчим, когато имаме нужда. Но това става само с хора, с които си пасваме.
Виж целия пост
# 34
15 авг. 2026, 13:36 ч.
С моите не си пасвам. Много са посредствени.
Вчера едно ми скъса нервите. Ама глупаво, колкото си искаш.
Един колега не е свършил нещо. Тя пита в общия чат кой и защо не го е свършил. Аз й пиша на лично леко да намали тона, защото колегата е нов, шашнат и не е хубаво да го овикаме. Момчето е симпатично. И тя ми задава въпроса аз защо не съм му казала да свърши тази работа! Ама с тон ме пита. И продължава пак с грозен тон да ме пита дали вкъщи, когато няма да ме има 2 дни си оставям работата така. Е.... Моля??? Нищо не й отговорих, но съм отвратена от нея. Ако ме сложат да работя цял ден с нея, ще бъде от дните, в които само кратко ще отговарям и ще я отбягвам всячески.
Виж целия пост
Вчера едно ми скъса нервите. Ама глупаво, колкото си искаш.
Един колега не е свършил нещо. Тя пита в общия чат кой и защо не го е свършил. Аз й пиша на лично леко да намали тона, защото колегата е нов, шашнат и не е хубаво да го овикаме. Момчето е симпатично. И тя ми задава въпроса аз защо не съм му казала да свърши тази работа! Ама с тон ме пита. И продължава пак с грозен тон да ме пита дали вкъщи, когато няма да ме има 2 дни си оставям работата така. Е.... Моля??? Нищо не й отговорих, но съм отвратена от нея. Ако ме сложат да работя цял ден с нея, ще бъде от дните, в които само кратко ще отговарям и ще я отбягвам всячески.
# 35
15 авг. 2026, 16:39 ч.
Аз съм уморена от общуване, такава ми е професията. Разбира се, че в голям град можеш да имаш много контакти, стига да искаш. Напоследък много хора се връщат по родните си места. В София стана грозно скъпо.
Виж целия пост
Препоръчани теми