НАБОР 2007

Не било ток, ами два наема за септември и октомрви. понеже нищо не пишело и я пратих да пита.

Нас ни накараха да платим наемите за септември и октомври, заедно с депозита при настаняването.
Имат два водомера за топла и студена вода, и електромер. Ще видим по колко ще плащаме.

Девойката си взе  Ipad - а с писалката, клавиатурата на таблета си я остави в България. Каза, че по принцип й е по-неудобно с нея, а и пълни чантата. Вечер или като учи в квартирата, синхронизира от ipada-a с Mac-a.

Какво се включва в това ?!:dizzy_face:
При нас е висока, далече от 37, но сме без ТЕЦ.

Недостатък на електронната тетрадка е, че не можеш да я сгънеш на руло и да я прибереш във вътрешния джоб

Днес най-накрая успяхме да настаним младежа в общежитие. Чакахме, тръпнахме, но поне стаите са новоремонтирани.

Здравейте, момичета. Сега попаднах на темета в темата. Набора е първи курс във великотърновския, изкуства.
Дето се вика - няма седмица. Шокът е огромен! От понеделник до събота от 8,00 до 18,00 с 15 минути обедна почивка. Няма възможност и на стола да отиде за обяд. Как да помагам? Отчаяние и мисли за отказване, нямало да издържи....

Лекциите задължителни ли са? Има ли ги на запис, да си ги слуша сам?

Отказването винаги е изход, но нека се поуспокои малко и да се опита да погледне "общата картина". Ако е мотивиран и целеустремен, ще се справи след първоначалния шок. Много е неприятно, но очаквам и при нас да има такива моменти. Предполагам, че е нормално и всеки ще го преживее по своему. Моят още не се е освферил, програмата му не е чак толкова натоварена, засега...чакам да видя как ще тръгнат занятията и материала, който ще му се налага да учи. Помагането ще е морална подкрепа и надъхване, може би. Пожелавам ви спокойствие и трезва преценка- нека си казва, че винаги може да се откаже и да си даде време. Стискам палци!

Как ще се отказва за такова нещо!? Ми други ден като започне работа и тя е от 8 до 18ч. пак ли ще се откаже? Трябва да свикват с това, че растат и трябва да преодоляват трудностите, да се научат да се приспособяват. Щом другите могат, той защо да не може? Хич не ги жаля вече не тази възраст. Борба е живота и няма само лесно. Извинявам се, че съм рязка, но много ги глезим тези "деца". Майка ми на техните години е учила и ме е и гледала, че съм била на 1 годинка.

Аз имам въпрос ,защото нещо се обърках.
За помощите за студенти редовно обучение от АСП, какво точно е изискването?
Специалността да няма задочна форма на обучение само в конкретния университет, или във всички университети в България?

Само в нейния. Като взимате уверение да допълнят специално, че е редовна форма и не получава стипендия.

Ако работи, мисля че няма право на помощ.

Има право, просто няма да е пълният размер. Ще изчислят по формула.

Синът ми е завършил училище по изкуства в нашия град и нещата стояха по същия начин. Учебното им време беше по много часа на ден ( примерно от 7:30 до 16:30, от 10: 00 до 18:00, от 9:00 до 17:00). За да скъсят деня учителите съединяваха по 2 (общообразователни) или по 4 часа (изкуство). Нямаше предвидена почивка в средата на деня, хапваха в междучасията. Често се ходеше и в събота на училище  да се ползват ателиета. Знам че училището беше под шапка на МК а такива университети няма, но за съжаление това е начина по който се развиват нещата в тази сфера.
От тази гледна точка, на повечето младежи които са учили в други профили наистина им идва в повече. Но явно не само в Бг учебните програми в сферата на изкуствата са така натоварени - ако ви утешава. Младежът ми е в уни по изкуства в чужбина и програмите му са подобни Като примерно, петък е трябвало да са от 10 до 18:30 но са свършили в 20:30, нещо там доправяли по заданието. За изхранването, Младежът ми  е свикнал да си приготвя кутии с храна - готвено или печиво, плодове, зеленчуци, защото официална обедна почивка никога е нямал. И ние в осми клас бяхме малко като халосани, търсихме опции, даже за кетъринг мислехме, но нямаше как да се получи. Пък и така беше цялото училище, не само моето отроче. Всички намираха начин.

 Съжалявам че така неоптимистично, но ако детето има мотив, дългия учебен ден, половин час за хранене няма да го откаже. За съжаление в изкуството рядко нещата могат да се поберат в нормално учебно/работно време. Но мотивацията е страшен двигател.

Когато аз учех виШо, стартирахме деня в 7.30 и свършвахме в 23.30. С две почивки от по 30 минути за обяд и за вечеря. Но това не означаваше, че реално денят свършва. За следващия ден трябваше да сме изработили поставените задачи, което беше още минимум час-два работа в екип или самостоятелно. Това са практическите. За теорията не говоря, която по мое време беше много и обемна. Сега е различно. За НАТФИЗ говоря. Свиква се. Но ме научи да не се плаша от много работа.