Работа, CV-та, HR-и, съвети - 108

Понякога настройката на интервюиращите зависи от самото представяне на кандидата относно децата.
Вчера чета пост в групата “Mom-friendly компании в България” и една жена се жалва, че две години не може да си намери работа в Русе (да, по-малък град, но все пак областен). Не запомних на колко деца е майка, май на едно, но основното, което разбрах от поста е, че има дете, което е в градинска възраст, разболява се често и иска бъдещата й работа да бъде съобразена с това. Търси вече две години, но не може да намери нищо и мнението й е, че това е заради детето. Като я попитаха в коментари: какво може, какви са приоритетите и уменията й, тя отговори, че целта й е да си намери място, където ще може да води детето си на градина и да взима болничен спокойно като е болно. С този отговор си представям как е поставяла картите на масата и ако навсякъде е изтъквала това като най-важно за нея, разбирам защо не може да си намери работа. На всички децата са ни най-важни и целта ни е работа, която успява да балансира между личен и служебен живот, но не може на интервю да поставиш детето си на първо място. То е ясно, че е така. И на всеки работодател му е ясно, че ако си млада, може да забременееш, а ако имаш деца, ще взимаш болничен. Това е част от живота и не може никой да избяга от това, обаче отиваш на интервю, за да говориш за уменията си, а не как искаш хоум офис, за да смогнеш с домакинските задължения и да работиш до 16 ч, за да взимаш детето от градина. Просто трябва да знаеш кога какво да говориш.

Абсолютно. По-скоро бих оставила въпросите за края на интервюто и те да не са “как ще си гледам детето”, а да се разпита каква е политиката им за работни часове, имат ли хибриден модел и т.н. Нали, тук говорим основно за корпорациите. Ясно е, че е ако е работа на смени в магазин - болнични и отпуски, когато решиш са мираж, а промяна на работното време може да е само ако се смениш с някой.

Ами...въпросът за свободното време е именно заобиколен въпрос да си кажеш дали имаш деца. Но и аз се правя нарочно на неразбрала и никога няма да ги спомена в този контекст. Ще им обяснявам за филми, полянки и т.н., нямам проблем да я играя тази игра. На въпрос за деца отговарям без да ги крия само и единствено, ако ми е зададен директно дали имам деца.

Наясно съм какво е да имаш и съм си намерила помощ. Ето за някоя дама по-нагоре не е ок да работи и да плаща на занимални лятото. На мен пък не ми е ок, за да си гледам децата лятото или да ги взимам по-рано от училище в учебно време, да не работя изобщо. Така че си намирам варианти и предпочитам да имам добра и стабилна работа, макар и с разходи за подобен съпорт, отколкото да съм домакиня. Да, но на интервюто кандидатите масово не предпочитат и смятат, че работата трябва да се върти около гледане на детето и работодателят трябва да се съобразява с тези нужди. Ами не става и затова работодателите продължават да задават тъпи въпроси за свободно време, деца и т.н.

И аз сега се сетих , че съм интервюирала жена, която направо си ми каза: "Вижте , за мен децата са ми приоритет в живота и не желая да работя нещо, което няма да е съобразено с това! "  
Има всякакви хора. Естествено, в този ред на мисли, такъв човек първо ще си върши  личните неща на работа, главно това ще му е в главата и няма да е особено отдаден. Да не говорим, че е леко обидно към другите майки, все едно на тях децата не са им приоритет..... Да подчертая , че тогава администрацията ни беше на 100 процента от майки с малки деца и никога проблем за болничен не е имало.

Много е важна самата нагласа на човека - дали тръгва с мисълта, че цялата фирма, екип и работа ще се върти около неговите деца или неговите семейни задължения ще въртят около професионалните му ангажименти. Ако е първото, й гарантирам, че на каквато и позиция, това просто няма да се случва и пътищата им с компанията ще се разделят доста бързо. Ако е второто - вече е съвсем друго.
Икономическата ситуация никъде не е ок в момента, та да се напуска работа с лека ръка, просто е глупава постъпка. Човек ще стисне зъби, ще стегне колани за известно време, но ще гледа да си работи.
Иначе да ме питат за свободно време, охоооо, можем 24 часа да го правим, стига да им се слуша. Хобита имам доста, ама времето за тях ми е кът. Кой какви изводи щял да си прави от такъм разказ, слабо ме вълнува. 😅

Обичам деца, самата аз имам две. Радвам се на всяка бременна, на всяко бебе на колега или колежка. Винаги съм проявявала разбиране, особено при по-тежки ситуации. Разбирам, че когато имаме млади жени, то е възможно да забременеят, че като се върнат - децата на ясла и градина боледуват. Ако тази дама е мотивирана - добре е дошла. Ако си върши работата - ще се радвам да работим заедно и няколко години да съм толерантна за излизания и отсъствия.
Но има дами, при цялото ми уважение към тях, които изискват целия свят да се съобразява с ангажиментите им. И се почва - тръгва си 2 часа по-рано, че трябва да подготви детето за зелено училище, утре - свекървата е на гости, трябва да сготви, за да не ѝ дудне. След това - нещо друго. И така всеки Божи ден има по нещо, за което целият колектив трябва да прояви разбиране. С такава дама аз трудно ще се сработя. Разбирам, че семейството е важно и че явно е наложително да се посвети там, но аз, като мениджър, на практика имам служител, но всъщност нямам, защото този служител е нон-стоп зает.  Апропо, тези дами не са такива откак са станали майки, те са си такива от ден 1 - козметик, маникюр, че няма часове, бърза да фитнеса, трява да ходи еди си къде си...
Разбирам, че всеки човек има лични ангажименти. Обаче, на работа, тези, които ни плащат, очакват да сме им на разположение 8 часа (изключвам онези, които очакват, че щом работиш за тях си им на разположение 24/7, те също не са стока), а не да се чудят къде да ни издирват. Хора сме, трябва да се проявява разбиране, но трябва да има и мярка.

Сериозно ли някой си е тръгнал от работа, защото трябва да готви за свекървата

Аз имах колежка, която си взимаше болничен за сина й, който беше 20+ години. Личният й лекар беше познат и й издаваше на нея болничен, защото май няма как да вземеш за 20-годишно кюфте болничен. И тя си казваше, че заради него е в болничен - да му готви, да го гледа да не му стане нещо. Нищо му нямаше на бебето, просто тюфлек, който цял ден играе на компютъра и пуши цигари. Та всякакви случаи има, но те по-скоро са някакво голямо изключение.

По-скоро се чудя как тези хора си признават тези малоумни поводи, а не измислят нещо по-приемливо.

Някои толкова го считат за нормално, че не се и замислят колко не е и колко се излагат...
То не е много по-различно от който и да е, който смята че нещата в работата се въртят около личните му приоритети. Били те малки деца, големи деца, съпрузи, свекърви, приятелки, купони, почивки или каквото там им скимне.

Със сигурност го има на света.
Моята шефка преди отпуск е хоум, за да стяга багаж. Жена на 50, с две големи деца. Съответно в тиймс е жълта и ако случайно нещо ти потрябва - след малко.

Аз пък не разбирам хората, които споделят подобни неща - че тръгва, за да готви или е в болничен заради детето..... Тръгвам си / отсъствам, понеже имам ангажимент. Точка. Не е нужно да обяснявам в подробности.

Ами като те питат, за да ти разрешат да си тръгнеш, какво да направиш? В старата работа имаше вариант да си пуснеш с пропуск часове, които ти се приспадаха от отпуската и не съм се притеснявала да обяснявам, просто питах може ли два часа отпуск. В новата ми работа такава възможност няма. Може да си тръгнеш час-два по-рано, ако нещо много спешно ти се налага, но винаги те питат какво е то. Не ми е особено приятно да обяснявам по какви доктори ходя аз или придружавам детето, но нямам избор - отпуската не е безкрайна, а не всичко може да стане в почивен ден или след работа. Нямаме хоум.

Ами много зависи човек къде е бил и какво е видял. Ако е бил в някоя малка фирмичка, жени  и са се разбрали помежду си и с мениджъра да си имат свобода , който каквото му се налага да си прави и да си ходи .... вероятно в определен момент губиш представа кое е нормално и кое не. Въпросът е да си адаптивен после с новата фирма и условия там.

Чак така ли питат, с подробности? Като кажеш, че е за лекар, какво още искат??