Работа, CV-та, HR-и, съвети - 108

Някой може ли да даде информация за работното време като стоковед в аптеките на Софарма, както и да сподели повече инфо за позицията?

Здравейте. Някой има ли мнение за работата в Teva?
Имам доста дълъг (12г) опит в клиничните проучвания, но с времето развих много силна тревожност и хипохондрия и искам да се махна. Преместих се в трейнинг отдела и бях супер доволна да се занимавам с обучения, трейнинг програми, координация и т.н, но наскоро стана преструктуриране, сложиха ми нова шефка и просто няма да стане. Тази жена е като плевел, изключителна зораджийка, създава непрекъснат и ужасен стрес, нямам абсолютно никаква подкрепа от нея като  мой пряк ръководител. Вариант да я ескалирам няма, така че или оставам, което не искам, или се местя (външна или вътрешна позиция).
Затова се хванах са разгледам опциите и се чудех дали такава промяна би била добра за мен. В Teva позициите са ми малко непознати. Някой има ли идея за условията, заплащането и цялостно атмосферата?.

Благодаря предварително 🌷

Може би малко странен въпрос, но ми се случва за първи път официално да го правя и е задължително - доколко е окей самохвалството при годишните оценки? Имам предвид подковано такова, ама само леко да се надуя, не да изкарам, че компанията без мен е умряла.

Абсолютно задължително е да се похвалиш, Нарци. На мен ми отне години да започна да осъзнавам защо трябва и как да го направя. Имах един страхотен мениджър преди време, който много ме нахъсваше и напоително обясняваше, че в корпорация никой няма да те потупа по рамото, ако ти сам не се рекламираш. Не ми идваше отвътре, вярвах наивно, че моята работа ще се забележи неизменно и че ще ме оценят. Понякога може и да става така, но в масовия случай в корпорацията напредват тези, които са видими и които парадират с постиженията си. Така че похвалИ се,  запитай се какво нямаше да се случи в екипа без теб, сложи някакви реално измерими успехи и действия, които не са 100% по длъжностна характеристика.

От личен опит - не е желателно. Аз го направих на едно ревю и после ме привикаха да ми обяснят, че всъщност аз работя колкото и каквото трябва и по дефиниция се очаква толкова от мен. Същевременно започнаха да ме следят под лупа и постоянно да ми посочват грешките и как всъщност работата ми не е чак толкова перфектна колкото аз си мисля. И така месец-два, след което почнах да си мълча повече и ме оставиха на мира. Но помня, че бях луднала, мислех че се опитват да ме махнат. Най-интересното е че като дойде април си получих същия пърформанс бонус като миналата година. Явно високите оценки са запазени за изключителни случаи и като си пишеш по-висока, шефа ти пише по-ниска, за да балансира и в крайна сметка да попаднеш в общата средна група. Предполагам че това е масова практика, надали моята фирма са го измислили.

Допълвам: права е Светлица, че в света на бизнеса скромността не краси човека, но пак казвам - ако решиш да се хвалиш точно на ревюто с оценките, дори да е с покритие, пипай много, много внимателно.

Little Queen е права за това: има квота колко от служителите в екип/отдел могат да имат оценка над средната. Затова понякога се налага мениджъра да свали нечия оценка, за да му излезе бройката. Ако това се случи, не го приемай лично - твоят мениджър трябва после да се отчете пред неговия, ако не се получи квотата и така нагоре по веригата. Разбира се, че няма да си измисляш някакви неща, които не са се случили, но си напиши смело всичко, което според теб си постигнала, дори и да ти се струва малко.

В твоя случай конкретно би ми било интересно какво ще каже прекият ти ръководител, с оглед на скорошния ви разговор.

Може би е важно да уточня, че при нас задълженията не са много ясно дефинирани. Ако при Нарци критериите са по-конкретни и рамката е по-ясна, е много по-безопасно и препоръчително да се похвали.

Мен са ме учили, че ТРЯБВА да се самопохвалвам в корпорациите. Това винаги ми е било много трудно, защото аз съм силно самокритичен и критичен човек, с високи очаквания към мен и другите. По принцип човек е склонен да се подценява, отколкото да се оценява реално или да се надценява. Опитай се да напипаш златната среда.

Самооценката не влияе реално на годишната оценка. Това е по-скоро за да се съпостави дали служителят има адекватна представа за мястото си в екипа. Например, ако Вие дадете висока оценка на себе си, и другите също са дали висока оценка за Вас - чудесно! Но ако Вие дадете висока оценка, а другите Ви дадат средна или ниска - значи има разминаване какво мислите Вие и какво мислят другите за Вас.
Най-добре да похвалите себе си за определени неща, а за други да напишете, че трябва да подобрите уменията си. Така самооценката ще изглежда реалистична. Ако сте допринесла за някакви значими постижения във фирмата/екипа, не забравяйте да ги посочите изрично. Винаги помага.

Здравейте, по въпросът с оценките, напълно съм съгласна, че трябва човек да си се похвали с постиженията, дори да са леко издути. Няма кой да го направи вместо вас и е чудесен начин да изтъкнеш успех или ситуация, която може да е останала скрита от мениджмънта. Аз съм на ръководна позиция и ми се е случвало, заради тези квоти, да се налага да сложа средна оценка на човек за отлична, но като прочетох ревюто му, успях да я сменя и да защитя избора си пред моя мениджър и така нагоре, за да мине.
Аз ще се включа с едно питане сега, тъй като съм от доста време в една и съща компания, започвам да се замислям за промяна, и честно казано изпитвам супер несигурност в уменията си. Имам чувството, че всичко, което правя е доста специфично само за моята фирма и не мога да се продам много на интервю. Бях на две, по принцип и двете не бяха каквото търсех, но получих откази и леко съм се притеснила. Не мога да реша дали е защото не съм била каквото търсят отсреща, или разговорният ми английски  дотолкова е закърнял след като все по-рядко имам досег с клиенти и колеги от други държави. Започвам да се чудя дали да не инвестирам в уроци колкото да ми се избистри изказа, или да се отпусна. Иначе използвам английски много и ежедневно, не само за работа, чета предимно на английски книги, слушам и тн, цялата ми комуникация е на този език в работата, но като говоря нещо се спичам, може и от самото интервю да е било. Някой има ли такива проблеми? Как ги решихте? И вече стандартна практика ли е целите интервюта да се правят на английски за IT сектора. Аз примерно само искам от кандидатите да ми кажат няколко неща, обикновено си проличава дали някой е с ок знания или не. Като не е сървис деск моят екип, не виждам смисъл да ги изпитвам цял час.

На 10 тото интервю вече ще си съвсем спокойна и речта ти ще тече като мед по масло. Според мен изказа е бил заради спечени интервюиращи. Когато се усеща напрежение на интервюто, несъзнателно блокираме и ако се налага да мислим и на друг език, съвсем се притесняваме. Когато се улучите с екипа, нещата ще си дойдат на мястото. Особено след като в работна среда използвате езика, не мисля, че е на ниво закърнял.

Не съм имала интервю само на английски досега (в същата сфера съм). Щом казваш че и двете не са били каквото търсиш, може би наистина търсят хора с други умения или бекграунд и просто не сте си паснали. Не трябва да те отказва това, продължавай, тъкмо ще добиеш тренинг докато намериш подходящото място.

Не просто се хваля на самооценките, ами вадя едни таблици, едни проценти, едно чудо. По принцип им е все тая на всички по веригата, както се каза и по-горе - има квоти за повишения, другият вариант е да се освободи някоя хубава позиция, и в двата случая никой няма да седне на чете самооценки, затова и трябва да се стараеш винаги да си видим по принцип. И тук не говоря да се буташ на всяка манджа ни в клин, ни в ръкав, но и да не се оставяш да работиш като мишчица в ъгъла, защото ако е така, колкото и добра работа да вършиш, никой няма и да разбере.

Зависи дали английският се ползва за пряка работа с нейтив клиенти или е необходим за общуване с колеги от други офиси. Та, ако не става въпрос за клиенти US/UK, по обявите силно се преувеличава изискването за ниво, особено сега, когато пазарът е на страната на работодателя.
В личния си опит съм срещала 2-3 колеги с безупречен английски, поради това че са живяли/учили  над 10 години в съответната страна.

И според мен силно се преувеличава. Масово е това притеснение за езика, а хич не е основателно. Ето, шотландците само те си се разбират, ама хич не им пука.