Осмокласници 2026/2027 - тема XV

"Резултатите на българските ученици от PISA показват, че българското училище има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Защото образователната система се състои от много взаимносвързани фактори. Една от най-важните е промяната на формата на изпитите. Колкото и да ни се иска учениците да учат, за да станат по-интелигентни и по-успешни, в повечето случаи главната им мотивация е да учат за големия изпит в VII клас,
който определя в какъв тип училище ще продължат.
Нашите изпити в VII клас измерват основно знанията и съвсем малко уменията на децата по български език и математика. PISA не измерва знанията, а какво можеш да правиш с тях, как можеш да ги приложиш в реалния живот. Измерва и уменията на децата в по-широк спектър от науки – освен български и математика тук са природните - физика, химия, биология, география, и обществените - история, гражданско образование и т.н. Все едно българската образователна система готви децата да тласкат гюле, а PISA ги изпитва на дълъг скок. Когато готвиш един състезател да тласка гюле, развиваш една група мускули, а ако трябва да скача висок скок - друга група мускули. Същото е и с умствените умения. Ние сме насочени към запаметяване и възпроизвеждане на конкретни знания, докато PISA е един изпит за целия свят, независимо от учебното съдържание, който иска да разбере какво можеш да правиш с наученото в училище.
Също така нашите деца завършват основното си образование най-рано в целия Европейски съюз - след VII клас. В останалите страни от ЕС този етап приключва по-късно - обикновено след VIII или IX клас. Това е важно, защото по различен начин се преподава в прогимназията - при нас от V до VII клас, и в гимназията. Затова учениците смятат, че най-важният изпит е след VII клас, след което смятат, че главната им цел в училище е постигната. Вече са в училището, в което са успели да се класират. Така VIII и IX клас стават години за почивка и точно в 9 клас е изпита PISA
Затова трябва да се промени и моментът, когато се завършва основното образование - трябва да бъде или след VIII, или след IX клас.
По отношение учебните програми трябва да се изучават по-малко теми, но по-задълбочено. Когато се говори за олекотяване, често има грешно разбиране - да се учи по-малко. Ученото трябва да е свързано с живота. Може да си много добър по математика, да решаваш прекрасно много сложни уравнения, но важното е как ги използваш в живота. Например да избереш от два плана за плащане на електричество - по-изгодният зависи от това колко киловатчаса харчиш. За да го изчислиш, трябва да направиш много просто уравнение и като го решиш, ще видиш над колко киловатчаса ти е по-изгодна едната сметка и кога - другата.
Моделът обаче се чупи в V клас. До IV клас сме добре, има международно измерване - TIMSS, в което нашите ученици са сред първите в Европа и в което предимно се измерват знанията. След V клас моделът се чупи, тъй като образованието ни става много академично заради „предметен шовинизъм“
 Различните светила в отделните науки смятат за изключително важно всички или голяма част от фактите, които са се натрупали, да присъстват в учебника или учебната програма - било по биология, физика, химия и т.н. В много държави например се изучават по-малко автори, отколкото в България, но по-задълбочено. Ясно е, че в Германия, САЩ или Англия няма как да се изучават всички автори, колкото и да са значими. Затова учителят избира в зависимост от интересите и възможностите на децата двама или трима и те се изучават много задълбочено - имат време да разсъждават върху творбите им, да дебатират, да мислят. А ние едва ли не смятаме за светотатство, ако някой от българските автори е пропуснат. И затова например се минава Йовков за пет часа, Вапцаров за три.... Препуска се и не може да се влезе в дълбочината на тези автори.
Но няма едно нещо, което може веднага да се промени и да реши проблема. Ако беше толкова лесно, отдавна щеше да е направено. Но ако искаме да имаме добри резултати на PISA, а целият свят признава този формат, Националното външно оценяване трябва да бъде близко до този формат.
Когато през последните години няколко министри предложиха в изпитите след VII клас да влязат въпроси от природните и обществените науки, последва огромно родителско недоволство. Дори тези проекти бяха дадени на съд. Родителите, особено по-амбициозните си представят, че изпитът в VII клас трябва да е като конкурс - да се знае точно по какво ще ги изпитат, за да могат с парите си да им наемат най-добрите учители и децата да изкарат оценка, с която да се класират в елитна гимназия. Докато
изпитът трябва да е като интервю за работа - нямаш представа какво ще те питат, но трябва да можеш да отговориш
И работодателят така преценява.
За да възпитаваме умни деца, те не трябва да се готвят конкретно за изпита, а през цялото време трябва да се учат да мислят. Когато се променят видовете изпити, ще се променят и учебните програми, и преподаването в зависимост от това какво трябва да показват децата на изпитите. Затова първо трябва да се промени форматът на изпитите още догодина. Веднага да започне и квалификация на учителите за това как да преподават науките си така, че те да бъдат близко до реалните житейски ситуации.
Има и още един проблем. Много от учениците, избрани да полагат PISA в България, се отнасят нехайно към този изпит, а може би така се отнасят и някои от техните директори и учители. Причината е, че от представянето на ученика нищо лично не зависи и няма да му бъде поставена оценка. Българската психика обаче не работи така. Бих предложил да има финансови стимули за училища, които се представят добре на PISA, добре спрямо нивото на техните ученици, разбира се.
И проблемът с дисциплината в училище. Защото може да променим всичко, но ако учениците влизат в класната стая без нагласата, че трябва да слушат учителя и да усвояват това, за което говори, ако шумят и пречат дори на малкото, които искат да слушат, няма да се постигне никакъв успех.
Не може да има добро преподаване и добри резултати в училище, в което учениците нямат необходимата дисциплина, уважение и респект към институцията, училището и учителите. А това вече води и до комуникацията между родители и учители."