Съпруг с наднормено тегло.

Мъжът ми беше по същия начин, години наред. Да не кажа и аз също, но в доста по-умерена форма. Просто един ден се взехме в ръце и започнахме промяната първо ендокринолог, изследвания и терапия с лекарства в случая при нас озимпик, но от години не го ползваме, аз минах на рибелсус, а мм тотално спря лекарства още с озимпика. До момента е свалил около 80 кг, аз около 20. Но всичко е много воля и желание за промяна. Плюс това на такъв човек трябва да  му се обясни, че той няма да е на диета определен период, а трябва да му стане начин на живот. Добър хранителен режим, фастинг и движение.
Другото важно е цялото семейство да сте съпричастни с него, тоест ако той трябва да е на хранителен режим да се стараете ивие да ядете здравословно, а не да маате торти и прочие.

Кажи дали хърка, та да ти кажа какво да направиш. Шест месеца мъжът ми ходи по лекари и в ендокринология лежа за изследвания и никой не регистрира проблема. Искаха да му дават оземпик и това го уплаши.
Откакто получи точна диагноза е свалил 20 кг за половин година  и със съвсем умерен хранителен режим.

Ето един преглед с ИИ за връзката апнея -  метаболизъм и чувство за глад, има и много статии по въпроса.

Toва е истината. Всичко останало са патерици, предназначени да помогнат когато няма воля и ценностна система. Да, именно ценностна система, защото за някои хора добре поддържаното тяло не е ценност. Слаба воля, слаба психика и може би и някакви метаболитни разстройства, ама там не съм много сигурна.

През такова хранене съм минала....е, не минах стоте кг, но бях близо. Връщайки лентата назад, осъзнавам, че е било реакция на неудовлетвореност и други проблеми, които не знаех как да реша. Да, знам че ядях много, правили са ми забележки, ама кво от тва!
Теорията как да отслабна я владея, но нямаше сила, която да ме накара да я приложа.
Докато не реших сама, че трябва да се заема с този проблем.
И движението, и храненето трябва да ти станат начин на живот - това е.
И колкото и да ти намила някой страничен, ефект няма да има. Трябва си осъзнато решение от индивида.
ПП: Имам опит и с наднормен син, при когото също нещата се случиха, когато той реши.

Той не си е взел каквото му се яде на почивка, той се тъпче безконтролно, да качиш 70 кг е страшен проблем, да го гледа непрекъснто така вероятно е отвратително и тъжно в същото време. И да, на тази възраст, ако не осъзнава, че има проблем не е виновна тя. Аз се възмутих, че майка му в началото е правила напук даже, а после взела да обвинява жената........ нямам думи просто с такава простачка.

Не знам как точно да го кажа, но се разпознах в някои от ситуациите, когато бях с много наднормено тегло. Например сън да не те лови, като има нещо останало за дояждане, постоянно да ти се яде и да нямаш добро усещане за порциите. Само че ние жените нали все сме възпитавани да сме тихи и кротки, аз тия изстъпления си ги правех насаме. Комплексен е проблема и наистина решението да се промени трябва да дойде от него. Но от опита ми с поне 30 години опити за отслабване, мога да кажа, че единственото, което помага, са лекарствата. Имам предвид някоя от GLP инжекциите. Правят те друг човек, буквално - на който не му се яде и не мисли постоянно за храна. Аз бях в шок от осъзнаването как живеят нормалните хора. Който не е минал през това наистина няма как да го разбере. Просто се променяш.
Та с две думи, ендокринолог и добро лечение. Той сам като започне да му действа лечението, сякаш ще се събуди от замайване, много е странно и хубаво.
Но лекар, задължително лекар и предписани лекарства от аптеката, моля ви, в никой случай боклуците, които инфлуенсъри продават в тик-ток!!!

Той всъщност има вълчи глад, от там и проблемът. Нещо метаболизмът му се е бъгнал. По-лошото е, че той изобщо не осъзнава проблема. Нали? Оставам с такова впечатление. За мен истината е, че мъж на 34 е податлив на инфаркт със смъртоносни последици, тоест нещата не са до външен вид, не са козметични, а животозастрашаващи и спешни. Ако и ти мислиш така, говори с него, за да осмисли накъде се е запътил. Да отидете двамата на ендокринолог, да му се направят изследвания и да се взимат дългосрочните мерки. Знам, че е трудно, защото аз се боря с едни 10 кила като прасе с тиква, не са никак малко и не е лесно. Но 70! Това ще е дълга битка. Изисква се голяма настойчивост, не от теб - от него. Той трябва да се осъзнае и да приеме помощ от лекар. И после да е като стрелката на компаса: неотклонно да си следва посоката, а даже и да има моментни сривове, да не се отказва, до победа и след нея.

Пак да обърна внимание, че гладът не е морален въпрос. На един жаден човек никой няма да се сети да го упреква, че му се пие вода. Същото е с апетита. При емоционално хранене има два вида реакция- при стрес организмът изпада в " бягай или се бии". Ако трябва да бягаш от мечка, адреналинът се изсипва в кръвта и изизсква енергия. Ако си гладен, резервен глюкагон ще се отдели от черния дроб, за да се превърне в кръвна захар и ще можеш да тичаш. Ако имаш неприятности, мислиш ги и ги премисляш по 200000 пъти на ден, може да изпаднеш в депресия. Депресивните хора отслабват много и не могат да се насилят дори вода да пият. Но могат и да започнат да ядат много, защото храната ги прави да се чувстват добре. Не случайно налитаме на мазна баничка или на някоя морена първосигнално. Никой не посяга към листо маруля да се утешава.
При разбутан метаболизъм не се получава естествената регулация храна-енергия- ситост. Кръвната захар стои в кръвта, не влиза в митохондриите, за да се превърне в енригия, изсипва се още повече инсулин, който най-накрая разчиства кръвната захар. Но от многото инсулин се получава по-голям спад /хипогликения и хоп-троп дебелакът пак е гладен. Докато при здрави хора има адекватна реакция при други я няма. И когато няма знанието, правилното разбиране за състоянието, здравната култура/ да отидеш на лекар/, малко да си модифицираш домакинството и съзнателно да станеш активен, се установява безконтролно ядене, готвене, пасивност, прикриване и т.н. Конкретно при такива случаи трябва да се въздейства по няколко вектора- лекар, лекарства, повишено движение/докото е възможно първоначално/, постоянство, самообразоване.

Проблемът е първо психически според мен. Опитва се да запълни някаква празнина в себе си и затова тъпче така. Бих казала безконтролно. И вторият проблем е, че когато му се каже, той го приема за обида. Много е важно как му го поднасяте. Затова ако ви е възомжно, съберете се повече хора от семейството (примерно дори и майка му) и му обяснете групово, че това е опасно за живота и здравето му. Та той е само на 34! Скоро, ако не и вече, ще има проблеми които мъже на 50+ имат - високо кръвно, хормонални проблеми, сърдечни, бъбреци, сънна апнея и т.н. да не продължавам. Той иначе изследвал ли се е някога?
Това е психическо състояние, което води до страшен физиологичен проблем. Така както го описваш, може да отнеме години възстановяне, а и с годините става по-трудно свалянето. Това с колежките ти са глупости, мани ги тях. Мъжа ти трябва да разбере, че има проблем и да започне да се бори с него! И за това първо психолог/психотелапевт и заедно с това диеголог!
Защото докато той не го осъзнае като проблем и вкъщност използва килограмите си кахо оправдание да яде още повече, няма да има никакъв резултат от вашите приказки, били те с най-добри чувства!
Подкрепям версията и за лекарствата.

Тегава ситуация.
Имала съм проблем с килата.
Стрес, емоции, травми. Много са факторите. Но храната също е в основата.
Това е заболяване. Но това не е като да имаш псориазис.
Тук вече се правят съзнателни действия за да се увреди.
Но пък отсреща не са длъжни да търпят такова нещо.
Имах роднина с такъв проблем. От много ядене напълня много, и беше на път да има диабет вече. Страшно било.
Тя е тактична. Опита отдалече, мило, спокойно.
В един момент и писна, седна да говорят сериозно и му казала, че не е длъжна да живее с човек, който така се съсипва. Иска да живее с мъж, който проявява елементарна грижа за себе си. Защото утре ако имат деца, няма да може нито да даде пример на децата, нито да се грижи за тях. И ще трябва да легне на нейните плещи, децата също. Иска стабилен мъж.
Та му каза много бързо да взима решение как ще иска да живее, защото скоро тя ще вземе решението.
Все още са заедно, той оправи в голяма степен храненето си, отслнабна и изследванията са му ок.
Все още е пухкавичък, но важното е, че е добре.

А свекърва ти много грозно обвинява теб. Все едно ти го тъпчеш.

Според мен този апетит е патологичен - чисто физиологично не усеща ситост, заради някакъв здравословен проблем. Аз години наред бях обратното - не можех да изпитам глад изобщо.

Подкрепям мненията, че трябва да направите изследвания при ендокринолог.

Спри да му броиш хапките и настоявай да посети ендокринолог и диетолог. Явно има някаква причина отвъд това, което виждаш. С натякване и подигравки няма да стане. Сигурно няма да е лесно, защото знам колко могат да бъдат твърдоглави мъжете по отношение на дълго отглеждани навици.

За мен той първо трябва да осъзнае, че да си мъж 100 килограма означава да си здрав и поне 1,90 - 2 м. висок. Ако не е 2 метра, задъхва се, изяжда по един хляб на ядене е просто обикновен мъж с наднормено тегло и бъдещи здравословни проблеми. Трябва сам да поиска да и дълго и качествено до децата си.
Със сигурност за тъпкането има причина. Понякога в главата, понякога физиологична. Започнете с изследвания. При някои дефицити тялото иска да се храни непрекъснато за да си набави липсите, макар да изглежда пълен, тялото му може да е в режим на оцеляване и за това да иска да се тъпче с храна - стрес, недоспиване, преумора.
Като начало опитайте да не купувате боклучки за междухраненията. Ние ядяхме доста сладки неща и пакетирани ей така, защото ги има в шкафа. Оня шкаф, дето трябва да го забранят 🤣 Просто спрях да купувам. И като няма бързо се отказваш от идеята да си вземеш нещо набързо или посягаш към друго, което го има - плод, зеленчук.
Най-вече започнете с лекар. Успех!

Toй няма как да е 100 кила, след като е качил 70, понеже няма как да е бил 30 кг в началото, нали?  Бил е поне 70 кг, което значи, че сега е поне 140. Предполагам и повече. Това е много силно затлъстяване, не просто лош навик.

Какво се захванахте с това броене на хапки? Човекът едва диша от пълнота. Със сигурност отива към 140-150 кг, това е съзнателно и методично ядене, безспирно. Ясно е, че има дълбок психологически проблем. За мен тук трябва да се пипа с много твърда ръка. Мъж на 34 няма какво да му щадиш чувствата. Той перфектно си знае как да се оправдае. Какво е това “ прилоша му” и отиде да погълне отново 5000 калории, за да му мине. Разбира се, че ще му прилошее, но отслабването няма да стане без много лишения, болка и истинско изпитание на волята. Аз с мъж, който чупи столове и мебели, като седне, не бих била толкова деликатна.