Абсолютно в прав приятелят ти, че "''редно да се стегна вече''. От всичко описано в момента ти си едно мрънкало. Като искаш време за вас, вместо да прави ремонта сам, иди му помогни. И мистрията да му държиш, все е помощ и е време само за вас. Заедността в едно семейство не идва само от това на колко почивки сте отишли заедно, а в тези по-тежките проблеми дали сте ги минали заедно или единият е влачил, а другият е мрънкал. Ако не си се сетила - ти си мрънкача в момента. Ние двамата с мъжа ми тези дни правихме леки ремонтчета вкъщи заедно, после се облякохме и отидохме само двамата на кафе. Представям си ако той цял ден беше ремонтирал, аз да се бях чупила някъде 'в моето ежедневие, в което него го няма' и после да му мрънках, че него го няма и е уморен и зает. Щеше да ме изхвърли през терасата сигурно.
За майката няма какво да се каже - ти си се натресла в нейния дом и си разбутала нейното ежедневие. Да не си се навивала да живееш с тях, нямаше да си в тази ситуация.
Едно ще ти кажа от опита ми на семейна вече над 20 години - една връзка се оценява истински в моментите на напрежение. Ремонт, съжителство с роднини по какъвто и да е повод, болести, малки деца, липса на пари - всичко това са трудни моменти. Ако единият се чуди как да излезе от ситуацията и прави каквото може, а другият само мрънка колко му е зле, връзката няма да оцелее. В момента приятелят ти ремонтира, за да се изнесете, а ти мрънкаш защо още не било станало. Аз грешка в неговите действия според твоето описание не видях (като изключим, че сте се нанесли при майка му, но това е общо ваше решение - ти си живяла някъде преди да го видиш, защо не продължи да плащаш наема и той да се нанесе при теб, вместо ти при него).
Вземи се в ръце, помогни с този ремонт да стане по-бързо и се изнасяйте. Ако с един ремонт не може да се справите, деца не знам как ще гледате - там липсата на време и напрежението между двойката е в пъти по-голямо.