Трансформиращи дневници - Хранене/Тренировки 11

Тони, благодаря за новата тема и много бих се радвала, ако се включваш по-често.

Относно въпросите на темата:
По 2) аз мисля, че вкуса се възпитава и много често, не винаги, но често, се ражда в идеологията за някакво хранене. Когато вътрешно човек по една или друга причина реши, че за някакъв период това е неговата визия за здравословно, сетивата му почват да се нагаждат. В тоя живот само магданоза и сока от цвекло не можах да приема за вкусни

Станах в 6:45 да пия спокойно кафе, но малките зверове станаха след мен. Все пак успях да прочета резюмето на Надето. Съгласна съм с него. Но за мен огромна част от тези проблеми идват от застояли ни начин на живот и не мисля, че силовите тренировки могат да го балансират.

Благодаря за новата тема.

Този проблем за залежаването съм го обсъждала и с треньора ми, споделям мнението му, че 2 ч зала дори на ден, не компенсира, 10 ч лежане пред лаптопа. За съжаление.

Понеже нямам сили да се разхождам час по жегите, започнах да спазвам следобедната дрямка и ми се отразява чудесно.
Съня е много подценяван източник на здраве, баланс на хормони, а оттам и на отслабване, стабилен инсулин, прочие.
Има и един друг начин за хормонален баланс, който прилагам често и той много помага -

След вчерашното BBQ - поне до сряда / надявам се/ ще стигнат тоновете место от всякакъв вид
Пуешкото за мен е новото пилешко - даже изобщо избягвам пилешкото, дори от ферми, защото съм сигурна, че хранят птиците с хормонални фуражи. Пуешкото е доста по-ок, малко е сухо и иска повече готвене, но е също страхотно.
Пъдпъдъци също. Когато имаме възможност и дивеч - яла съм и диви фазани - няма аналог. Вярно е, че дивеча иска доста обработка преди готвене, но вкуса е несравним.

Днес
Закуска - 3 праскови, 2 кафета със захар / меласа/ и ядково мляко / бадеми/.
Обяд - печена са огън ципура, салата от домати и 2 печени на огън картофа.
Вечер - месо квото душа иска, включ. печена сланина върху печен хляб, салати.
1 ч бяло вино.

Благодаря за новата тема!
Поне в началото започвам по същество:
1. Имате ли хранителни или тренировъчни навици, които сте променили с времето, защото сте разбрали, че не работят добре за вас? - Да. Отне ми години да проумея, че силовата тренировка ми се получава в пъти по- добре, ако час и половина- два преди нея съм закусила. Сумай ти време се мъчех на гладно.

2. Как постигате баланс между здравословното хранене и удоволствието от храната? - Трудно. Общо взето, не мога да ям нещо, което не ми е вкусно, затова следвам изготвени спрямо моите предпочитания хранителни режими, или другият вариант е калорийният дефицит. С него бързо разбираш, че ако си угаждаш по- честичко, трябва и да си платиш за пиршеството. Но!  Като цяло не съм човек на крайностите, затова просто си правя "зареждащи" дни, като тук също следя изкъсо да не са прекалено начесто, както и какъв е бил средният калориен прием през седмицата/ прериодът на "зареждане".

1.-Спрях да пия  редовно .Пия ...да кажем в месеца един -два пъти .
-някаква храна преди кафето или колаген
-По-малки като обем тренировки ,редуване на силова ,пилатес ,леко кардио
-Фитнес снаксове през деня -клекове ,стреч ,10 мин пилатес ,стълби ,разходка ,10 мин колело ...whatever ...
2.Ям всичко ,колкото искам,не се ограничавам и нямам обсесии и не преяждам,не се чуствам прецакана .
Поне две хранения гледам да имам с повече протеин .

О, да! Алкохолът! Аз също съм го ограничила силно, при което при мен се получи по съвсем естествен начин, нищо насилствено. Преди две летА реших когато съм си самичка в нас, без компания, да не отварям виното. И може би от там тръгна. Все още ако мъжа ми го няма, не се и сещам да си налея.
В компания, с приятели, обикновено съм на вино, рядко- бира.

А, да, и аз спрях да пия.

Хайде, и аз да помисля по въпросите, които сама си поставих

Имате ли хранителни или тренировъчни навици, които сте променили с времето, защото сте разбрали, че не работят добре за вас?

Може би най-важното беше да се освободя от представата, че колкото по-малко ям, толкова по-добре. Всъщност за мен работи точно обратното — да не се лишавам, да не пропускам хранения, да търся обем и ситост при разумни калории.
Големи порции зеленчуци, протеин на всяко хранене, предварително подготвена храна, еднообразие (изобщо не ми тежи, а напротив - истинска благодат и облекчение).

Следващият етап е да се освободя от пълната глупост, в която подсъзнателно вярвам, че колкото по-малко тежа, толкова по-добре.

Как постигате баланс между здравословното хранене и удоволствието от храната?

Без категорични забрани. Ям абсолютно всичко “забранено”, но в минимални количества. Не мисля, че удоволствието идва от количеството - напротив.
И другото - да намеря моите си здравословни алтернативи и да съчетая качествени продукти, засищащ обем, разумни калории със страхотен вкус. Тогава се връщаме към горното еднообразие - мога да ям едно и също в продължение на месеци, че и години

Имате ли хранителни или тренировъчни навици, които сте променили с времето, защото сте разбрали, че не работят добре за вас? - не, от дете съм салатният човек. Вече не пазя и диети никакви, а правя каквото ми се прави. Ако не ми се яде - не ям, ако ми се ядат въглени - ям тях, ако не - протеин, сладко винаги съм яла минималистично и сега винаги поддържам запаси от черен шоколад и бонбоните на Линд. Прияде ми се - хапна един бонбон и ми мине.
Слушах подкаста на един известен диетолог, че няма да се отслабне ако яденето ви се услажда, дори да е здравословно. Вероятно важи за доста хора, но не и за мен. Кулинар съм до мозъка на костите си. Хляб и сол мога да ям, но не и храна, която не харесвам - без значение вид, приготвяне и прочие. Моята диетоложка каза, че големите периоди на глад, които ми идват естествено, мога да не ям и по два дни понякога, тялото наглася, за да балансира инсулина и благодарение на този глад, въпреки пиенето все още се разминавам с проблема ИР.
Тренировъчен навик - голямо щастие и гордост ми е, че се престраших със силовите тренировки. Благодарение на тренера ми - жив и здрав да е, човека постоянно разширява граници и смазва страховете ми от дъмбели, лостове, смит-машини и прочие.

Как постигате баланс между здравословното хранене и удоволствието от храната? - винаги съм се хранила здравословно, не ми понася нито джънк, нито газирано и прочие и така съм отдавна. Само единствено пиенето все още е фактор при мен - чашка винце/бира не се лишавам.

Тони, благадаря за новата тема! ❤️
1. Имате ли хранителни или тренировъчни навици, които сте променили с времето, защото сте разбрали, че не работят добре за вас? - преди около година започнах да изключвам млечните. Вече съм само на скир, извара, котидж, много рядко козе сирене или някакъв пармезан в много минимални количества.
Вече не тренирам толкова тежко като преди 5 години. Това е най-основната промяна, която съм направила. Ама не, защото не работи, а напротив - видях, че работи, че мога да посгигна това, което искам и сега ми е необходимо само да го поддържам, но не с цената на толкова много усилия, които съм полагала. 

2. Как постигате баланс между здравословното хранене и удоволствието от храната? - чревоугодник съм и ми е труден този баланс.

Здравейте в новата тема и от мен

1. Имате ли хранителни или тренировъчни навици, които сте променили с времето, защото сте разбрали, че не работят добре за вас?
- По отношение на храната: драстично намалих плодовете, които ядях с килограми (не преувеличавам). Сериозно намалих и виното, което обожавам и ми е сериозно хоби. Сега се опитвам да намаля... протеините. Знам, че звучи абсурдно, но от четене на проверени материали, от слушане на подкасти и от консултация с лекар по функционална медицина се убедих, че така горещо препоръчваните 2-2.2 г протеин на кг телесно тегло са препоръка за професионални атлети, не за нормално трениращи "за здраве". За трениращите като нас 1.6 г е оптималната доза. Аз съм свикнала да приемам по 120-140 г протеини на ден, но съгласно тази препоръка следва да приемам към 90 г. Въобще не мога да се спра на толкова , но дерзая.
- По отношение на тренировките - разбрах, че за моята физика и добри резултати кардиото въобще не е задължително. А бях "луда" по HIIT! Сега поддържам форма със силови тренировки и включвам кардио много рядко - високоинтензивни 15-минутни сесии или просто ходене - навън или на пътеката.

2. Как постигате баланс между здравословното хранене и удоволствието от храната?
Здравословното хранене ми носи удоволствие. Аз съм от хората, за които нищо не е по-вкусно от добрата форма. Спокойно спирам на 40-50 г джелато, дори да е най-доброто на света. Или на 8 г шоколад. Или на една чаша вино, след като се убедих, че вече ми пречи. Но също съм и човек и имам слабости и "пропадания". В такива случаи следвам съвета на моя ментор Белчо Христов: " Не взимай парче пица. Изяж цялата. И после поръчай любимия си десерт и го изяж до последната троха. Тялото има предел и в един момент просто спира да усвоява. От следващия ден се върни в нормалното си русло." Разбира се, такива събития са много редки и може би затова работят отлично. Нямам проблем с баланса, защото знам, че нищо не е забранено и винаги мога да направя такова "пропадане". Просто нямам желание да го правя, поне не редовно.

По темата едно смешно видео

https://www.youtube.com/shorts/wU20bF_oSJQ?t=7&feature=share

Благодаря ти, Тони! От два  дни търся време да се запиша:

Имате ли хранителни или тренировъчни навици, които сте променили с времето, защото сте разбрали, че не работят добре за вас?
1. Не мога да правя с месеци едно и също, хващат ме лудите, независимо какво е, та имам нужда от разнообразие. Дори да правя програма гледам да си добавям нови и различни фитнес активности, дори да не са толкова "оптимални" за формата ми.
2. Еднообразие в седмичното меню, но многообразие в месечното гоня. НО ако съм на по-строг режим избягвам многообразието, защото ме разяжда. А като истински Телец аз ям по МНОГО и с кеф
3. Преди 2-3 години си спрях виното вкъщи без да имам гости. Въпреки, че го вписвах като калории и макроси почна изключително много да ми пречи на съня. Все още пия в компания, но не си отварям бутилка вкъщи за "разтоварване". Бира не пия. Друг алкохол - 2-3 пъти в годината по 50 гр. Пия просеко или диетичен тоник с малко водка, ако се налага да съм "социална"
4. Почнах да си "разкъсвам" тренировките на няколо малки части, защото иначе седя с часове, а след това се надявам, че час брутална тренировка ще ми е достатъчна да ми даде движението за деня.  Е, не става така!
5. Опитвам се да си избутам вечерята много по-рано, което хич не е лесно. Имам лошият навик да вечерям твърде късно.
6. Последните седмици правя сутрешни разходки на гладно и мисля, че е много оптимален старт на деня във всяко едно отношение.
7. Почнах да избягвам тренировки, които ме натоварват писихически по някакъв начин. Стресира ли ме не е моето! Кортизолчето и инсулинчето си ги глезя и къткам повече от родните ми деца!
8. Не е ново, но всякакви фитнес активности се опитвам да ги вкарам в социалните - няколко км ходене с чашите с кафе вместо седене в кафенето; каране на колела 20-ина км за да идем да ядем в местна кръчма (когато ММ замрънка за бъргъри си знае, че си има цена кефът!); пикник с приятели на езерото с каяците, вместо да се паркираме на масата. Ей такива неща.
9. Ритуали вечер с цел добър сън - без качествен сън никакъв фитнес не се случва при мен, нито пък разумно и балансирано хранене! Когато съм недоспала унищожавам храни, които в нормално състояние не пипвам и не мога да направя читава тренировка също.



Как постигате баланс между здравословното хранене и удоволствието от храната?
След толкова години обсесии със здравословното хранене аз реално обичам всичко здравословно и ми е безумно вкусно! Единственият ми проблем да е си огранича количествата, защото много хубаво не е на хубаво, както Ветрена добре е казала. Реално от "вредностите" понякога прегрешавам със червено вино, мазни сирена, хубав шоколад, сладолед с аромат на кафе и един единствен чипс - Doritos Cool Ranch


PS А, да - спрях си кафето! Понякога си правя кефа с една чаша хубаво кафе, но лудите количества, които пиех ежедневно са в миналото и хич не ми липсват, въпреки че съм с ниско кръвно (90-60)!

Здравейте момичета, как сте?
Аз не се отчитам, защото нямам нищо позитивно за качване, уви. Или може би имам. Ние сме в Родопите, като цяло бях подготвена, че тук месото е трудно достъпно, но понеже носим целия катун за децата, нямаше никаква възможност да нося и месо. Но не знаех, че е толкова трагично, може би защото при предишните ни идвания не ядях толкова месо. В магазините няма нищо освен замразени продукти с цялата менделеева таблица. В някакъв момент отидохме до областния град, купих прясно месо, но децата се отвориха и те да ядат и свърши за два дни. Днес се готвим пак да отидем. Опитах се да се храня с яйца, извара, сирене, кашкавал и зеленчуци, но не се получава добре. Пак се върнах в онази въртележка на глад, похапване, глад, вина. Та тук сме от 9 дни и осъзнах с пълна степен това, което написах преди време, че явно докато не нормализирам инсулина и не сваля поне 10-20 кг е необходимо да изключа повечето въглехидрати и да вдигна мазнините и протеините. Хубав опит е, но ми се искаше вървя напред. 

Поне от няколко дни се движим доста. В началото на малките им беше много трудно да слизат и да се качват до селото по баирите, да вървят и слизахме с колата. Но при подходящ стимул и най малкия в количката, почнаха да свикват да ходят. Няколко дни имах лека мускулна треска, понеже количката е между 20-30 кг по спомени, а малкият е 11-12 кг, та си е сериозно бутане нагоре. Не искам мъжът ми да бута, искам аз, поне малко тренировка да е.

Черпя ви една гледка от терасата

Аз излезнах малко от траекторията на ежедневието си и съм +2 кг и видимо закръглена за около 2 седмици. Това, което ме държи слаба, ядейки като пубертиращ двуметров младеж, със сигурност е движението ми, защото когато го няма и се заседя/залежа, резултатът е мечешки.

Днес цял ден чистих, разхождах се и играх много активни игри с децата, а на всичкото отгоре и тренирах 40 мин (тичане, но все пак ме изкара много извън зоната на комфорт). Също така бях на стриктно нвд- само кисело мляко, малко лешници, сливи, боровинки, малини и месо със салата.

Утре продължавам по същия начин.

По въпросите на темата:

1. Кое не работи за мен доказано?
Кардинални режими (в дългосрочен план). Всичко, което си поставя за цел да е завинаги, защото еди-кой-си е казaл, че е много здравословно или вредно. Всякаква абсолютна идеология в храненето и тренирането от рода на вм-нвд и само тежки щанги, вегетарианство, веганство, плоддолечение, разделно хранене и т.н, китайска медицина, детокс, демонизация на глутена, млечните, на каквото и да било с изключение на доказано вредните захар, бяло брашно и прекалено солени, преработени храни. На психологическо ниво перфекционизмът и прекалената стриктност са ме държали с излишни килограми преди да ги ,,детоксикирам" от себе си.

Това, което за мен работи, е: напасване на количеството спрямо разхода на ден с афинитет към чувството на глад в период на отслабване (особено лягането гладна). И постоянен стремеж да има повече здравословни храни от нездравословни храни в менюто без самобичуване, ако последните понякога превишат. На психологическо ниво: личната еволюция да продължа дори ,,когато няма смисъл, защото съм чийтнала", ,,когато съм прецакала плана тотално", ,,когато не ми се тренира/гладува/не вярвам, че ще постигна целта си".

В тренировките това, което Не работи за мен категорично е да правя тренировки, които не харесвам или с треньор/ка, която дори визуално не ми харесва. За мен това е любимата на всички Каролин Гирван. За жалост не ме мотивира особено поне в момента и просто не бих била постоянна с нея. Ако тренирам във фитнес (за което в момента за жалост нямам време), за мен е важно обстановката да е приятна. Ако е с ютюб видео-треньорката също. Ако съм сама-да имам мотивираща визия и план за действие, също цялостно оборудване.

Това, което работи безотказно, е: тренировки, които не са просто тренировки, а действия, за които копнея и с удоволствие и благодарност бих извършвала всеки ден-тичане, някои видове групови тренировки, спининг.

2. Баланс между удоволствието и здравословното хранене:

Постигам, когато просто ям каквото ми се е приискало, но не прекалено често. Имам някакво изградено чувство за баланс в себе си, то е резултат на дългогодишния ми стремеж към здравословния начин на живот и строго индивидуално нещо. За мен е ок да си хапна малко сладолед или торта от време на време, ако всичко останало е топ и не прекалявам.