И друго ми прави впечатление. В желанието си да се покаже кой колко е възмутен, се използват обиди, грозни квалификации, сякаш колкото по-грубо се изкажем, толкова по-ясно ще демонстрираме възмущението си, толкова повече сме срещу агресията, омразата и жестокостта. Скочи се много грозно на потребителката, която попита за медийните изяви на съдията - веднага беше нарочена, че защитава убийците, без изобщо да има подобно нещо. Може ли толкова повърхностно и крайно да се реагира? Жената попита съвсем културно и нормално. Снощи в къщи също коментирахме този въпрос. Аз разбирам мотивите на съдията да допусне камери в съда, нямам проблем с това и не го критикувам за решението, но медийната му изява вчера ме учуди. Показват се безброй снимки на убийците, рови се, хората се подстрекават един друг, валят заплахи, закани, отвратителни неща се говорят и пишат. Преминава се всякаква здравословна граница на обществен интерес. Разбирам, че повечето хора сме емоционални, но пак сме в някаква тотална крайност, при която демонстрираме много низки страсти, докато сме потресени от жестокостта. Фокусът пак не е там, където би трябвало да бъде и накрая пак ще е всяко чудо за три дни.
Плачевно е, да. И по-зле става с всяко следващо поколение.